За симптомите на Лаймската болест и една конспиративна теория

През 1975 година в град Лайм, щата Кънектикът, заболяват няколко десетки деца, които се оплакват от болки в ставите. Местните лекари диагностицират заболяването като ювенилен артрит. Диагноза Ювенилен артрит в такъв малък град като Лайм се поставя веднъж годишно, а тогава, в летния период, са били диагностицирани 10-20 деца, което е много странно. Появяват се едни „кресливи“ майки, които искат да разберат защо децата им масово боледуват и свързват случващото се с епидемия.

В същия момент учен от университета в Йейл, специалист по инфекциозни болести и ревматология, който „пропуска“ да отиде на война във Виетнам, прави проучване в района.

Той установява странна зависимост свързана с преминаващата през град Лайм река Колорадо. Ученият установява, че на източния бряг има много заболели, а на западния няма нито един. Свързва го с елените, които обитават източната част и впоследствие се оказва, че кърлежите по елените са преносители на заболяването. Така болестта получава названието си от името на града – Лаймска болест. 

За заболяването разговаряхме със зам.-началника по учебно-научната дейност във Военномедицинска академия подп. доц. д-р Георги Попов. 

„Има и една конспиративна теория – обяснява доц. Попов - Миналата година при нас дойде жена, която гостувала в Кънектикът и била ухапана от кърлеж. Жената беше развила Лаймска болест. Тя разказа за интересен слух, който се носи из региона, който аз след това прочетох в научно-популярната литература. През 1975 година през Източното крайбрежие на САЩ преминава мощен ураган, който помита до основи военна лаборатория, в която се разработват биологични агенти. Оттогава в района се появява Лаймската болест. Тази лаборатория действително е съществувала.“

Доц. Попов, имаме ли основания да се притесняваме и ние, увеличават ли се наистина случаите на заболели?

През тази година има задържане на общото увеличение от последните 5-10 години. Не бих казал, че има сериозен бум, но заболелите са много. Всяка от последните години има завишение. От 2010 до 2019 г. то е около 60%. Причините са в климатичните промени, затоплянето на времето, повишената влажност в последните поне 2-3 години, което благоприятства размножаването на кърлежите. От друга страна, хората неглижират опасността и излизат сред природата недобре екипирани, което създава по-голяма възможност за ухапване от кърлежи.

Какви са първите симптоми?

Най-характерното е, че ухапването от кърлежи е безболезнено. Кърлежът отделя специфично анестезиращо вещество и човек не усеща кога се впива, за да се нахрани. След това, хранейки се, той поема необходимото му количество кръв и повръща тази кръв заедно с бактериите (спирохетите), които съдържа в слюнчевите си жлези. Този момент най-често е незабележим. Човек разбира, че е бил ухапан, когато види по-голям кърлеж, който се е нахранил, но най-алармиращото е кръглото петно (около 5-10 см в диаметър), което е специфично за болестта. Нарича се „еритема мигранс“ и представлява интензивно червено кръгло петно, с избледняване по средата и червен, леко надигнат ръб. Никога не може да бъде сбъркано от опитен човек. Най-често се появява на мястото на ухапването, възможно е да се разпространи и в други части на тялото.

Ако и това не се забележи, а в някои случаи дори еритема мигранс не се появява, алармиращи признаци са неясна температура около 37,5-38 градуса, чувство на умора, отпадналост и неработоспособност. Лаймската болест е в комплекса на заболявания, при които се наблюдава Синдрома на хроничната умора. Умора, невъзможност за извършване на ежедневната дейност, главоболие - симптомите са неспецифични и нехарактерни. В по-тежката си форма болестта засяга различни органи и системи – нервна, сърдечно-съдова; ставите, очите, ушите, но това е вече на по-късен етап от развитието на заболяването. Ранните етапи са кожните и неспецифичните симптоми.

Крият ли опасност опитите сами да извадим кърлежа?

Действително има опасност, защото кърлежите впиват хоботчето и главичката си, когато ухапват, и много често при вадене се разкъсват. Това откъсване и оставането на хоботчето в кожата спомага за предаване на спирохетите и развитието на Лаймската болест. Старите методи на вадене на кърлежи с намазване с нещо, което да ги задуши – олио, крем - също не се препоръчват.

