Проф. Григор Димитров: И през 2020 г. пациентите ще доплащат наполовина лечението си

С приемането на бюджета на НЗОК за 2020 г. няма да намалим доплащането за населението. То ще се запази в рамките на 50%, това заяви проф. Григор Димитров, член на БСК и Надзорния съвет на НЗОК, в презентацията си на форума "Иновации и добри практики в здравния сектор".

"Основният параметър, който най-често се коментира, е увеличението на приходите на касата с около 390 млн. лв. Тези 390 млн. ще бъдат реалност, ако преизпълнението на 2020 г. бъде равно на преизпълнението, което имаме през 2019. Тъй като това е увеличение спрямо бюджета на 2019 г.", уточни проф. Димитров.

Бюджет на статуквото

По думите на проф. Димитров този бюджет е бюджет на статуквото. С него не се предлага нищо ново, запазва се онова, което съществува досега. Според него тезата, че едва ли не с бюджета на НЗОК ще променим системата на здравеопазването е контрапродуктивна. Той посочи и кои са причините: 

Запазва се равнището на средствата за здравеопазване като част от брутния вътрешен продукт.

Тази тенденция продължава и в 2021 и 2022 г. Онова, което се отделя за здравеопазване като част от БВП, запазва равнището от 4,5 -4,6%. За сравнение в страните от ЕС за здравеопазване се отделят средно между 8 и 11% от БВП. 

Според експерта това означава, че  средствата през следващите години ще бъдат силно ограничени и че България ще запази дистанцията в равнището на здравеопазване спрямо другите европейски страни. Проф. Димитров посочи като пример холандския модел - Холандия има БВП 700 млрд. евро, отделя за здравеопазване 10% или 70 млрд. евро. И има население 17 млн. души. На глава от населението се падат по 4700-4800 евро годишно. У нас тази година година ще достигнем не повече от 400-450 евро. 

Запазва се и статуквото при вноските, които прави държавата за осигурените лица (лицата на 0-18 години, пенсионери и студенти ред. обучение). Средната вноска при тях е около 34 лв. на месец. Докато средната вноска, която внасят останалите здравноосигурени, е 82-83 лв.

"Заедно с това тази група, за която държавата прави осигурителни вноски, консумира не по-малко от 65-70 на 100 от бюджета на НЗОК. Въпреки призивите на бизнеса за увеличаването на размера на тази вноска и през следващите години няма да има сериозни изменения", заяви проф. Григор Димитров.

Прехвърляне на дейности към НЗОК

Продължава тенденцията да се прехвърлят дейности, които някой друг трябва да изпълнява или друг трябва да финансира, към НЗОК. Последният пример е прехвърлянето на дейности свързани с удовлетворяване потребностите на инвалидизираните лица за купуване на обувки, дюшеци, колички от Касата. Една нова дейност, която противоречи на функциите й, според надзорника.

Всеки 6-ти лев, който се дава от бюджета на НЗОК, е в резултат на дейности и финансиране, които бяха задължение на държавата, обясни още проф. Димитров. 

Запазва се структурата на разходи в новия бюджет.

Около 49,9-50 на 100 са средствата, които се отделят за болнична помощ, нещо, което в страните от ЕС не е повече от 27-28%. Значителни средства от бюджета на НЗОК се отделят и за лекарства - между 27-28%, 30%. При средно равнище в ЕС не повече от 17-18%. 

Отделят се много малко средства за доболничната помощ. Те не надвишават 11,2-11,3% - това е изключително недостатъчно, според Григор Димитров. Тези съотношения в ЕС са не по-малко 20-25%. 

Това, по думите на експерта, води до задълбочаване на диспропорциите в здравеопазването и се отразява върху ефективността на използване на ресурса, който НЗОК има.

Ще се увеличат ли заплатите на работещите в сектора?

"Беше много тиражирано, че болничната помощ получава допълнителни средства в размер на 232 млн. лв. Това не са допълнителни средства, това са средства от нашите вноски, не са извън бюджета на Касата, а от преразпределението на тези 390 млн. лв. които има. Ръстът е 7,5 % и така се получиха тези 232 млн. лв.", обясни проф. Димитров.

По думите му тези средства не са за увеличение на заплати. Те са отделени за болнична помощ. Проф. Димитров уточни, че идеята при разговорите с БЛС е този ресурс да се използва за увеличение на цените на клиничните пътеки. Това обаче поражда други въпроси - кои пътеки да бъдат увеличени, как ще се регулират обемите извършена дейност и как ще се контролира процесът.

Проблемът е, че един от начините за изпълнението на бюджетите на лечебните заведения е "въртенето" на клинични пътеки затова увеличаването на средствата за тях няма да има ефект. Докато не се въведат електронно здравеопазване и електронна здравна карта, контрол няма да има, смята експертът.

Според него е необходима доктрина за здравеопазването за близките 10-15 години, която да обединява позициите на политическите партии и медицинското съсловие. Пресечната точка е компромиси, взаимно разбиране, надграждане през годините, допълни проф. Димитров.