Съветът на ендокринолога за трапезата: По едно яйце през ден и малък резен козунак за празника

По едно яйце през ден съветва да консумираме ендокринологът д-р Явор Асьов.

"Яйцата са доста богати на мастноразтворимите витамини А, D и Е, също така и на витамин В комплекс. Съдържат добро количество белтък и някои микронутриенти. Наскоро метаанализ с над 2 милиона човека установява, че приемът на яйца не се свързва с повишен риск от сърдечно-съдови болести, но е възможно в дългосрочен план да доведе до повишен риск от злокачествени заболявания. Така че бих казал - най-вече заради съдържанието на холестерол в тях - че едно яйце през ден според мен е здравословно за повечето хора", каза д-р Асьов и отбеляза, че практиката човек да си изпържи например три яйца за обяд "не се свързва с дългосрочни здравни ползи".

Ако все пак ни се съберат повечко яйца наведнъж - както традиционно се случва на Великден, е добре седмица две след това да не ядем яйца.

Не толкова благосклонен е обаче специалистът към друга традиционна храна на празника - козунаците.

"Козунаците са от този тип храни, които бих пропуснал на тези празници, ако искам да съм здрав и особено ако има наднормено тегло. Хайде, може би един малък резен за повечето хора е добре, но, за съжаление, доста сериозна концентрация на калории, на въглехидрати и съотношението между останалите макронутриенти е изместено точно в тази посока, което съвсем не е добре за повечето хора."

Относно поста, предшестващ Възкресение Христово, лекарят посочи, че не е необходимо специфично захранване след него, както и че не е добре след Великден да се поставяме на краткосрочни диети:

"Ако трябва да говоря от гледището на медицината, базирана на доказателствата, няма твърде много данни в литературата конкретно за този вид режим, характерен за православните християни. Тоест трябва да го съпоставя, да речем, с вегетарианското хранене, което се свързва с повишен прием на фибри, с липса на животински мазнини и, не на последно място, с доста добро съдържание на други макронутриенти и микроелементи в тях. Така че според мен той е добър за здравето в краткосрочен и средносрочен план. Нещо повече - има данни, които доказват ползи по отношение на сърдечно-съдовото здраве за този вид режими.

Не мисля, че трябва да има специфично захранване. Мисля обаче да обърна внимание на това, че когато се спазва определен вид режим, идеята не е той да се спазва за кратко, в никакъв случай, тоест да не правим диета за кратко, а така да променим навиците си, че това да бъде здравословен начин на живот за дълго. ... Трябва да има известен баланс."

Попитан за лечебното гладуване, лекарят обърна внимание на риска след преустановяването му да има ефект на йо-йо, тоест връщане на килограмите и допълнителното им покачване.

"Този ефект е обследван от литературата и се оказва, че той е по-лош за здравето от това да се поддържа по-високо телесно тегло. Големите вариации в теглото - ту високо, ту ниско - и потенциалната му промяна във времето е по-лошо от това теглото да остане повишено. Когато сме си поставили за цел да бъдем по-здрави, е важно това да бъде за постоянно и режимът на хранене да е така адаптиран, така пречупен през призмата на ежедневието, че да бъде спазван и да бъде начин на живот", подчерта той.

"Мит е, че храните, които са маркетирани като много здравословни, са наистина такива. Например фрешовете. Повечето пациенти с наднормено тегло смятат, че когато приемат фреш, се хранят добре, а не е точно така. По-добре да се приеме плод с фибрите в него, който засища много повече организма, отколкото прием на лесно усвоими въглехидрати в течна форма.

Ядките също се водят здравословни, "храна за мозъка", но всъщност съдържат много калории, много мазнина в тях и за пациенти с наднормено тегло и сърдечно-съдови заболявания не са за предпочитане", каза още д-р Асьов.

Той е съгласен с тезата, че за организма е по-добре човек да се храни с това, което е расло на местна почва, а не с екзотични плодове и зеленчуци, които виреят на стотици километри.

"Чревната ни флора е адаптирана на мястото, където живеем. Нещо повече, ние споделяме една и съща чревна флора с хората, с които живеем в един дом. Тази чревна флора се оказва ключова за здравето. Тя се обвързва с множество здравни рискове, ако е патологично променена. Даването на определени видове храни, с които нашите милиарди бактерии в червата ни са свикнали, се оказва добре за здравето. При всички случаи правилното хранене я повлиява, тоест самият състав на бактериите се променя в една или друга посока."

За финал той пожела на хората "повече яйца и по-малко козунаци".