OffNews.bg

Семерджиев отлага за 2019 г. пръстовия идентификатор в аптеките и при джипито

Служебният здравен министър Илко Семерджиев отложи за 2019 г. въвеждането на пръстовия идентификатор в извънболничната помощ и аптеките. 

„От становищата на заинтересованите от процеса органи и организации, а именно БЛС, БЗС, пациентски организации и организации на лечебни заведения, както и от становището на компетентната институция – НЗОК, става категорично ясно, че не е налице обективна възможност за въвеждането на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ на този етап“, обяви Семерджиев.

„Според НЗОК съществува сериозен риск от преждевременното въвеждане на автентификатора, тъй като прилагането му и в извънболничната помощ може да причини срив в сървърната част на регистрационната система на НЗОК, която понастоящем обслужва болничната помощ“, допълни той, цитиран от пресцентъра на министерството. 

От ведомството посочват, че според изчисления на Здравната каса за внедряването на системата в извънболничния сектор и аптеките ще трябва да бъдат купени още между 25 000 и 30 000 пръстови скенери и четци за лични документи на обща стойност над 25 млн. лева. Освен това ще са нужни средства за поддръжка на софтуер, интернет връзка и други. До момента софтуерът за обезпечаване на системата с „пръстова автентификация“ е струвал на болничния сектор над 4 милиона лева и на НЗОК - 477 000 лева.

От НЗОК са категорични, че на този етап нямат възможност да поемат допълнителни разходи от подобен мащаб. 

Освен това изчислителната мощност на сървъра, който осигурява регистрационната система, не може да поеме допълнително натоварване над това за болничната помощ. При над 43 411 000 посещения при първичната и специализираната извънболнична помощ, денталната помощ и медико-диагностичната помощ за 2016 г., в сравнение с хоспитализациите през същата година, ще се достигне до 2116 % увеличаване на „пръстовите автентификации“, посочват от Касата.

Сривът би причинил редица комуникационни проблеми, които биха били в ущърб на пациентите и ще затруднят достъпа до медицинска помощ. Остава открит въпросът защо предходното ръководство на МЗ не е взело мерки за въвеждане на пръстовия автентификатор в извънболничната помощ в нормативно установения за това срок и защо е допуснало въвеждането му в болничната помощ със закъснение, обяви зам.-министъра на здравеопазването Любомир Гайдов. 

По отношение на пръстовия отпечатък в болничната помощ, от здравното министерство вече обявиха, че ще изчакат решението на петчленен състав на ВАС на 16 март по въпроса. 

От министерството са на мнение, че трябва да започне изготвянето на концепция за Електронна здравна карта, която съдържа частично или пълно електронно здравно досие, което да се интегрира в Единния идентификационен документ. Неговото въвеждане предстои поетапно в ЕС и в България от 2018 г. От друга страна, контролът при такава форма на идентифициране и управление на медицинската информация е максимално възможен и ефективен, смятат във ведомството.

Ръководството на министерството отново отхвърли информацията за спестени средства от прилагането на пръстовата идентификация и посочи, че според отчета на НЗОК разходите през декември миналата година са се увеличили с над 11,5 млн. лева в сравнение с октомври въпреки въвеждането на пръстовия идентификатор от 1 ноември. 

Оттам отчитат над 270 млн. лева преразход в болничната помощ и заложен дефицит в бюджета за 2017 г. Според данните на НЗОК няма и намаление на броя на хоспитализациите, което според предишното ръководство на МЗ трябваше да се случи след въвеждането на пръстовия идентификатор в болниците. 

От здравното министерство допълват още, че въвеждане на пръстовия идентификатор в извънболничната помощ няма да дава никаква информация на пациентите, което автоматично ще изключва възможността за текущ контрол. Тази практика не позволява и трансграничен обмен на медицинска информация сред страните членки на ЕС и затруднява ползването на спешна помощ за българи в чужбина и за чужденци в България.

Освен това времето, необходимо само за снемане на „пръстова автентификация“ в извънболничния сектор, би намалило достъпа до медицинска помощ на населението с около 20%, категорични са от МЗ.