OffNews.bg

Сърдечната недостатъчност е рядко усложнение след COVID-19

„Сърдечната недостатъчност, предизвикана от COVID-19, вследствие на миокардит, е рядко усложнение. Случаяите не са по-чести от тези при сезонния грип", съобщи проф. д-р Пламен Гацов, председател на работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите в България.

По думите му по-чести са ритъмните нарушения на сърцето, неголеми перикардни изливи и тромбози. Последните са преди всичко венозни и те са доста чести – до 30% от болните. По-редки, но и значително по-опасни са артериалните тромбози“, обяснява специалистът.

От 10 до 16 май Европейското дружество по кардиология отбелязва Световната седмица за борба със сърдечната недостатъчност. В информационните дни се включва и Работната група по сърдечна недостатъчност към Дружеството на кардиолозите в България, с актуални данни и съвети към тези болни, особено в светлината на ковид пандемията. Има и добри новини – вече е доказано, че сърдечната недостатъчност е рядко усложнение след прекаран COVID-19. Преди месеци кардиолози споделяха обратното.

По последни данни на НЗОК, със сърдечна недостатъчност живеят близо 150 000 българи. Заболяването се определя като по-опасно от рака, тъй като 15% от тях умират до края на първата година от поставянето на диагнозата. 50% загиват до третата година. „Това далеч надхвърля смъртността от повечето онкологични заболявания. Ако погледнете статистиката за страната, ще видите, че смъртността от онкологични заболявания е около 17% а от сърдечни и съдови (това включва и сърдечната недостатъчност) – 65%“, посочва проф. Гацов.

Хората, които развиват сърдечна недостатъчност, най-често имат друго предшестващо сърдечно заболяване. Появата на нови симптоми – лесна умора, задух при физическо усилие, или в легнало положение, отоци по краката, трябва да ги насочат за консултация с кардиолог. Ако някой е прекарал COVID-19 и има сърдечни оплаквания – ускорен пулс, аритмия, гръден дискомфорт и др., прегледът от кардиолог е задължителен, категоричен е проф. Гацов. Той би трябвало да включва ЕКГ, ехокардиография и при нужда лабораторни изследвания. Всеки човек, независимо от възрастта, в този случай трябва да се изследва.

COVID-19 е опасен за хората с вече установена сърдечна недостатъчност. Той може да доведе до влошаване на състоянието и смърт. Оголването на кардиологичните отделения откъм персонал, превръщането им в ковид звена, забраните за планов прием допълнително забавиха лечението на тези болни. „Те пристигат в изключително тежко, понякога неспасяемо състояние.

Това увеличава смъртността им. Ако сравните данните за смъртността в страната за последните 2 години ще видите, че починалите за 2020 г. са с над 16 000 повече от тези за 2019-а. Ако приемем, че за около половината от тях причината е COVID-19, то от какво са починали останалите? Един от логичните отговори е: от влошаването на лечението на всички други болни. Има върху какво да се замислят „архитектите” на мерките против COVID-19“, казва проф. Гацов.

„Пациентите със сърдечна недостатъчност, прекарали коронавируса, е добре да извършат преглед при кардиолог. Той ще прецени необходимостта и какви точно изследвания да направят. В никакъв случай това не означава хората, преживяли заболяването да си изработят „кардиофобия”. Задачата на лекаря е да им обясни кое точно е притеснително и кое не е“, обяснява проф. Гацов.

По същия начин следва да се подходи и към ваксинацията – да се ваксинират хората с доказано намален имунитет, например тези, които често боледуват от такива инфекции или имат хронични белодробни заболявания. При това, ваксинирането трябва да е извън пиковете на заболяването, добавя той.

Сърдечната недостатъчност е сериозно хронично заболяване, при което сърцето не може да изтласква достатъчно кръв, за да отговори на нуждите на тялото. Сред най-често срещаните причини за нея са коронарна болест на сърцето, инфаркт на миокарда (сърдечен удар), вродени сърдечни дефекти, увреждане на сърдечните клапи, предсърдно мъждене. Симптомите на задух и силна отпадналост могат да ограничат работоспособността на пациентите или способността им да извършват обичайните си ежедневни дейности, което води до социална изолация, тревожност и депресия.

Годишно в болница по повод на заболяването постъпват близо 90 000 души, а разходите на НЗОК за тяхното болнично лечение надхвърлят 320 млн. лв.