Над половината лекари у нас са по-възрастни от 55 години, работят и над 80-годишни медици

Над 55 години са 53,5 на сто от лекарите у нас, които са общо 29 604 за страната, сочат данните на Националния статистически институт към края на 2021 г. На пенсионна възраст – над 65 години, са 18,6 на сто. Проучване на кореспондентите на БТА в страната показа, че активно работят и над 80-годишни медици, а някои от най-възрастните представители на хуманната професия споделиха и своята мотивация за труд на тази възраст.

Застаряването на лекарите е сред сериозните проблеми на ръководствата на лечебните заведения. Според главния лекар на МБАЛ-Търговище д-р Иван Светулков в такива условия се работи много трудно.

"Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст, се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира", коментира за БТА д-р Красимир Панчев, председател на Лекарската колегия в Кюстендил.

„Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, но нито един не го иска“, сподели за БТА 80-годишният завеждащ лечебната дейност в сектора по фтизиатрия към отделение „Пулмология и фтизиатрия“ на държавната болница „Д-р Стамен Илиев“ в Монтана д-р Цветан Петров.

Мотивира ме любовта към професията, каза за БТА 85-годишният общопрактикуващ лекар Оник Кеворкян, чийто кабинет е в хасковското село Стамболово. Признава, че и финансовото й измерение не е без значение.

Проблемът със застаряването на лекарите е свързан и с липсата на млади практикуващи медици - до 35 години. Според националната статистика техният брой в страната е 4 935 или 16.7 на сто от всички. По думите на директора на болницата в Чирпан д-р Неделчо Тотев, който е и председател на Националното сдружение на общинските болници, младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като най-често намират реализация в чужбина.

Най-младият сред личните лекари в Русенско - 45-годишният д-р Айдън Джиниев казва, че причината е прекалено голямата натовареност с административна дейност, липсата на професионално развитие и време за адекватна почивка и отпуск. По думите му, за да бъде тази специалност желана, трябва да се облекчи административната дейност.

Каква е картината в страната?

Общо 1322 са лекарите на щат в Старозагорска област, от тях на възраст от 54 до 64 години са 514, а над 75 години броят им е 21, съобщи за БТА Милена Караиванова, началник на Териториално статистическо бюро-Югоизток в Стара Загора.

Броят на младите лекари до 35 години е 180. Само двама са постъпили в болницата в Чирпан през последната година, каза за БТА директорът й д-р Неделчо Тотев, който е и председател на Националното сдружение на общинските болници. По думите му младите лекари идват за малко и бързо си отиват, като през последната година болницата са напуснали трима млади специалисти. Най-често намират реализация в чужбина, обясни д-р Неделчо Тотев. Той е категоричен, че трябва изключително спешно да се предприемат мерки от държавата, защото дефицитът нараства с всяка една година.

Най-възрастният общопрактикуващ лекар на територията на Кюстендилска област е 85-годишна жена, съобщиха за БТА от Регионалната лекарска колегия в Кюстендил. От всичките 389 лекари, членуващи в местната колегия, 152-ма са над 61-годишна възраст, посочиха още от там. Средната възраст на лекарите сред мъжете е 58 години, а тази сред жените - 57.

Четиридесет и четири процента от сестринския персонал в кюстендилската многопрофилна болница са в пенсионна възраст, каза за БТА изпълнителният директор на здравното заведение д-р Александър Величков. Това са общо 64 души, сред които влизат медицински сестри, акушери, лаборанти. В пенсионна възраст в най-голямото здравно заведение в Кюстендилска област са и 20 процента от лекарите. "Младите хора не остават в големите градове и това не е само при лекарското съсловие. Това е свързано с по-добро заплащане, семейство, деца, образование, култура", коментира д-р Величков. Според него тенденцията е големите градове да стават все по-големи, а малките - обратното. Въпреки това към момента в кюстендилската болница няма недостиг на медицински специалисти. От няколко години в здравното заведение работят и лекари от Босилеград (Сърбия), които са завършили в България.

"Ако всички лекари и сестри в България, които са в пенсионна възраст се пенсионират, здравната ни система ще катастрофира", каза за БТА д-р Красимир Панчев, председател на Лекарската колегия в региона. "Съсловието в малките градове е напълно обезверено, а въвеждащата се в момента електронна система не ни облекчава", коментира още д-р Панчев. Той посочи, че вече има заявления от медицински специалисти, които декларират отказ да работят със здравната каса. Това ще се отрази зле на здравната система като обслужване от една страна, а от друга - ще доведе до увеличаване на заплащането", каза още д-р Панчев.

