Проф. Мурджева - за тайния живот на имунитета и смисъла на ваксинациите

Проф. Мариана Мурджева е микробиолог и имунолог, главен координатор на Експертния съвет по клинична имунология и зам.-председател на Българската асоциация по клинична микробиология. Завършила е Медицински университет - Пловдив. Ръководител е на Катедрата по микробиология и имунология в същия университет и началник на Лабораторията по микробиология при УМБАЛ „Св. Георги“ - Пловдив. Специализирала е молекулярна имунология в Националния институт за медицински изследвания (NIMR) в Лондон чрез спечелен грант от Leukemia Research Fund, а също и в престижни международни институти в Германия, Холандия и Унгария. Има над 200 научни публикации. Съавтор е на 15 учебни помагала и монографии, ръководител, координатор и участник в над 40 изследователски, инфраструктурни и образователни проекти. Научните й интереси са насочени към проучване на причинителите на инфекциите, механизмите на антибиотичната резистентност и контрола й, имунологичните аспекти на инфекциите и имунните дефицити. Ректор е на МУ - Пловдив от 2019 г. Проф. Мурджева припомня какво е имунитетът и защо ваксините срещу COVID-19 за толкова важни, съобщават от МЗ.

Как реaгира имунната система при среща с микробни агенти – вируси, бактерии и паразити?

При инфекции и след ваксиниране имунната система на човека реагира чрез образуване на специфични за микробния причинител молекули, наричани антитела (или имуноглобулини), както и с производство на имунокомпетентни клетки. Антителата в кръвния серум са едни от свидетелите за среща на организма с микроорганизма. Те могат да се открият в серума до няколко месеца или няколко години след тази среща.

Антителата са много важни в защитата ни срещу патогени, но те са само един елемент от цял арсенал с имунни средства, с които разполага имунната система. Други свидетели за срещата на организма с микробния причинител са специфичните клетки на имунната система - лимфоцитите.

Споменът за срещата с даден инфекциозен агент се запазва в специализирани лимфоцити, наречени клетки на имунната памет. Една част от тях (ефекторни паметови клетки) преживяват само няколко години, докато в други лимфоцити (стволови паметови клетки) паметта се пази десетилетия или до края на живота. Именно възникването на стволови паметови клетки лежи в основата на изграждане на дълготраен колективен имунитет и създаването на ефективни ваксини.

Каква е разликата между вродения и придобития имунитет?

Вроденият имунитет е наследствен. Той се осигурява от различни молекули и клетки – фагоцити, NK клетки – естествени „убийци“, комплемент, лизозим, интерферон, белтъци на острата фаза на възпалението. Вродените компоненти на имунната система действат незабавно срещу инфекциозния агент с еднаква сила и мощ при всяка среща с него и не оставят имунна памет. За разлика от тях придобитият имунитет се поддържа от антителата и специфичните клетки на имунната система – лимфоцитите. При първа среща с патогена се образуват клетки на паметта, които след втора среща с микроорганизма реагират по-бързо и мощно и осигуряват по-силна защита.

Какво цели ваксинирането срещу COVID-19?

Настоящата пандемия от COVID-19 се характеризира с непрекъснато нарастващо разпространение. Ваксинирането цели да изгради имунна реактивност срещу SARS-CoV-2, като насочва имунната система да създава антитела и имунни клетки срещу вируса или частици от него. Специфичните антитела са имуноглобулини (Ig) от различни класове – А, G и M. Те се произвеждат от имунните клетки, произхождащи от В лимфоцитите.

След ваксиниране антителата циркулират в серума (IgM и IgG) и могат да неутрализират попаднали в телесните течности вируси или „тапицират“ лигавиците (IgA), предотвратявайки проникването на вируса в тъканите. Най-голямо значение след преболедуване или ваксиниране имат т. нар. „неутрализиращи“ антитела, които са способни да предотвратят проникването на коронавируса в организма чрез блокиране на неговия S- aнтиген, който се свързва с нашите клетки.

