Увеличените разходи за лекарства - проблем в цяла Европа

Растящите цени на лекарствата, особено на новите терапии и лечението на рак, водят до увеличаване на разходите за здравеопазване в Европа, което оказва значително напрежение върху националните бюджети.

Това показват данните от ново проучване, публикувано тази седмица.

Докладът на Европейската социалноосигурителна платформа (ESIP) разглежда нивата на националните публични разходи за лекарства и се фокусира върху това кои терапии поемат поголямата част от разходите, съобщава „Евронюз“.

„Не е изненадващо, че разходите за лекарства продължават да се увеличават“, заяви Бенедета Балдини, старши съветник по политиките в ESIP, представяйки резултатите от проучването, в което са събрани данни от 15 държави-членки на ЕС и Норвегия.

Проучването подчертава постоянното нарастване на разходите за фармацевтични продукти както в болниците, така и в аптеките на дребно - наричани съответно разходи за болнично и амбулаторно лечение, пише БГНЕС.

Основният фактор, който води до тези увеличения, е нарастващата цена на лекарствата, а не увеличаването на броя на предписанията.

В проучването се отбелязва, че в Австрия например броят на предписаните лекарства не е нараснал значително, докато разходите за едно предписание в извънболничната помощ са се увеличили със 78% от 2013 г. насам.

Сред най-скъпите терапевтични области се открояват лекарствата за рак, които доминират както в разходите за амбулаторно, така и за болнично лечение.

Във Франция например онкологичните лекарства съставляват 29% от разходите за лекарства за извънболнична помощ, като годишният им ръст е 11%. В болничните заведения този брой скача драстично, като 77 % от разходите за лекарства в болниците са предназначени за лечение на рак.

Тежест за данъкоплатците

Възстановените разходи за лекарства по лекарско предписание, които се покриват от националните здравни застрахователи, представляват само част от общите разходи за здравеопазване. Въпреки това тези нарастващи разходи оказват силен натиск върху националните бюджети, много от които вече са изчерпани поради мерките за икономии в някои страни.

„Тези тенденции водят до огромно натоварване на бюджетите за здравеопазване, а оттам и на хората, които плащат за тях“, казва Макс Блиндзелнер, старши мениджър в GKV-Sitzenverband, германската асоциация на фондовете за задължително здравно осигуряване.

Той отбелязва, че разходите за амбулаторни фармацевтични продукти в Германия са се увеличили с 22%, като за периода 2019-2023 г. ще нараснат от 41 млрд. евро на 50 млрд. евро. Ако тази тенденция се запази, Блиндзелнер предупреди, че вноските в задължителното здравно осигуряване може да не са в крак с нея, което потенциално може да доведе до повишаване на ставките на вноските. „Казано по-просто, кризата с нарастващите разходи за лекарства е и криза на достъпността, особено в Германия“, добавя той.

Друга обща тенденция в изследваните страни е, че увеличените разходи се дължат отчасти на въвеждането на нови, често по-скъпи терапии. Балдини от ESIP посочва, че тези нови, скъпоструващи лечения заемат все по-голям дял от националните бюджети за фармацевтични продукти.

„Наблюдаваме промяна в предпочитанията на пациентите към новите продукти пред по-старите, утвърдени лекарства“, казва тя, като изтъква Финландия като отличен пример за тази тенденция.

Нови (скъпи) лечения

Докато решенията за издаване на разрешения за пускане на пазара на фармацевтични продукти се основават на ефикасността и безопасността, решенията за възстановяване на разходите за нови лекарства обикновено се вземат въз основа на относителната ефективност на лекарството в сравнение със съществуващите лечения. Това може да доведе до несигурност, тъй като някои от нововъведените лекарства са с ограничени клинични доказателства, въпреки по-високата им цена.

„Тази несигурност означава, че пациентите и лекарите може да не знаят кое лечение е наистина най-добрият вариант, което води до риск от неоптимални или дори неефективни терапии“, казва Блиндзелнер от GKV-Sitzenverband.

Софи Кели от националния здравноосигурителен фонд на Франция CNAM предупреждава, че макар пациентите да се възползват от ранния достъп до предполагаемо иновативно лечение - особено при сериозни заболявания с неудовлетворени нужди - съществуват рискове. Според Кели приблизително 21% от лекарствата, получили ранен достъп във Франция, по-късно са били счетени за неиновативни от националната агенция на страната.

Кели изтъква нарастващите разходи за лекарства, които лекуват редки заболявания, засягащи по-малко от един на 2000 души. Във Франция средният годишен темп на нарастване на разходите за този вид лекарства е 20,5% между 2019 и 2022 г. „Това е много по-високо от темповете на растеж на световния пазар на лекарства“, каза тя, намеквайки, че тези ескалиращи разходи представляват голямо предизвикателство за общите фармацевтични разходи.