Соня Върбанова: Частните болници да направят спешни отделения и само тогава да подписват договор с НЗОК

Соня Върбанова е председател на Медицинската федерация към КТ "Подкрепа". С нея коментираме болезнените теми в здравеопазването, които 2019-та пренесе в новата година.

Г-жо Върбанова, да поговорим първо за ангажиментите, които бяха поети в края на миналата година на срещата на протестиращите медицински специалисти с премиера. Има ли реални резултати от нея според Вас?

Исканията, които бяха представени на тази среща, са същите, които имаха КНСБ и "Подкрепа" много преди това. Защото Колективният трудов договор (КТД) е подписан преди година и половина, с двугодишен срок на действие, и в края на тази календарна година ще трябва да подпишем нов отраслов КТД с Министерството на здравеопазването и работодателските организации. В него бяха залегнали тези цифри за работните заплати, да бъдат осигурени и изплатени на хората, но това не се случи в много от болниците. Има места, където ги има.

Дали сега ще се случи? Заплатите са обещани, дори гарантирани със закон.

Лошото е, че болниците са търговски дружества, нямат финансиране от държавата, всичко им е заработка по клинични пътеки (КП). Съществува клауза, според която има лимити колко пациенти, по коя пътека могат да бъдат лекувани, което за мен е, меко казано, престъпление. Не може в една областна болница да има лекарски екипи, които могат да лекуват тези пациенти, и в същото време да има лимит. Останалите болни трябва да търсят друго лечебно заведение в страната. На хората финансово не им е възможно да пътуват до областната болница, да не говорим за по-отдалечени.

Нашето искане беше болниците да не бъдат търговски дружества, да нямат това ограничение за лимитите или ако една болница заработи клинични пътеки над лимита, което означава, че са лекували пациенти и са харчили пари от заработените от персонала до този момент, да ѝ бъдат изплатени тези надлимитни средства. През изминалата 2019 г. на няколко болници беше изплатена част от сумата, която бяха заработили над лимита. Имаше убедителни срещи на директорите с министъра и НЗОК и това се случи. Поне част от изхарчените средства им бяха изплатени. Имаше и болници, на които не бяха изплатени.

Имали ли сте разговори с медицинските специалисти, които протестираха?

Първоначално дойде при мен една сестра от шуменската болница и ми донесе исканията, написани на един лист. Искаха три МРЗ за медицинските сестри. Пишеше, че искат почасово заплащане на нощния труд. Чета и питам: "Когато го писахте, погледнахте ли си поне фишовете?“ Защото аз съм се пенсионирала в лечебно заведение и винаги нощният труд ми се е плащал почасово, и в момента така се плаща. Затова преди три години ние от „Подкрепа“ имахме акция с искане за увеличаване на часовата ставка на нощния труд. Сега го правим с КНСБ.

Нямаше как да им бъдат дадени тези три МРЗ, защото нали се сещате, че това са 1600 лв., а заплатата на един лекар е по-ниска от тази сума в момента. Защо искат увеличение само за сестрите, когато в болниците се работи в екип? Водещият в едно лечебно заведение е докторът. Пациентът отива заради доктора, за да бъде лекуван от еди-кой си лекар. Той преценява дали този пациент ще бъде настанен в лечебното заведение за по-нататъшна терапия или ще бъде изпратен вкъщи с препоръка за лечение.

Нашето искане е за увеличаване на заплатите на всички работещи в здравния сектор и на сестрите в училищно здравеопазване, ясли, градини. Ние не делим на съсловия и специалности. Първо трябва да се почете малко повече, защото с тези голи приказки се подвежда. Ние също сме готови за протести, но не по този начин. Никога няма да излезем да говорим как лекарите са мошеници, как лекарите крадат парите от Здравна каса, поставяйки некоректни диагнози. За мен това беше грозно.

Споменахте, че срещата при премиера е създала напрежение между лекари и сестри. Имате ли конкретни сигнали?

На някои места напрежението съществува. Там, където има диалог между съсловията на лекарите и медицинските специалисти, и си говорят човешки, исканията са общи. В началото, когато правихме протестите, лекарите бяха заедно със сестрите и подкрепяха исканията за увеличаване на заплатите им. Сестрите на някои места са възмутени от поведението на колежките си и говоренето им срещу лекарите. Има и лечебни заведения, в които има напрежение.

На тази среща се обяви, че започва проверка и в частните болници. Може ли да се очакват конкретни резултати от тази проверка? По отношение на частните болници вие имате и позиция, за която споменахте по-рано.