Съвременният начин на вадене на кърлежа е с пинсета, с постъпателни движения и е хубаво да се извърши от опитно лице. Освен това за препоръчване е да се извърши в болнични условия, където се правят имунизации за тетанус и се назначава профилактично антибиотично лечение. Не бива и да се смачква с пръсти, защото при стриване се нарушава целостта на кърлежа и пръски кръв могат да попаднат в окото и да предизвикат заразяване от други доста по-опасни кърлежови болести, каквато е Кримската хеморагична треска, заболяване, което също съществува в България.

Важно е, ако имаме притеснения, кърлежът да се занесе в специализирана лаборатория, където се изследва дали е заразен. Това е по-скоро препоръчително. Но при всички случаи след ухапване е добре да се направи профилактика с антибиотик, независимо дали е изследван, или не.

Светкавичната реакция не е наложителна. Хубаво е да се реагира бързо, но не непременно в същия час. В началните етапи лечението е много по-лесно. В по-напредналите стадии – месеци и години след ухапването - се налагат 2, 3 до 5 курса антибиотично лечение, което крие доста неудобства. И въпреки това почти всеки стадий е лечим.

Какви усложнения дава болестта?

Тазгодишната ни кампания беше с фокус върху увреждането на нервната система при Лаймската болест, от което страдат от 2 до 12% от ухапаните. Проявява се в специфичен менингит или увреждане на черепно-мозъчните нерви, развитие на радикулит в по-късните етапи на болестта. Усложнения, които, макар и по-трудно, също са лечими.

От друга страна Лаймска болест може да имитира някои тежки неврологични заболявания като множествена склероза и ЛАС синдром. Ние препоръчваме тези пациенти също да бъдат консултирани със специалисти по инфекциозни болести, защото една нелечима диагноза може да се окаже лечимо заболяване, каквото е Лаймската борелиоза.

Как да се предпазим?

Месец юни е най-рисков, защото точно сега кърлежите се хранят, размножават активно и хапят в затревените местности. Предпазването е с репеленти. Носенето на светли дрехи също е добра профилактика, защото те отблъскват кърлежите, а и е по-видимо, когато ни полазят. В тревисти местности, в планините, носенето на високи обувки и чорапи е задължително, защото кърлежите най-често хапят откритите части на краката.

Отново се заговори за западнонилската треска. Заобиколени сме от страни, в които имаше сериозен ръст на вируса миналата година. Застрашени ли сме наистина?

Моята прогноза е, че в следващите години ще има увеличение на случаите в България. Основанието ми да твърдя това е разпространението му в съседните държави – Северна Гърция, Сърбия, Румъния. Няма как България да остане незасегнат остров в разпространението на това заболяване.

Приносители на треската са тигровите комари, които в променените климатични условия през последните години спомагат за разпространението на заболяването у нас. То протича сравнително леко в по-голямата част от случите – грипоподобно, с температура, обща отпадналост. Има обаче по-тежки усложнени форми – неврологичните, какъвто е западнонилският енцефалит. Той също е лечим, ако се попадне навреме в специализирано лечебно заведение. Репелентите категорично ни предпазват и в този случай.

Заболяването не е ново, смята се, че още Александър Македонски е загинал от Западнонилска треска при походите си в Персия. Хипотезата е приета и в научната литература. Основание за това са описанията от древни автори, които твърдят, че когато Александър Македонски се завърнал в своята шатра, са падали гарвани от небето. Това заболяване засяга много често птиците. Необичайното измиране на птици е първият алармиращ белег, че болестта ще се разпространи в съответната територия.

Всъщност и Лаймската болест, и Западнонилската треска са древни болести, които станаха отново актуални с глобализацията, климатичните промени и пътуванията на голяма част от хората.

----

Полк. доц. д-р Георги Попов, д.м. е началник на Катедра ,,Инфекциозни болести” на ВМА. Участник във военни мисии в Босна и Херцеговина, Украйна, Косово и Македония. Хоноруван преподавател по „Инфекциозни болести” на студенти от специалностите „Медицина” и „Медицинска сестра” при Медицински факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски”. През 2018 г. е носител на приза „Лекарите, на които българите вярват”.