Силният стрес може да намали или засили ефекта от ваксините, установиха учени

Учени от Телавивския университет откриха връзка между стреса и ефективността на ваксините. Те установиха, че острият стрес може както да засили, така и да наруши имунния отговор на организма към ваксинирането, предаде израелската новинарска агенция ТПС.

Студентите Ноам Бен-Шалом и Елад Сандбанк, ръководени от Наталия Фройнд и проф. Шамгар Бен-Елияху, проведоха експерименти върху мишки, ваксинирани с две различни ваксини.

Според техните резултати стресът може да повиши както количеството, така и силата на антителата след ваксиниране. Острият стрес е психическо състояние, причинено от непосредствена заплаха (реална или въображаема), при която се отделя адреналин и има стимулация. Тази физическа реакция често се описва като режим на тялото "бори се или бягай".

По време на стрес имунната система произвежда големи количества антитела, както и по-силни такива, за да се справи с непосредствената инфекция и тази голяма енергийна инвестиция тук и сега идва за сметка на бъдещата имунологична памет, твърдят учените.

В този случай учените инжектират мишки с две различни ваксини. На едната група мишки се инжектира протеинът овалбумин, а на другата - част от шипчестия протеин SARS-CoV-2, използван също във ваксината срещу COVID-19.

Девет дни по-късно, точно когато адаптивният имунитет става активен и започват да се образуват антитела, мишките биват подложени на симулиране на остър стрес. Две седмици и половина след излагане на стрес и 30 дни след ваксинирането, нивото на антитела в кръвта на ваксинирани животни, преживели стрес, е 70% по-високо в сравнение с другата група. Това явление се наблюдава при животни, ваксинирани с двата вида ваксина.

Учените установиха също, че имунната система на животните, които са преживели стрес, не реагира кръстосано на варианти на протеина, използван във ваксината. Това показва, че след стреса имунната система е била фокусирана изцяло върху ваксината, като не е показала отговор към протеини, които са били само малко по-различни – като варианти на безпокойство.

Във втората част на изследването учените тестват дали хората също показват имунно увреждане след стрес.

"За тази цел култивирахме Б клетки, получени от кръв на хора, които са се заразили с COVID-19 през първата вълна", каза Фройнд. "След това предизвикахме стрес, използвайки подобно на адреналин вещество, което стимулира бета-2 адренергичния рецептор, който беше идентифициран от нас в първата част на изследването като медиатор на отговора на стреса в клетките, които произвеждат антитела при мишки".

"Открихме, че точно както при мишките, човешките клетки също показват игра с нулев резултат между интензивността и обхвата на имунния отговор", обясни Фройнд. "Когато рецепторът за адреналин се активира по време на стрес, цялата имунна система се стимулира, генерирайки антитела, които са 100 пъти по-силни от антителата, произведени в клетки, които не са били подложени на стрес".

Тя добави, че това е довело и до по-тясно производство на антитела. "Разнообразието от антитела е намаляло с 20-100%, в зависимост от индивида, от когото са взети клетките", допълни тя.

"От еволюционна гледна точка стресът може да бъде причинен от различни фактори", каза тя. Склонни сме да мислим за психически стрес, но физическо заболяване също причинява вид стрес. Когато в тялото попадне вирус или бактерия, то изпитва стрес и сигнализира на имунната система, че основният приоритет е да се отървем от патогена, докато влагането на енергия в дългосрочна имунологична памет е втори приоритет.