В лечебните заведения има непрекъснати проверки, които се осъществяват от НЗОК и съответните регионални здравни каси (РЗОК). Ако те установят нередност, санкционират лечебното заведение, което е написало некоректна диагноза, некоректно изпълнение на КП - има стъпки какво трябва да се прави по тази пътека. Проверките ги е имало и ще продължи да ги има от страна на НЗОК, защото тя е финансовият орган, който изплаща заработеното от лечебните заведения. Наистина е право на прокуратурата да прави проверки, но не сме ние хората, които ще кажат какво точно да прави проверяващият. Ако колегите имат конкретни сигнали – да ги подадат. Аз лично нямам сигнал за злоупотреби от страна на лекари, пишейки некоректни КП, затова не бих могла да го коментирам като належащо.

Много пъти сме казвали на срещи с министъра, че частните болници ги разкриха, защото са на някого, било то министър или депутат, нечии приближени. На всеки ъгъл в София имаме частна болница, което не е коректно спрямо държавните болници. Частните болници подписват договор с НЗОК, при тях са скъпоплатените КП преди всичко, няма спешно приемно отделение. Така или иначе тези болници съществуват, но нашето искане е да ги задължат да имат спешно приемно отделение и едва тогава да подписват договор с НЗОК, тъй както всяка областна болница е задължена да го има, иначе не може да подпише с Касата.

Защо се гледа по различен начин на държавната и частната болница? Ако частната болница има възможност да работи без НЗОК - да работи без НЗОК. Но след като така или иначе работят с Касата и имат платени услуги при тях от пациентите, нека да работят и по спешност. Защото спешно болните не са само здравноосигурени, има и много неосигурени и никой лекар, който е на смяна, няма право да върне пациент, дошъл в отделението да търси помощ.

В този случай ти не можеш да не пуснеш клинична пътека, защото човекът не е осигурен. Ти го лекуваш, водиш го по някаква КП, но и без нея пак си длъжен да го лекуваш. Той не е осигурен, не можеш да очакваш възстановяване на изхарчените суми от НЗОК.

Стотици са такива пациенти на месец. Това е много голям разход, затова повечето болници, правейки този разход, нямат финансовата възможност да увеличат заплатите на персонала, който работи в тях.

Общинските болници са в най-неизгодна позиция. Първо ниво на компетентност, евтини клинични пътеки. Трудно могат да се постигнат такива нива на заплати. Здравният министър каза, че ще води разговори общините да поемат част от сумите, за да бъдат достигнати обещаните възнаграждения. Това ще проработи ли според Вас?

Малко общински болници останаха в България. Там, където има областна болница, вече няма общинска, което не е лошо. Все пак има едно болнично заведение, което лекува пациентите, дали ще е общинска или областна болницата, за пациентите няма значение. Лошото е, че всичко се стоварва на общините, а те не са в състояние да поемат и този разход. Една община има много задължения, а парите, с които разполага, са малко. Общините дофинансират ясли и градини. Всяка община има задължение към областната болница да отчислява ежегодно средства от бюджета си и да превежда на тази болница някаква сума, според решението на общинския съвет, или според процента общинско участие в лечебното заведение. Не може да се чака само на общините. Нека държавата да не абдикира от ангажимента си.

В много областни болници положението не е по-различно. Видяхме какво се случи във Видин. И не само видинската болница в такова състояние. Едва ли е въпрос само на лош мениджмънт.

Лошият мениджмънт е на високо ниво, не само на ниво болница. Защото, ако имаме политика да се осигурят заплати на медицинските специалисти, и ако заплатите им са каквито трябва, хората няма да напускат. Съвсем скоро реаниматор-анестезиолог беше при мен и ми казва: „Аз не мога да бъда унижаван в тази държава с основна заплата от 920 лв. Напускам, дойдох да си вземем довиждане.“

Разбирам този човек. Да, над основната заплата получава за прослужено време, за дежурства - съботни, неделни и нощни, и брутната му заплата става 1200 лв. След удръжките се връща на основната, а той е инвестирал много, за да се изгради като специалист. Лекар, който тича от град в град, за да си осигури някакъв приличен доход, не е полезен. Хората се изморяват. Нека да дадем на всички необходимите прилични заплати, за да не тичат на две или три работни места, да имат време да се възстановят, за да има и грижа за пациентите. Медицинските специалисти също работят допълнително.

Ние нямаме болногледане, то е занемарено. Не може една сестра или акушерка да тича и да обслужва цялото отделение сама. Тя минава само да извърши манипулациите. Няма я грижата, няма го отношението, защото няма време. Когато имахме достатъчно персонал, имахме качествено болногледане. С ниското заплащане принудиха много хора да напуснат. Знаете ли колко сестри в интензивни отделения, които са подготвени, особено тези, които работеха с бебета, имам преки наблюдения, отидоха в Англия да работят в хоспис, в Италия да гледат възрастни. Подготвени специалисти! Като изгубиш 10 души от едно отделение, започваш да търсиш нови хора, инвестираш в обучението и подготовката им, стоиш на тръни, докато се обучат, за да бъдат адекватни.