Дори и антителата да намалеят след няколко месеца, организмът е защитен с помощта на т.нар. Т-клетки, в които се съхранява паметта за прекараната инфекция. Те продължават да играят роля, независимо от намаляващата концентрация на антителата. Дори и при липсата на антитела, някои хора остават защитени от болестта благодарение на Т-клетките.

Специфичните за имунната система Т-лимфоцити са няколко вида. Сред тях важно значение за унищожаване на навлезлия вирус в тъканите имат цитотоксичните Т-клетки, а друг тип – Т-хелперите, подпомагат В-лимфоцитите в образуването на антителата. Антителата и лимфоцитите действат в синхрон за осигуряване на имунната защита, подпомагани от сигнални молекули в имунния отговор. Целта на ваксинирането е да създаде основа от специфични антитела и клетки, които, ако срещнат вируса в организма, да го неутрализират и да подготвят имунната система за по-мощна и бърза атака срещу него.

Какво представлява общественият имунитет срещу COVID-19 и защо е толкова важен?

Обществен (колективен, стаден, популационен) имунитет е форма на защита срещу инфекция, когато голяма част от общността е ваксинирана или преболедувала. При достигането на определен процент от населението, обхванато от имунизация срещу дадено заболяване, общественият имунитет постепенно елиминира заболяването. По този начин е постигнато елиминиране на едрата шарка през 1977 г. в световен мащаб.

Според повечето експерти, ако 70 % от населението има имунитет срещу COVID-19, най-вероятно веригата на инфекцията ще бъде прекъсната. Дори и тези, които поради здравословни причини не могат да бъдат ваксинирани, са защитени, защото вирусът трудно циркулира сред ваксинираните и с малка вероятност се предава и на тях.

Колко дълго трае имунитетът след ваксиниране срещу COVID-19?

Продължителността на имунния отговор след преболедуване и след ваксиниране все още се проучва. Според производителите на ваксините те вероятно осигуряват защита в продължение на години, ако структурата на коронавируса не се променя рязко чрез мутации. Мутирането на вируса обаче ще изисква редовно подновяване на ваксината с новите варианти. Още през февруари т.г. се доказа, че преболедувалите от COVID-19 имат имунни клетки срещу коронавируса в костния си мозък и осем месеца след заразата.

Подобна защита би могла да се създаде и у хората, имунизирани с ваксина срещу причинителя на болестта. Клетките на паметта се съхраняват в костния мозък и при необходимост могат да предизвикат производство на антитела. Преболедуването от COVID-19 също така не гарантира, че човек не може да се зарази с нов щам на вируса, нито че не може да го пренася и да заразява други хора. Въпреки спекулациите по темата, няма научни данни до момента, че ваксинираните боледуват по-тежко от неваксинираните, че усложненията при тях са по-чести и че смъртността от заболяването при тях е по-висока.

Какви изследвания могат да се направят, за да разберем каква е продължителността на имунитета срещу COVID-19?

Хуморалният имунитет (от антителата) се изследва чрез вземане на венозна кръв, отделяне на серума и определяне на количеството на специфичните серумни антитела за S-антигена на SARS-CoV-2. Важно е да се изследват т. нар. „вирус-инхибиращи антитела“, които блокират свързването на вируса с човешките клетки. Достъпните в България тестове включват установяване на процент на този вид антитела.

Т-клетъчният имунитет може да се изследва само в специализирани имунологични лаборатории - отново чрез вземане на венозна кръв, отделяне на лимфоцитите, инкубирането им със специфични за вируса белтъци и доказване производството на молекули, типични за срещата с него. Много е важно да се направи адекватна интерпретация на проведеното изследване.

Защитават ли ваксините и срещу Делта варианта на коронавируса?

Основните одобрени до момента ваксини осигуряват защита и срещу новата мутация „Делта“, която се разпространява много по-лесно и с по-голяма скорост, твърдят в проучванията си изследователите от института „Паул Ерлих“ в Германия.

Трябва ли преболедувалите от COVID-19 да се ваксинират?

При леко преболедуване или безсимптомно носителство могат да се образуват недостатъчно количество антитела, които да се изчерпят бързо. Затова в такива случаи се препоръчва поставяне на ваксина и след преболедуване.