Повече средства за медицински дейности и лекарства искат от ''Заедно за повече здраве''

Бюджетът на НЗОК за 2021 г. е недофинансиран със 188 млн. лв за медицински дейности и лекарства. Това смятат от инициативата „Заедно за повече здраве“ и настояват депутатите да преразгледат финансовата рамка на НЗОК преди второ четене на закона.

Две ключови пера в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година ще бъдат недофинансирани. Това показват анализите на Българския лекарски съюз (БЛС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), които са част от инициативата „Заедно за повече здраве“.

В свои становища по Закона за бюджета на НЗОК за 2021 г., изпратени до Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите, както и до ресорните комисии в парламента, те настояват между двете четения на законопроекта, средствата за медицински дейности да бъдат увеличени със 112 млн. лв., а за лекарствени продукти със 76 млн. лв.

Според Българския лекарски съюз заложените пари за здраве за догодина поставят под въпрос адекватното осигуряване на грижите за пациентите и стабилността на здравната система у нас. На фона на очакваното повишено търсене на медико-диагностични изследвания през 2021-ва и обезпечаване на тестването на здравноосигурените българи за коронавирус, е необходимо увеличение на средствата за медико-диагностични дейности (МДД) с 20.5% или със 16 млн. и 400 хил. лв. спрямо парите за т.г.

Недостиг на средства се оформя и в предвидените пари за специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМ). До момента след извършване на първичен преглед, НЗОК заплаща 50% от вторичните прегледи. За да се осигури гарантиран достъп до медицинска помощ, е нужно в това перо да се предвидят с 14.2% повече средства от т.г. или 22 млн. 471 хил. лв., смятат от съсловната организация.

Според нейния анализ липсва достатъчен ресурс и за наблюдението на диспансеризираните пациенти, като не са предвидени и средства за увеличаване на профилактичните прегледи, за което ще са необходими още 15 млн. 289 хил. лв. за първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП).

Голям недостиг на средства ще се оформи и в болничната медицинска помощ (БМП). Според БЛС за да се гарантира устойчивост на системата, трябва да се предвидят 10% повече средства от т.г. или малко над 58 млн. 140 хил. лв.

Съсловната организация е на мнение, че само така може да се гарантира възможност за заплащане на дейностите в ПИМП, СИМП и БМП по вече договорените през 2020 г. увеличени цени, както и по-голям брой медико-диагностични изследвания в полза на здравноосигурените лица.

Според Българския фармацевтичен съюз предвиденото „повишение“ от 2.00 лв на 2.20 лв с ДДС на сумата, която НЗОК заплаща за отпускане само на 100% реимбурсирани лекарствени продукти по протокол, е нищожно и не предполага подобряване на достъпността на пациентите до иновативна терапия.

Парите за лекарства предвидени в бюджета на НЗОК за догодина също ще се окажат недостатъчни с близо 76 млн. лв., отчитат от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), в която членуват 25 международни иновативни производители и притежатели на разрешения за употреба на лекарствени продукти.

В момента са предвидени 465 млн. лв. за лекарства за домашно лечение, изписвани с протокол, но според прогнозите на анализатори и НЗОК, нетните разходи за тези лекарства, след отстъпките заплатени на касата от фармацевтичните компании, ще достигнат 494 млн. лв. до края на тази година. Така се оформя недостиг от 29 млн. лв. за лекарства за домашно лечение през следващата година.

Подобно разминаване в планираните средства за догодина се очаква и за лекарствата за злокачествени заболявания, прилагани в болничната медицинска помощ, като там ще са необходими още 47 млн. лв., сочат изчисленията на асоциацията.

От асоциацията се опасяват, че съществува риск, при недобро планиране на бюджетните разходи за лекарствени продукти за 2021 г., фармацевтичните компании да не могат да изпълняват ангажиментите си за доставка на някои медикаменти, чиято стойност се заплаща напълно или частично от НЗОК.

От Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители припомнят, че от 2015 г. до 2020 г. годишната стойност на отстъпките и компенсациите, предоставени от фармацевтична индустрия към НЗОК, непрекъснато нараства – от близо 50 милиона лв. през 2015 г. до очаквани над 280 милиона лева през 2020 г. или общо 900 милиона лв. за период от 6 години.

В същото време безпрецедентният натиск за отстъпки към индустрията на фона на бюджетен дефицит за лекарства, ще постави под риск оставането на компании и медикаменти на българския пазар, както и функционирането на механизма за отстъпки и инвестициите на фармацевтичните компании в здравния сектор, предупреждават от ARPharM.

Според тях всичко това ще лиши пациентите от достъп до медикаменти, тъй като компаниите ще са поставени в невъзможност да ги предоставят заради неблагоприятна финансова рамка. За да се избегнат тези рискове, от асоциацията предлагат бюджетът на НЗОК за лекарства за 2021 г. да е поне равен на нетните разходи на фонда за тези продукти през 2020 г.

От инициативата „Заедно за повече здраве“ настояват преди второ четене на Закона за бюджета на НЗОК за следващата година, депутатите да преразгледат финансовата рамка на Здравната каса в посочените от тях недофинансирани пера.

2021 г. ще е година на нарастване на търсенето на медицински услуги и лекарствено лечение поради обективни устойчиви във времето фактори като застаряване на населението и повишена заболеваемост, но и поради забавеното и непотърсено от пациентите лечение през 2020 г. в резултат на страха от COVID-19, и НЗОК трябва да е по-добре подготвена за това, твърдят от инициативата.