Над 8 400 души годишно постъпват в болница с пневмония, причинена от грип

Над 8 400 души годишно постъпват в болница с пневмония, причинена от грип, като 25% от тях са на възраст над 65 години, а 40% имат съпътстващи заболявания (диабет, сърдечно-съдови, белодробни, онкологични и чернодробни заболявания), които са рисков фактор за по-тежко протичане на инфекцията. Средният престой в болница на тези пациенти е 8 дни, а общият годишен разход за лечението им е най-малко 2.7 млн. лв.

Данните са от първия за България анализ за въздействието на грипа върху здравната система у нас и обхваща статистиката за грипните заболявания за сезони 2018/2019 и 2019/2020 г. 

Това съобщи главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев на пресконференция по повод Европейската имунизационна седмица (26 април – 2 май 2021 г.). Тази година тя се провежда под надслов „Ваксините ни сближават“ (“Vaccines bring us closer”). Целта ѝ е да популяризира основното послание, че имунизацията е жизненоважна за предотвратяване на болести и защита на живота.

Във връзка с Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип при възрастни на и над 65 г. възраст доц. Кунчев подчерта, че целта за следващия зимен сезон е да се достигне 10% имунизация на тези хора. Той добави, че програмата е до 2022 г. и изрази надежда, че държавата ще продължи да осигурява необходимия финансов ресурс за удължаването й.

Изостават рутинните ваксинации

Ръководителят на офиса на Световната здравна организация в България д-р Скендер Сила отбеляза, че докато светът се фокусира върху критично важните нови ваксини за защита срещу вируса, остава необходимостта да се гарантира изпълнението на рутинните ваксинации.

„Много деца не са били ваксинирани по време на глобалната пандемия, което ги оставя в риск от сериозни заболявания като морбили и полиомиелит“, отбеляза ръководителят на офиса на СЗО у нас. 

„Хората започнаха да мислят, че заболяванията, срещу които се имунизираме, вече ги няма. Но се доказа, че в момента, в който се спрат имунизациите, болестите се появяват“, каза председателят на Българското сдружение по иновативна медицина д-р Валери Цеков и допълни, че именно затова рутинните имунизации са важни и не бива да се пропускат. „100 години вече, благодарение на ваксините, държим редица заболявания под контрол. В областта на ваксините науката прави едни от най-големите си пробиви. Такъв е пробивът с новите ваксини срещу COVID-19. Вече над 230 млн. ваксини са приложени благодарение на новите технологии“, каза още д-р Цеков.

Необходимост от законодателни промени

Д-р Александър Симидчиев, председател на Комисията по здравеопазването към 45-то Народно събрание, заяви, че са необходими законодателни промени, с които да се въведат ясни правила, задължаващи политиците да спазват медицинските мерки при епидемия или пандемия. По думите му при обявяването на пандемична обстановка трябва да се активира пандемичен план или да се създаде такъв, ако няма. Необходимо е той да съдържа ясно дефинирани критерии, по които да се следи дали кризата се управлява ефективно. „Когато имаме ясни критерии, можем да управляваме процеса“, каза д-р Симидчиев. По думите му сега страната ни приоритетно трябва да се справи с пандемията, тъй като от това зависят икономиката, културата, спорта и пр.

Който достигне 75% колективен имунитет, ще хвърли маските

Според доц. Кунчев с добра организация страната ни може да имунизира по 20 000 души дневно. Той отново припомни, че целта е да се достигне имунизационен обхват от 70% и допълни: „Който успее да достигне заветните 70-75%, ще се справи със ситуацията, ще се хвърлят маските, ще паднат ограничителните мерки“. Ако този обхват не се достигне, обществото няма да бъде защитено. Доц. Кунчев отбеляза, че очакванията са да прилагаме ваксините срещу COVID-19 дълго време, затова е логично те да бъдат включени в препоръчителния имунизационен календар на страната, но не и в задължителния.

Председателят на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев, отбеляза, че стойността на ваксинационната кампания срещу COVID-19 в Европа струва колкото 10-дневните загуби за икономиката и помощите, които държавите отпускат на бизнеса и на хората, за да оцелеят в пандемията.