OffNews.bg

Специалистите: Пациентите с астма и ХОББ не бива да прекъсват терапията си в условията на COVID-19

Пациентите с астма и ХОББ не бива да прекъсват терапията си в условията на COVID-19. Затова предупредиха водещи наши специалисти по време на уебинара „COVID-19 и бронхиална астма“.

Доц. Мария Стаевска, началник на Клиниката по алергология на Александровска болница, прави съпоставка между симптомите на астма и COVID-19. При астмата, която засяга около 235 млн. души в света, симптомите са честа кашлица, недостиг на въздух, умора, свирене на дробовете, вирусни инфекции, алергии, нарушен сън, стягане в гърдите.

Симптомите на COVID-19 наподобяват тези при грип – висока температура (88% от случаите), суха кашлица (68% от случаите), умора (38%), отделяне на храчки (33%), недостиг на въздух (19%), възпалено гърло (14%), главоболие (14%).

Тъй като те се припокриват в голяма степен с тези на алергия и астма, единствено лекарите могат да преценят в кои случаи за кое от заболяванията се отнася. Ако пациентът има температура и недостиг на въздух, то той вероятно е с коронавирусна инфекция, но ако диша нормално, то вероятно става въпрос за грип. Друг пример е симптомът „възпалени очи“ – когато той не е придружен от температура, пациентът най-вероятно има алергия.

Доц. Стаевска се позова на позиция на Глобалната инициатива за астма (GINA), според която пациентите с астма трябва да продължат да използват ежедневно контролиращата си инхалаторна терапия за астма и по време на пандемията COVID-19, тъй като спирането ѝ може да доведе до сериозни усложнения на заболяването.

„Не са налични доказателства за връзка между употребата на инхалаторни кортикостероиди и риска от заразяване с COVID-19. Пациентите, които приемат орални кортикостероиди, трябва да продължат да ги приемат така както са назначени, защото спирането им крие риск за здравето им“, коментира тя.

Д-р Веселин Христов, медицински съветник в GSK България, добави, че около 40% от пациентите с тежка астма постъпват веднъж годишно в болница, а между 5 и 10% от тях генерират около 40% от разходите за лечението на заболяването. Очакванията са, че придържането към терапия би намалило разходите за лечението на заболяването.

По думите на доц. Владимир Ходжев, председател на Българско дружество по белодробни болести, хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) засяга 384 млн. души или около 5% от населението. През 2012 г. болестта е причина за повече от 3 млн. смъртни случая, повишение спрямо 2,4 милиона през 1990 г. Очаква се до 2030 г. броят на смъртните случаи вследствие на ХОББ да достигне 4,5 млн., заради увеличеното тютюнопушене и застаряващото население в много страни.

Доц. Ходжев отбеляза, че COVID-19 е опасен за пациентите с белодробни заболявания, но предпазването от него е възможно при спазването на социална дистанция от 2 метра, носене на маска и защитни средства, спазване на хигиенните препоръки и редовна дезинфекция.

„В повечето случаи COVID-19 не повлиява капацитета на белия дроб. Изглежда и астма, и ХОББ са недостатъчно представени в съпътстващите заболявания, докладвани за пациенти със COVID-19. За разлика от тях, разпространението на диабет при пациенти със COVID-19 или SARS е толкова високо или по-високо от прогнозираното“, каза доц. Ходжев.

Той се позова на становище на Глобалната инициатива за ХОББ (GOLD) и каза, че хората с ХОББ са сред най-тежко засегнатите от COVID-19. Ето защо те трябва да се придържат към редовната си терапия.

Диана Хаджиангелова призова политиците да допринесат за подобряване на превенцията и защитата на човешкото здраве, защото 550 000 души в трудоспособна възраст умират от хронични заболявания в Европейския съюз всяка година, в това число са и хроничните белодробни заболявания.

"По-голямата част от епидемичните нива на хроничните заболявания могат да бъдат предотвратени до голяма степен. Нищо не е по-важно като европейски въпрос, отколкото въздуха, който дишаме“, каза Хаджиангелова.