Сметната палата: България с три пъти по-висока смъртност от средната за ЕС при бебетата до 6 дни

България е с три пъти по-висока смъртност от средната за ЕС при бебетата до 6 дни, показва одит на Сметната палата „Изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030 г.“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2022 г. 

Основните изводите от одита са: 

• Детската смъртност до едногодишна възраст намалява от 2014 г. насам, но все още също е по-висока от средната за ЕС.
• Високата перинатална детска смъртност (мъртвородени деца и починали през първите 6 дни след раждането) е резултат от малкия брой профилактични прегледи през бременността, качеството на акушеро-гинекологичната помощ и ниското ниво на здравни и репродуктивни познания.
• В България програмите за неонатален скрининг (тестване на новороденото за набор от заболявания, преди да се появят симптоми) като превантивна здравна практика са ограничени само до 3 заболявания, в Италия са 49, в Германия - 16.
• Близо 250 са родилките под 15 г. през 2022 г., за някои от тях e второ или трето раждане.
• Трайно намаляват ражданията между 20 и 29 г., увеличават се след 30 г.
• Ранните и късните раждания водят до висок коефициент на мъртвородените - 5.67 на хиляда живородени през 2022 г.
• Над половината от здравно осигурените жени в България раждат с цезарово сечение, при 25% за Европа, и това е трайна негативна тенденция у нас.

България все още не е достигала средните показатели за майчино и детско здраве за Европейския съюз. Според националните цели това трябва да бъде преодоляно в голяма степен до 2030 г.

По Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве е осигурено финансиране за здравна и медицинска грижа за здравнонеосигурените лица, но не са планирани и провеждани ефективни кампании за повишаване на осведомеността на населението, особено в селата и сред уязвимите групи.

Има ясно нерешени проблеми за получаване на адекватни здравни грижи от всички бременни, независимо от здравноосигурителния им статус, както и извършването на пренатална диагностика.

Необходима е по-ефективна грижа за бременните и децата, първичната превенция още след раждането и при отглеждането на децата, ефективна вторична профилактика и лечение след появата на заболяване, за да се намали детската и майчина смъртност до по-ниски нива, посочват още от Сметната палата. 

През 2021 г. извършените прегледи по време на бременността на здравнонеосигурени жени от АГ специалист представляват едва 40% от всички раждащи здравнонеосигурени жени, а през 2022 г. спадат на 37 на сто. През 2023 г. те достигат 63%, което показва, че много от тях не са извършили нито един профилактичен преглед по време на бременността.

Смъртността при децата през първата година след раждането е два пъти по-висока в селата в сравнение с градовете.

Данните показват още, че броят на починалите деца в периода след 28-мия ден от раждането до навършване на една година е най-голям. Това е индикатор за наличието на проблеми с грижата и проследяването на здравето и развитието на детето след раждането.

Изводът за недостатъчната грижа за новороденото се налага и от данните за посещенията за осъществяване на здравни грижи за новородено до 14 дни след изписване от лечебното заведение. През 2021 г. не са отчетени и заплатени домашни посещения от общопрактикуващите лекари за осъществяване на грижи за новороденото.

През 2022 г. са отчетени и заплатени едва само 81 бр. посещения, а през 2023 г. – 168 броя.

Основната причина за умиранията при децата до 1 година са състояния, възникващи през перинаталния период. Другите водещи причини за детската смъртност са вродените аномалии, деформации и хромозомни аберации, болести на дихателната система, болести на органите на кръвообращението и външни причини за заболеваемост и смъртност. На тези четири класа болести се дължат близо 80 на сто от смъртните случаи при децата под 1-годишна възраст.

Отчита се двойно нарастване на смъртността при деца до 18 години през 2024 г. спрямо 2014 г. 

България е сред държавите в ЕС с най-ниско ниво на профилактика и превенция на заболяванията и съответно най-високи нива на заболеваемост и смъртност от заболявания, предотвратими с добра профилактика или лечение. 

Коефициентът на раждаемост в България, както и в ЕС, показва трайна тенденция за намаляване - от 9,4 през 2014 г. на 8,8 през 2022 г. Изключение прави периодът от 2020 до 2022 г., когато имаме нарастване на коефициента от 8,5 до 8,8. Влияние върху раждаемостта оказват проблемите, свързани с намаляването на броя на жените във фертилна възраст – от 1,58 млн. през 2014 г. на 1,28 млн. през 2022 г. 

Друг фактор е отложеното във времето раждане, безплодието, както и абортите. Данните показват трайно намаляване на ражданията във възрастта между 20-29 г. и увеличаване на ражданията във възрастта след 30 г.

Все още броят на родилките до 20 г. е висок, наблюдават се раждания във възрастта под 15 г. През 2022 г. те са 248, от които 8 случая - с второ раждане и 1 случай с трето раждане.

Данните показват много висок дял на ражданията с цезарово сечение за здравноосигурените жени, независимо от предприетите действия за стимулиране на нормалното раждане чрез повишаване на цената на клиничната пътека. Относителният им дял към общо отчетените и заплатени от НЗОК раждания за здравноосигурени жени е 55 на сто през 2021 г., 53 на сто през 2022 г. и 55 на сто през 2023 г.

Най-голям е броят и делът на абортите над 30 г. – близо 10 хиляди - 53 % от всички аборти през 2022 г. От тях близо 7 хиляди са терапевтични аборти и около 3 хиляди са спонтанни. На лица до 15 годишна възраст са извършени 100 аборта.

За периода 2014 – 2022 г. се наблюдава положителна тенденция за намаляване на броя на новородените недоносени деца - от 6 340 през 2014 г. на 5 258 през 2022 г., като същевременно намалява броят на недоносените мъртвородени от 353 на 216.

Ежегодно недоносените новородени са около 9% от живородените.

Според целите на ООН до 2030 г. коефициентът на майчина смъртност в световен мащаб трябва да е по-малко от 70 на 100 000 живородени деца. България е постигнала този индикатор, като през 2022 г. е отчетена 12,4, но коефициентът е все още по-висок в сравнение със средната стойност за ЕС, която през 2020г. е 6,35.

Сметната палата е дала 9 препоръки на министъра на здравеопазването, които да бъдат изпълнени до края на май 2025 г.