Пациентите с рак на кръвта изграждат силен Т-клетъчен отговор след ваксинация срещу COVID-19

Пациентите с рак на кръвта показват силен Т-клетъчен отговор след ваксинация срещу COVID-19, сочат данните на проучване, докладвано на годишната среща на Американското дружество по клинична онкология (ASCO) в Чикаго, съобщава Ройтерс.

Пациентите с рак на кръвта имат значително по-слаб имунен отговор след ваксинация срещу вируса, отколкото пациенти със солидни тумори. Но те все пак могат да бъдат добре защитени и да се предпазят от тежко протичане на Ковид-19, показват новите проучвания на изследователи от Университета Монаш в Австралия.

Учените са изследвали имунния отговор на тялото след три дози ваксини на „Модерна“, „Пфайзер“/„Бионтех“ или „АстраЗенека“, при приблизително 400 възрастни с активни или неотдавна лекувани ракови заболявания.

Само при 256 пациенти със солидни тумори не са открили изградени антитела, способни да неутрализират SARS-CoV-2 и да предотвратят инфекция, в сравнение със 137 души с хематологични злокачествени заболявания, съобщиха изследователите на срещата на Американското дружество по клинична онкология.

Но реакциите на Т-клетките, някои от които могат да убиват вируса, са били подобни, независимо от типа раково заболяване. Следователно Т-клетките могат да показват защита и да предпазват онези без имунен отговор с антитела, казват изследователите.

Същият екип докладва в отделна презентация и данни за безопасността на ваксините срещу COVID-19 при пациенти с рак.

Изследваните 500 възрастни и деца са с обичайните ефекти след ваксиниране – болка на мястото на инжектиране и умора.

Степента на тежка реакция е ниска - до 10 процента, а временното прекратяване на лечението на рак се определя като нечесто – до 11 процента.

Не се съобщава за значителна промяна в качеството на живот след първа или втора доза при деца и възрастни, казват специалистите.

Пробивът на COVID-19 при пациенти с рак често е изключително сериозен и изисква хоспитализация, сочат данните на Американското дружество по клинична онкология.

Изследователите са проследили 231 пациента, които са имали инфекции по време на лечението си или в рамките на една година. Те са получили поне една доза ваксина от „Модерна“, „Бионтех“ или „Джонсън и Джонсън“.

Голяма част от случаите на пробив са регистрирани повече от шест месеца по-късно. Пациенти с неметастатични солидни тумори и пробивни инфекции представляват близо 20 процента от хоспитализираните.

Процентът на болнично лечение при пациенти с рак на кръвта и с пробив варира от 32 до 56.

По-голямата част от инфекциите със SARS-CoV-2, които се срещат шест или повече месеци след ваксинацията, предполага намаляване на ефективността във времето, която може да бъде повлияна от бустерни дози, уточниха експертите.

Болните от рак представляват огромна част от хората, които развиват постоянни, обезпокоителни симптоми, възстановявайки се от COVID-19. Те по-често страдат от дълъг ковид.

От национална представителна извадка, включваща над 4,3 милиона души, диагностицирани с коронавирус между януари 2020 г. и февруари 2022 г., са идентифицирани 1700 възрастни с дълъг COVID-19.

От тях над 37 процента са с рак, най-често на кожата, на гърдата, на простата, с лимфом или левкемия.

Учените призовават за „по-нататъшно изследване и идентифициране на рисковите фактори за дълъг COVID-19 при пациенти с рак".