Специалистът: Разковничето в борбата с вирусите е в профилактиката

За да сме недостъпни за вирусите, причиняващи остри респираторни инфекции, е най-добре да създадем опимални условия на организма да се справи с тях сам, защото природата е съвършена и има необходимите защитни механизми. Около тази теза обединяваме мненията си с д-р Гинка Делиева, ръководител на отделение във Втора клиника по инфекциозни болести на ВМА. Как да се предпазим, коя е ефективната профилактика, какви инфекции „дебнат“ в началото на учебната година – са част от въпросите, по които потърсихме мнението й на специалист.

Въпреки че сме далеч от сезона на грипа, с тръгването на училище децата започват да боледуват. Кои са вирусите, които циркулират в момента, д-р Делиева?

В момента се наблюдават спорадични ентеровирусни, вкл. коксаки вирусни инфекции, които обаче невинаги успяваме да докажем с лабораторни методи. Причинителите могат да се предполагат по клиничното протичане на заболяването, като например инфекцията „уста-ръка-крак“( причинена от коксаки вирус) или бронхиолит в ранна детска възраст до 2 години причинени от ретикулосинцитиален вирус (RS-вирус).

Все още заболеваемостта от остри респираторни инфекции е ниска, но с настъпването на есенно-зимния сезон се очаква тя да се увеличи. Острите респираторни инфекции са голяма група инфекциозни заболявания с предимно вирусна етиология.

Вирусите, които причиняват остри респираторни инфекции, са повече от 200, но с най-голямо значение и честота са тези на грипа, парагрипа, както и аденовируси, коронавируси, риновируси, RS-вирус и т.н. Все още е рано да се мисли за грипния вирус, тъй като очакваният пик на заболеваемостта е през месеците декември и януари.

Предвид зачестилите случаи на морбили може ли да се очаква, че ще има повишаване на заболеваемостта с началото на учебната година?

Би могло. Макар че вълната поутихна. Въпреки това има регистрирани случаи на морбили и през летните месеци, което не е типично за заболяването. Не съм следила скоро статистиката за България, но мисля, че случаите са над 1000. Възможно е да има увеличаване на заболеваемостта през студените месеци. Все пак се надявам, че мерките, които се взеха за повишаване на имунизационния обхват, ще прекратят разпространението на инфекцията.

Казвате, че все още е рано да се мисли за грипния вирус, но вероятно противогрипните ваксини вече са произведени. Как се определят грипните щамове, включени в тях?

Световната здравна организация следи щамовете, циркулиращи в Южното полукълбо през съответния сезон, събира данни от центровете за контрол на инфекциозните заболявания в съответните държави и по тях прави анализ и прогноза за преобладаващите щамове и възникналите нови мутации. Тези, които са били най-масови, може да се очакват след това при нас в Северното полукълбо. СЗО препоръчва на фирмите производители на ваксини кои щамове да включат в състава им за съответния сезон. Създава се сезонната противогрипна ваксина. Съставът й е различен за всеки сезон.

Трябва ли да се притесняваме, ако в сезона на грипа се появи щам, който не е бил заложен при производството на ваксината?

СЗО не крие, че ваксината не гарантира 100% защита от грип. Дори да се срещнем с щам, който не е в състава на ваксината, организмът успява да реагира със защита и инфекцията протича по-леко.

Сега ли е времето за ваксиниране и кой е добре да се ваксинира?

Да. Сега започва този период. Краят на септември, октомври и най-късно средата на ноември е времето, което е подходящо за имунизации срещу грип. Добре би било да се ваксинират всички, но най-застрашени са децата, особено в предучилищна възраст, възрастните хора над 65 години, тези с хронични заболявания, работещите в социалната сфера, медицинските работници и т.н. Това обикновено са най-тежко засегнатите групи от грипа, при които има най-много усложнения. Децата могат да се ваксинират още от 6-месечна възраст, ако посещават детски колективи.

Останалите групи е препоръчително да се ваксинират, но в България, за съжаление, много малко хора се ваксинират, а това е най-добрият начин за профилактика срещу грип. Дори човек да се разболее, заболяването протича много по-леко.

Какви са страничните ефекти, които могат да се очакват от противогрипните ваксини?

Понякога има локална реакция на мястото на поставянето или леко неразположение в първите 1-3 дни, но тежките реакции са толкова редки, че в моята практика не съм срещала такива.

Кой не бива да се ваксинира?

Темата е малко болезнена. Ако сте алергични към някоя от съставките, които се използват за производството на ваксините (например малки количества от яйчен белтък или определен антибиотик, упоменати в листовката на ваксината), тогава имунизацията не се препоръчва. В единични случаи, когато има противопоказания за имунизация на рискови болни (имуносупресирани и други болни) е целесъобразно да се имунизират хората от тяхното обкръжение.

Какъв период за изграждане на имунитет трябва да мине след поставяне на ваксината?

Средно около един месец.

Коя ефективната профилактика, за да се избегнат първите инфекции. Има ли смисъл в имуностимулиращите хранителни добавки?

За мен разковничето е в профилактиката. Правилно хранене, закаляване, разходки на открито, спорт, по-малко заседяване в затворени, непроветрени помещения, прием на достатъчно количество вода, плодове и зеленчуци, за да се набавят необходимите витамини и микроелементи – това е напълно достатъчно.

Имунодефицитните заболявания са строго определена група и лечението им не се основава на имуностимулиращи хранителни добавки. Все пак не ги отричам, тъй като биха подпомогнали организма в набавянето на витамини, микроелементи и други полезни вещества.

Как да се пазим от вирусите?

Лична хигиена, често миене на ръцете. Когато човек е болен е добре да си постави маска при контакт със здрави хора от обкръжението си, а най-добре е да си остане вкъщи 2-3 дни, за да не зарази околните. Да се избягва събирането на големи групи хора в непроветриви помещения в сезона на респираторните инфекции. И отново подчертавам, че децата трябва да се закаляват.

Това е основно. Звучи банално, лесно е на думи, но на практика е доста трудно да се случи - да се осигури достатъчно движение на детето, разходки навън и отглеждане в правилни условия. Достъпът до спорт, до занимания на открито са много важни още от най-ранна възраст.

През зимата температурата в помещенията трябва да е 20-22 градуса максимум за малки дечица. Спането на по-хладно, проветряването, честото овлажняване на въздуха в помещенията, редовното забърсване на повърхностите с влажна кърпа са добра практика. По този начин може да се осигури оптимално функциониране на лигавицата на горните дихателни пътища, която е основната бариера за проникване на вируси и бактерии в респираторния тракт.

Когато детето се отглежда в условия с много сух и топъл въздух, лигавицата се пресушава, оттам се нарушава нейната функция и много лесно проникват вируси. По-лесно е да се дават сиропи и имуностимуланти, отколкото да се спазват всички тези условия.

Излиза, че разковничето е в това да създадем оптимални условия на организма да се справи сам.

Да. Природата е съвършена.

Д-р Гинка Делиева-Чулева е завършила е медицина през 1994 г. в МУ–София. Има придобита медицинска специалност по „Детски болести”. Работила е като участъков педиатър и общопрактикуващ лекар 15 години.
От 2010 г. работи във Военномедицинска академия, от 2017 г. е ръководител на отделение във Втора клиника по инфекциозни болести.
Преминава следдипломно обучение по „Абдоминална ехография”, „Аномалии на отделителната система и ХБН”, „Абдоминална ехография на коремни органи в детска възраст”, „Захарен диабет – диагностика и лечение.
Участник в редица научни форуми в България. Член на Български лекарски съюз и Българска педиатрична асоциация.