OffNews.bg

Стремителен растеж на рака на белия дроб у нас: 4200 заболяват всяка година

Ракът на белия дроб започва стремителен растеж в последните години – не само заради подобрените възможности за диагностика, но и като абсолютен брой на новите случаи. У нас всяка година заболяват около 4200 души, от които около 3200 са мъже. Това съобщи проф. д-р Асен Дудов, дмн, началник на Клиниката по медицинска онкология в „Аджибадем Сити клиник УМБАЛ „Младост“, на семинар на тема: „Поеми си дъх - за по-бърза диагноза и по-добра прогноза за рака на белия дроб“.

Форумът се проведе в рамките на Месеца за борба с рака на белия дроб, който се отбелязва през ноември и има за цел да повиши информираността сред обществото за симптомите, възможностите за ранна диагностика и съвременно лечение при едно от най-разпространените злокачествени заболявания. Събитието акцентира върху напредъка в диагностиката и иновациите в лечението на рака на белия дроб за постигане на по-висока преживяемост на пациентите.

Белодробният рак е начело по брой случаи и по смъртност вследствие на онкозаболявания у нас и по света, каза още проф. Дудов. Той разгледа и причините за развитието на този вид рак, като уточни, че пушенето е доказан фактор, но не е коректно да се абсолютизира. Има и други причини, сред които са азбестът, газът радон, генетичната предразположеност, замърсеният въздух и др.

„Не е вярно, че само пушачи заболяват от рак на белия дроб. Диагностицираме и пациенти, които никога не са пушили и редовно са ходили по планините. Другият мит е, че повече жени умират от рак на млечната жлеза – напротив, повече жени умират от белодробен рак, докато преживяемостта при рака на млечната жлеза се увеличи много в последните години“, обясни проф. Дудов.

Той отправи послание към личните лекари и цялата здравна мрежа – няма възраст, пощадена от рака на белия дроб и тази диагноза винаги следва да се има предвид. Най-младият пациент на проф. Дудов е 21-годишен мъж, и то с напреднало заболяване.

Кои са специализираните методи за диагностика на белодробния рак обясни проф. д-р Димитър Костадинов, дм, началник на Бронхологичното отделение към МБАЛББ "Света София". Той посочи характерен проблем за България – пациентите да се изпращат директно за хирургия, като се прескачат определени диагностични процедури.

„Най-новото в нашата област, с приложение от 2018 г., е конусно-лъчевата компютърна томография с увеличена флуороскопия, която съчетава диагностиката с възможности за лечение“, обясни проф. Костадинов. В експериментален период е методът "роботизирана бронхоскопия", чиито проучвания трябва да приключат до 2022 г.

Какви са иновациите в лечението и за приноса на персонализираните терапии обясни д-р Красимир Койнов, началник на Клиниката по медицинска онкология в МБАЛ "Сердика". „Колкото по-ранен е стадият на тумора, толкова повече се прилагат локалните методи за лечение – хирургия. При тумор над 4 см се препоръчва и адювантна химиотерапия – един вид, помощна химиотерапия, за да се гарантира, че няма да останат туморни клетки след хирургията“, обясни той.

През последните 10-15 г. и в най-напредналия 4-и стадий навлезе много хирургия, но водещото лечение е лекарственото. Изборът на терапия се прави задължително от мултидисциплинарен екип. Най-иновативните подходи като таргетната терапия са създадени на база генетичните изследвания и удължават живота на болните. „Преди 20 г. нищо не знаехме за генетичните аномалии, а днес изследваме 5-6 биомаркера, които са решаващи за лечението“, каза д-р Койнов. Той даде 3 примера за успешно лечение с ново таргетно лекарство, разрешено в САЩ през 2018 г., с което туморите намаляват и настъпва пълна ремисия.

Успехи бележат и имунотерапевтичните лекарства. Механизмът на действие на имунотерапията е, че отблокира собствения имунитет да се бори с тумора, обясни д-р Койнов. Той цитира данни от ново проучване, според което с такъв медикамент, който се реимбурсира и у нас от 2 г., се постига 5-годишна преживяемост при близо 30% от пациентите с рак на белия дроб. За сравнение, със стандартна химиотерапия постигаме 5-годишна преживяемост само при 3-4% от болните, уточни д-р Койнов.

„В Европа има над 3,7 млн. нови случая на онкозаболявания годишно, а 40-50% от раковите заболявания са предотвратими чрез превенция“, каза Красимира Зайкова от Медицински университет-Варна, младежки посланик на Европейския кодекс за борба с рака (ECAC) за България. Това е инициатива на Европейската комисия, която разпространява 12 препоръки за намаляване на риска от рак, основани на научни доказателства. Те са стартирали като 10 заповеди за рискови групи през 1987 г., а последното им издание е от 2014 г. и включва 12 препоръки за цялото население.