В област Търговище работещите лекари в заведения за болнична и извънболнична помощ, както и в други здравни заведения, са общо 312, съобщиха за БТА от Териториалното статистическо бюро – Североизток. Кадровият дефицит и застаряването на специалистите е сред сериозните проблеми на ръководствата на лечебните заведения. Според главния лекар на МБАЛ-Търговище д-р Иван Светулков в такива условия се работи много трудно. “По биологични причини или смърт много колеги отпаднаха от състава. Поради липсата на кадри или заради наложително излизане в по-продължителен болничен или отпуск, сме на ръба при съставянето на графици за подсигуряване на 24-часови дежурства“, каза той пред БТА. В болницата в Търговище най-възрастните лекари са д-р Георги Георгиев и д-р Владимир Горанов, които са над 75-годишни.

По данни от статистиката в региона преобладават лекарите на възраст 55-64 години – 133-ма. Общо 16 са работещите медици възраст над 75 години, лекарите, а 49 са тези, които активно упражняват професията си във възрастовия диапазон 65-74 години. Медиците до 35 години са 33-ма.

Възрастовата структура на областната болница в Търговище, където работят 98 лекари и 228 медицински специалисти, показва, че процентът на младите специалисти е малък. При лекарите най-голяма е групата на работещите на възраст между 51-61 години – почти 38 процента, а на младите до 30 години - 11 на сто.

Общо 803 лекари практикуват на основен трудов договор в лечебните и здравни заведения в област Русе, Най-много са лекарите във възрастовия интервал между 55 и 64 години - 298 души или 37,1 процента от всички работещи в областта, а на работещите над 75-годишна възраст - 2,6 на сто при 1,9 процента за 2020 година. Делът на младите лекари до 35-годишна възраст към края на миналата година е 16,3 процента или 131 души.

Близо две трети от редовните членове на Регионалната лекарска колегия (РЛК) към Българския лекарски съюз във Враца са в предпенсионна и пенсионна възраст, съобщи за БТА председателят на колегията д-р Ирена Мазнева. От общо 612 лекари, членуващи в съсловната организация, 203-ма са на възраст 51-60 години, а 200 лекари – на възраст 61-70 години, сочи справката на РЛК-Враца към 30 юни тази година.

Само 25 са лекарите под 30 години, докато 72 техни колеги или 12 на сто от общия брой са над 70-годишна възраст и поне част от тях продължават да практикуват и след пенсионирането си. 

Макар и наскоро да навърши 80 години, завеждащият лечебната дейност в сектора по фтизиатрия към отделение „Пулмология и фтизиатрия“ на държавната болница „Д-р Стамен Илиев“ в Монтана д-р Цветан Петров все още е на работното си място. Той е единственият специалист по лечение на туберкулоза в област Монтана и е най-възрастният работещ лекар в региона. „Пенсионер съм от 17 години. Имам си всичко, които ми трябва да живея. На работното си място съм все още по две причини – да съм полезен на хората и да излекувам още болни преди да си отида от този свят, и защото никой друг лекар не иска да заеме мястото ми. Младите лекари завършват образованието си, а после повечето от тях поемат към чужбина. Други се насочват към по-платените дейности в медицината у нас. Веднага ще отстъпя мястото на някой млад, но нито един не го иска. Никой не специализира в лечение на туберкулоза и до сега няма кой да ме смени“, сподели пред БТА възрастният лекар. Той коментира, че туберкулозата все още е опасна, макар и не както преди 80-100 години. Лечението й е продължително и скъпо, а заради пандемията в последните две години много заразени не идваха да се лекуват. Сега имаме бум и отделението е почти пълно, сподели д-р Цветан Петров.

Над 55-годишна възраст са 70 процента от лекарите, практикуващи в област Смолян, според данни на Териториалното статистическо бюро. Застаряването на населението в планинската област се отразява и на средната възраст на медицинските специалисти в региона, като едва 6.8 на сто са младите лекари до 35 г. В областта работят 305 медици, от които между 55 и 64 г. са 135, а в групата от 65 до 74 г. попадат 66. Практикуващите доктори над 75-годишна възраст са 15, като в Смолян работи общопрактикуващ лекар на 80 г. В болнични заведения в областта има осем лекари над 75 г., а в извънболничната помощ – шестима.