НЗОК да заплаща лечението на хроничната мигрена, предлагат лекари и пациенти

Хроничната мигрена да се включи в списъка на заболяванията, за които НЗОК заплаща лечението. Около тази идея се обединиха лекари и пациенти, участващи в конференцията „Болката - съвременни подходи за диагностика и лечение”.

Пациентите, страдащи от хронична мигрена, са много по-малко на брой в сравнение с броя на засегнатите от епизодична мигрена, каза за БТА акад. Иван Миланов, директор на Многопрофилната болница за активно лечение по неврология и психиатрия „Св. Наум“. Заболяването става хронично около 40-годишна възраст и искаме поне тези хора да получават профилактично лечение за пристъпите на мигрена, добави той. По думите му разходите за лечение на мигрена за месец средно са 700-900 лв. на човек, като хроничното състояние се лекува с непрекъсната терапия минимум две години.

Всеки пристъп на мигрена е равен на неработоспособност за два дни, а средно на месец болните получават по четири пристъпа, каза по време на дискусията акад. Миланов. Според него мигрената трябва да бъде призната като заболяване, за което да може да се издава болничен лист.

Проф. Венета Божинова, ръководител на Клиниката по нервни болести в „Св. Наум“ посочи, че мигрената започва в детската възраст, като началото е циклично, с повръщане, световъртеж и други симптоми. По думите ѝ от мигрена са засегнати в по-голяма степен момчетата.

Според американски проучвания 40% от отсъствията в училищна възраст се дължат на главоболия. В детската възраст мигрената се проявява като двустранно главоболие, а пристъпите на главоболие са по-кратки в сравнение с пристъпите при възрастните, допълни лекарят. Болките в главата се засилват от шум, от светлина и от физически усилия. Обикновено мигрената сред децата се придружава и от тензионно главоболие заради натоварването им в училище, каза още проф. Божинова и обърна внимание на необходимостта от адекватно проследяване на пациентите, засегнати от мигрена, тъй като понякога мозъчните тумори започват с характеристиката на мигрената.

Процесът, по който НЗОК решава за кои заболявания да заплаща лекарствата за домашно лечение, е остарял, каза Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании. По думите му включването на мигрената в списъка със заболявания, за които НЗОК заплаща лечението, крие рискове от нерационална употреба на някои лекарства и затова е важно експертен съвет да прецени възможно ли е тази реимбурсация да се осъществи, както и дали има готовност и условия за този процес.

Владимир Афенлиев, директор на дирекцията "Лекарства и лекарствена политика" в НЗОК, посочи, че включването на мигрената в списъка е "на средата на пътя" и добави, че невинаги Касата може да отговори на темповете, които пациентите очакват. Афенлиев посочи, че през последните две години НЗОК заплаща за 53 нови международни непатентни наименования на медикаменти и 63 нови терапевтични показания.

"Добре е да се обърне внимание на профилактиката, на хроничната болка и на нуждата от рехабилитация за пациентите, страдащи от мигрена", каза Владимир Томов, председател на Националния алианс на хората с редки заболявания.

Предложенията на лекарите и пациентите ще бъдат направени пред НЗОК и служебния министър на здравеопазването.