Революционна инжекция върна зрението на пациентка

Болницата „Мурфийлдс“ в Лондон е първата в света специализирана клиника за това заболяване, а пилотно проучване показва, че седем от осем пациенти, подложени на иновативното лечение, са се повлияли от терапията. Един от тях – първият в историята – е 47-годишната Ники Гай, която разказва своята история ексклузивно пред BBC.

По думите ѝ резултатите са невероятни: „Това промени живота ми. Върна ми всичко. Мога да виждам как детето ми расте. Преминах от състояние, в което едва броях пръстите на ръката си и всичко беше напълно размазано, до това да мога да виждам отново.“

В момента тя може да вижда и чете повечето редове с букви на таблицата за очен тест. Ники е само на един ред разстояние от законовото изискване за шофиране – огромна промяна спрямо периода, в който е била с частично зрение, използвала е лупа за всичко отблизо и е трябвало да се ориентира вкъщи и навън основно чрез паметта си.

„Ако зрението ми остане такова до края на живота ми, това би било абсолютно прекрасно. Може би никога няма да мога да шофирам отново, но приемам това!“, казва тя.

При хипотония налягането в очната ябълка става опасно ниско, което води до нейното „свиване“ или колабиране навътре. Това може да се случи, ако има слабо производство на естествената гелообразна течност в окото, например след травма или възпаление. Понякога се появява като страничен ефект от очна операция или от определени лекарства. Без подходящо лечение хората могат да ослепеят.

Досега лекарите са опитвали да използват стероиди и силиконово масло, за да „напомпят“ окото. Тези методи обаче могат да бъдат токсични при дълготрайна употреба и не възстановяват зрението в значителна степен. Дори когато клетките в задната част на окото, отговорни за виждането, работят, през силиконовото масло се вижда трудно, което причинява замъглено зрение.

Експертите от болницата „Мурфийлдс“ решават да опитат различен подход с нещо, което вече имат на разположение – евтин, прозрачен гел на водна основа, наречен хидроксипропил метилцелулоза (HPCM).

Той вече се използва при някои видове очни операции. Но вместо да го прилагат еднократно, екипът от „Мурфийлдс“ решава да го инжектира в основната част на окото като нов вид терапия.

За първи път Ники има проблеми със зрението през 2017 г., малко след раждането на сина си, първоначално в дясното ѝ око, което отслабвало, е инжектирано голямо количество силиконово масло.

Тя споделя, че окото е загубило нормалната си форма и „някак се е свило“ или се е „намачкало като хартиена торбичка“ поради хипотонията. Лечението почти не помогнало.
Няколко години по-късно лявото ѝ око започнало да отслабва по същия начин.

„След като загубих зрението и на лявото си око, си помислих: „Трябва да има нещо друго, което можем да опитаме“, обяснява тя. - „Беше чиста проба решителност. Просто си казах: „Няма да се предам“.

Нейният очен лекар, г-н Хари Петрушкин, споделя, че заедно са взели решение да направят нещо напълно ново – да запълнят окото с вещество, през което може да се вижда.

„Мисълта, че можем да навредим на човек, който реално има само едно функциониращо око, с лечение, което може и да не проработи, беше изнервяща“, спомня си той. - „Стигнахме до това решение и за изненада то проработи изумително добре. Наистина, не бяхме и мечтали тя да постигне резултата, който има в момента. Човек, който по всички правила трябваше да е загубил зрението и на двете си очи... сега живее нормално. Това е напълно забележително. Не бихме могли да се надяваме на по-добро“, казва специалистът.

Д-р Петрушкин казва, че същото лечение потенциално би могло да помогне на стотици или дори хиляди хора всяка година в Обединеното кралство. Всичко зависи от това дали пациентите все още имат жизнеспособни клетки в задната част на окото, които позволяват виждането.

„Знаехме, че при Ники има зрение, което може да се възстанови, и че тя ще се подобри, ако успеем да направим окото ѝ отново кръгло и твърдо.“

До момента са лекували 35 пациенти, благодарение на финансиране от благотворителната организация „Moorfields Eye Charity“, и вече са публикували резултатите от първите осем случая в British Journal of Ophthalmology.

Лечението се прилага веднъж на всеки три до четири седмици за общ период от около 10 месеца. Изследователите се надяват, че с времето ще стават все по-добри в преценката кой точно би могъл да се възползва от терапията.

„Това е фантастична история. Резултатите са наистина обещаващи, но все още сме в ранен етап“, казва Петрушкин.

Следете новините ни в GoogleNews