Проф. д-р Кузман Гиров: Вените не обичат топлото време

41 % от българите страдат от разширени вени. Статистиката е от национално проучване за населението над 18 години, проведено у нас. В изследването, осъществено от Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, са взели участие лични лекари и съдови хирурзи от цялата страна. Резултатите от него показват, че това е масова патология сред българите. За симптомите на това заболяване и профилактирането му през лятото, разговаряме с проф. Кузман Гиров, ръководител на Клиниката по съдова хирургия и ангиология във ВМА.

Проф. Гиров, защо е толкова срещана тази патология у нас?

Причините за поява на разширени вени са няколко. Първо, наследствената обремененост или наличието на ген за слабост на съдовата система. Този ген го има при всички хора. Разширените вени са отмъщението на природата, че сме решили да се изправим на два крака. Сърцето е доста по-далеч от ходилата и по силата на гравитацията се създава повишено налягане в долните крайници. Чисто човешка слабост. Но не е само генетичният фактор. Условията на труд - дали работим прави или седнали - също е от значение. Ако са налице и двата фактора, проблемът с вените със сигурност ще прогресира. Всъщност разширените вени са само един от симптомите на хроничната венозна болест. Заболяването има седем стадия, като при нулевия стадий няма видими симптоми, има само тежест в долните крайници.

Лятото ли е най-рисковият сезон? Какво трябва да имат предвид хората с хронична венозна болест?

Вените не обичат топлите месеци. Неслучайно ги лекуваме, когато времето е по-хладно. Сега не е препоръчително да се правят операции или склеротерапии, освен ако няма флебит и състоянието на пациента е тежко. Хората с този здравословен проблем трябва да променят начина си на живот, да се движат по-често. Освен това пациентите с хронична венозна болест трябва да вземат редовно лекарствата си. Венотониците, които обикновено се назначават, са на базата на извлеци от природни продукти. Те повишават тонуса на вените, дълбоките вени се събират, повърхностните леко намаляват по обем, намаляват отока, тежестта и неприятните усещания, особено през летните месеци.

По време на работа е добре да се отделят по 5 минути на всеки час за раздвижване. Адинамията (заседналият начин на живот и труд) е бич за съвременната цивилизация, затова малко повече движение ще е от полза: ходенето пеш при отиване и връщане от работа; спортуването – 20 минути на велоергометъра са достатъчни. Карането на колело е най-подходящият начин за спортуване, защото не се натоварват коленните и глезенните стави, нещо, което се случва при хората с наднормено тегло при бягане. Използват се движенията на мускулите, които изтласкват кръвта нагоре към сърцето. Това са елементарни неща, но ако станат навик има облекчение.

Добре е, когато хората се приберат, това особено важи за жените, да се прави обливане на краката със студена и хладка вода (с температурата на тялото) като се редуват - 30 секунди студена, 30 хладка. Това може да се направи 3-4 пъти. След това е хубаво да се легне, краката да се вдигнат нависоко за 15-20 минути и едва след това да се захванат с домашна работа.

Това общо-взето изчерпва профилактиката през летните месеци. От септември-октомври нататък е време да се видят от съдов хирург. Обикновено жените дълго отлагат, защото и да имат болки търпят, реагират, когато проблемът стане визуален. Мъжете търсят лекарска помощ при първи симптоми.

Какво е лечението?

Най-простичкия начин за лечение е склерозирането. Прави се амбулаторно, с местна упойка. В разширените вени се инжектира вещество под формата на пяна. Вената се възпалява изкуствено. Двайсетина дни след манипулацията се носи един стегнат чорап и стените на вената постепенно слепват и срастват. За да изчезне вената и да се заличат следите по кожата, трябва да минат няколко месеца.

Това не е панацея, не е приложимо при всички пациенти. Освен това склерозирането задължително трябва да се направи от съдов хирург. Напоследък са много популярни едни „лечители“, които идват на два месеца по веднъж, събират по 30 човека, бодат ги, вземат по 1000 евро и изчезват. После тръгват усложненията.

Следващ етап са безкръвните методи – т. нар. аблация. Има лазерна аблация, при която вената не се изтръгва, както е при класическата операция. Ние работим с един метод, който е малко по-нов - радиофреквентна аблация. При нея ефектът е същият, но във вената се вкарва електрод, свързан с генератор на високочестотни токове. При изваждането на този електрод, вената се свива и става като връв. Усложненията при този метод са по-малко. Проблемът е, че много рядко е възможно тези неща да се направят изчерпващо само с една такава аблация, обикновено се налага след това да се направи склеротерапия. Наричат тези операции петъчни, защото пациентът идва в петък, аблацията се прави с местна упойка, остава около час при нас и си тръгва, не се откъсва от работата си през седмицата.

Тежките случаи изискват оперативно лечение и тогава вече се използва добрата стара хирургия. Прави се т. нар. стрипинг – изтръгва се болната вена - от глезена до горе в гънката, където се влива в дълбоката вена и отделните й клонове се махат по оперативен път. Вените, които махаме, са паразити. Това са торби с кръв, която се задържа и вместо да се движи отдолу-нагоре, се връща обратно. Тия вени нямат клапи, оттам се получава повишено налягане. Кожата над глезените потъмнява и дори едно разчесване от ухапване на комар може да влоши състоянието на пациента. За да се избегне това и да не се отиде към 5-6 стадий на заболяването, които са инвалидизиращи, трябва навреме да се намеси съдов хирург.

Ефективни ли са масажните кремове?

Ефект имат мазилата, които са на базата на конски кестен. Геловете, които съдържат хепарин, не трябва да се употребяват без лекарско предписание. Може да се алергизира кожата. Препаратите са добри, но си имат показания.

Вашият съвет към хората с разширени вени, които тръгват към морето?

Да не прекаляват със слънцето – да стоят на плажа до 11 и след 16 часа. Това е общоизвестно. И да влизат колкото може по-често във водата. Ще усетят облекчение още на третия ден.

Проф. д-р Кузман Гиров е ръководител на Клиниката по съдова хирургия и ангиология на ВМА, София. Има придобити специалности по хирургия, военнополева хирургия и съдова хирургия. Специализирал във Франция (1993, 1995 и 2003 г.) и Швеция (2004 г.). Председател на Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология, на Асоциацията на болните с болестта на Buerger. Национален консултант на НЗОК.