Да Ви задам и най-баналния въпрос, може Вие да имате отговор. С всяка изминала година бюджетът за здравеопазване се увеличава. Защо парите не стигат до работещите в сектора?

Г-н Борисов обяви, че дават еди-колко си милиона за увеличаване на заплатите на медсестрите, но това не се случи. Нека хората, които разпределят парите, да отговорят къде са тези пари. Те не са стигнали до лечебните заведения. Ако броят надлимитните средства, изплатени на 7-8 болници, това не са парите. За тези пари, които МЗ обяви, трябваше да се направи много точна аритметика – има толкова медицински специалисти, знаят кой с какъв трудов стаж, какви осигуровки трябва да бъдат платени от работодателя, нощния труд, празници със 100 % плащане на надника и да се види какви пари остават реално за основните заплати на персонала. Така щеше да се получи увеличение. Но плащането трябва да се предвиди и във времето. Защото като дадеш тази година заплатите, трябва да ги гарантираш и за следващата.

Споменахте, че тези 950 лв. вече не са актуални. И казахте, че отново сте в стачна готовност за повишаване на заплатите, за които цяла година имаше протести. Какво ще предприемете?

Ще поискаме среща с министър Ананиев и с премиера Борисов, защото тези 950 лв. ги вземат само на някои места, на повечето места в страната заплатите са много по-ниски. Наскоро ми се обадиха от Стамболийски. Там са със 650 лв. заплата. С 680 лв. са сестрите в детските градини в София.

Всеки ден говоря с хората и питат какво става. Аз имам списък в кой град какво е постигнато като заплащане. Някои директори имат желанието да увеличат заплатите, но като няма приход от НЗОК... може веднъж да дадат тези заплати, а после?

Министърът имаше предвидени поощрения в допълнителното материално стимулиране – мотивиращи предложения за персонала. Цял свят говори за основна заплата, ние говорим за бонусна система!

Правителството забравя, че има Европейска харта за правата на човека. Забравя колко ратифицирани конвенции има България и в какви сериозни нарушения влизаме ние. Ако изнесем всичко това "навън", знаят ли какво ще се случи? Това означава, че нямаш нужния социален диалог. Няма социален диалог, ако няма краен резултат. Не приемам и идеята за допълнителни здравни каси, защото и с тях ще стане като с допълнителните пенсионни фондове и парите пак няма да ги има, естествено. Защо трябва отново да се харчат парите на хората?

Имате предвид варианта за реформа в здравноосигурителния модел, представен от екипа на здравното министерство?

Няма здравна реформа в България. Ние преливаме от пусто в празно. Имаме наредби, които не са променяни от години. Да вземем например Наредба 26 за детски ясли. Такива безумия пише вътре! Ние нямаме персонал, който да покрие това, което пише там. В яслената група трябва да има две сестри и две детегледачки. Ти като нямаш медицински сестри на пазара, как да го направиш? Увеличават броя на децата в рамките на наличния персонал. Това са деца до три години, как се обслужват? Медицинските сестри са със 700 лв. заплата. Детегледачките с 10 лв. над минималната. Отговорността е огромна, гледаш 16 деца.

Но в тази наредба има изискване за перачка, готвачка, има касиер-домакин – защо? Заплатите се превеждат по банков път. Какво прави касиер-домакина, питам. Казват ми – събира таксата от първо до 10-то число. А от 10 до 30 число какво прави? Ето ви една бройка, която може да бъде трансформирана, да бъде преназначена като детегледачка. Перачка? Прането може да се дава на външна пералня, защото спестяваш ток, вода, разход за персонал и излиза много по-евтино. Това го направихме в Шумен. Прането се изнесе във външна фирма. Разходът за един месец е много по-нисък, отколкото за заплата на този персонал. Касиерката може да бъде преназначена в същата ясла, като детегледачка.

Вие казахте, че тази заплата от 950 лв. вече не е актуална, въпреки че на много места и нея не получават. Какви искания ще поставите като синдикат на планираната от вас среща с премиера?

При преговорите, които ще водим за новия КТД, нашият синдикат ще иска актуализиране на заплатите, договорени до този момент, с процента на увеличаване на МРЗ за страната. Ако е с 5% увеличението, ще искаме 5%, ако е с 10% - ще искаме 10% и т.н. на договореното към момента съществуващо отраслово споразумение. Тогава ще има вече процентно увеличение, а не с конкретна цифра.

А хората, при които и тези нива не са достигнати?

Точно това искаме да изговорим с здравния министър и премиера – защо след като имаме уверение, че тези пари ще бъдат дадени на хората, това не се случва. Къде се губят парите? Дали отново парите се източват от частните лечебни заведения, които имат скъпи клинични пътеки? Това ще коментираме на срещата с тях. Имаме конкретни питания, по които ще очакваме конкретни отговори.