OffNews.bg

С операция в два етапа в ИСУЛ спасиха пациентка

Две сложни операции от специалисти на Клиниката по хирургия на УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ” върнаха към живот 44-годишна жена.

За пациентката всичко започва преди няколко месеца, когато е приета по спешност с перфорирала киста на яйчника в столична АГ болница.

Историята ми е дълга... и трудна. В АГ болницата ме лекуваха 4 дни с антибиотици и обезболяващи, през цялото време казвах, че имам болки и в стомаха, около пъпа и в ляво, те търсеха и спукан апендицит, защото бях с много високи левкоцити - 19 хил., но такъв нямаше. След прегледа от лекар, който извикаха при едни от най-силните болки в стомаха, ( на втория ден от приемането ми), казаха че коремът е мек и най-вероятно са черва... И продължиха с обезболяващите, а аз умирах от болка. И така до 17.02, когато ме изписаха и казаха, че гинекологично нещата изглеждат добре, разказва пациентката.

Гинеколог от същата болница я съветва да се обърне за консултация към хирург и ѝ препоръчва д-р Димитър Пейчинов от Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

„Така се свързах с моя спасител“, разказва жената. Д-р Пейчинов я приема веднага, на помощ за консултация идва и доц. д-р Бранимир Големанов – един от най-големите специалисти в областта на ехографията у нас. Доц. д-р Големанов е категоричен в диагнозата си – спешна операция, защото има перфорация на дебелото черво.

„Подобно съвпадение – едновременно перфорация на киста и на дебело черво – се случва изключително рядко. Голям късмет е, че жената дойде навреме при нас и успяхме да ѝ помогнем“, убеден е д-р Пейчинов.

Алгоритъмът в такива случаи е двуетапна операция по спешност. Първият етап включва извеждане на дебелото черво на коремната стена. Целта е да се преодолее възпалителният процес в корема. Вторият етап - след възстановяване на пациента от възпалителния процес, се извършва връщане на чревния тракт на обичайното му място.

Още по време на първата операция хирургът забелязва, че наред с хирургичната диагноза, жената има гинекологични заболявания (миома, която е обхванала матката, както и кисти на яйчниците). Пациентката е консултирана с АГ специалиста от СБАЛАГ “Майчин дом” д-р Светлозар Славов, който е категоричен, че се налага хистеректомия (отстраняване на матката).

Пациентката обаче трудно ще издържи три големи коремни операции в рамките на няколко месеца. Затова, преди операцията за връщането на чревния тракт обратно на мястото му д-р Пейчинов свиква мултидисциплинарен консилиум с участието на хирург, АГ-специалист, гастроентеролог, анестезиолог. Взема се решение да се направи съвместен екип ръководен от д-р Пейчинов и д-р Славов за извършването на едноетапна операция- възстановяване на дебелочревния пасаж (реституция) и хистеректомия, като по този начин се спестява още една голяма оперативна намеса на пациентката.

През месец април жената е приета в Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ” от д-р Иван Лютаков за предоперативна подготовка и оценка на състоянието чрез извършване на пълен набор от образни изследвания- скенер, абдоминална ехография, фиброколоноскопия (оглед на дебелото черво с помощта на специална камера).

На 18.05.2023г е осъществена и самата операция от екип в състав: Д-р Димитър Пейчинов (Клиника по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“), д-р Светлозар Славов (акушер-гинеколог, СБАЛАГ “Майчин дом”), д-р Борис Кунев (Клиника по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“), д-р Златка Желева (анестезиолог, КАИЛ - УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“), Ирина Мишева (операционна сестра - Клиника по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“) и Ива Вачева (анестезиологична сестра - Клиника по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“). Пациентката е изписана на 7-мия следоперативен ден в добро здраве и с възстановени функции на червата.

“Подобен казус показва едно от недомислията на НЗОК. В този случай клиничната пътека включва само труда на хирургичния екип, но не и на гинеколога, който в случая оперира без заплащане, за което му благодаря”, казва д-р Димитър Пейчинов.

Според опитния хирург конструирани по този начин, клиничните пътеки не изпълняват най-важната функция – да спестят риска и страданията на пациента.