Милка Василева: Ако човек не влезе в болница, няма къде да срещне медицинска сестра

Преди реформата в здравеопазването медицинските сестри бяха сред обществото, хората разчитаха на техните съвети и ги познаваха. След това системата бе така направена, че участието на сестрите и акушерките в извънболничната помощ беше ликвидирано. Сега медицинските сестри са само в болниците. И ако човек не е болен, той дори не се сеща, че тази професия съществува.

Това заяви председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) Милка Василева пред OFFNews.

Тригодишно обучение на сестрите в интерес на университетите

Според Василева идеята на някои ректори на университети да се съкрати с една година обучението на медицинските сестри е продиктувана от нуждата от по-бърз оборот на кадри.

Ние сме абсолютно убедени, че това е погрешно мислене, защото медицинската сестра се обучава не само в инжекции и манипулации, а нейната роля и квалификационна характеристика са доста по-богати. За да бъдат истински квалифицирани, те трябва да са научили огромно количество материал и много сложни практически умения. Не е възможно в рамките на три години да бъдат разположени 4600 часа. Четвъртата година за медицинските сестри и акушерките е държавен стаж, който се провежда в болници. Там тези хора работят, учейки се. Затова сме убедени, че за България четиригодишното обучение е най-добрият вариант. След като реагирахме с позиция, разбрахме, че е имало среща на ректорите и тази идея е преосмислена. Към този момент обучението остава четири години. Това е сред причините нашите медицински специалисти да са много уважавани извън нашата страна.

Криза с над 10-годишна давност

Василева казва, че повече от 10 години асоциацията предупреждава, че кадровата криза е жестока. Тенденцията продължава и няма да стане по-добра, категорична е тя.

Сред спешните мерки е обявяването на професията за защитена, което означава повече места за сестри и акушерки в учебните заведения и те да бъдат освободени от държавната такса за обучение.

Това е добра идея, но не сме убедени, че с това проблемът ще се реши по няколко причини като демографската характеристика в България (застаряващо население, малко млади хора), непривлекателността на професията на сестри и акушерки, която е психически и физически тежка и изискваща куп други морални качества – милосърдие, хуманизъм, издръжливост и т.н. И все пак това е малка стъпка в добра посока, тъй като днес повечето от обучаващите се работят като болногледачи и здравни асистенти, за да покрият таксите за обучението си. Ако не заплащат тези такси, обучението им би станало по-лесно и по-отговорно, казва председателят на БАПЗГ.

За адекватно заплащане на сестринския труд

Когато започнахме да коментираме, че трябва да има достойно заплащане, настоявахме стартовата заплата за всички професионалисти по здравна грижа да бъде три минимални заплати за страната. А там, където работят, да бъдат добавени критерии – по-висок професионализъм, по-добри лични качества като отговорност, лоялност към професията и т.н., и те също биха повлияли за по-достойното заплащане на труда. Стартовата заплата би означавала, че взимайки диплома в ръка и влизайки в медицинската система, един млад човек трябва да може да се издържа, да се чувства добре. А всички знаем, че когато една професия не е добре платена, тя няма и нужното уважение в обществото. Точно това се случи и при нас в годините, казва Милка Василева и подчертава, че възнагражденията на сестрите зависят от приходите по клинични пътеки на съответната болница.

"Ние сме напълно квалифицирани, за да оказваме достатъчно здравни грижи. За съжаление, при това ниско заплащане и неуважение към професията, нещата стават все по-трудни с всеки изминал ден. Кадровата криза ще стане толкова жестока, че здравеопазването ще изпадне в колапс. Много се надявам, когато вече е дошъл някакъв краен момент и това се отчита и от международни организации, държавата да направи всичко възможно, за да мотивира младите хора да учат нашите професии да останат да работят в България. България не е конкурентоспособна на западноевропейските страни по отношение на заплащането на труда", посочва Милка Василева.

Добри практики има, медиите могат да помогнат

"Убедена съм, че един от начините, по които медиите могат да помогнат, е като представят хора, които са отговорни, уважавани са в професията си и получават благодарност от пациентите си. От друга страна, пациентите донякъде трябва да бъдат информирани, че влизайки в едно лечебно заведение, за тях ще се грижи екип, в който влизат лекари и медицински сестри и че медицинските сестри са тези, които би трябвало да им оказват подкрепа, да извършват лекарските назначения. И пациентите е добре да се научат, че трябва да имат уважение към медицинските сестри", казва председателят на БАПЗГ.

Според нея повече се демонстрира уважение към лекарите, а сестрите са едва ли не някакви там случайни помощнички, което категорично не е така.

Ако медицинската сестра не наблюдава пациента и не докладва по правилния начин на лекуващия лекар какво се случва с болния, лечението няма да бъде пълноценно. До 2000 година, преди да започне революционната реформа в здравеопазването, медицинските сестри бяха видими за обществото, защото голяма част от тях работеха в поликлиники. Имаше женски и детски консултации, участъкови сестри, патронажни сестри… Сестрите бяха сред обществото, хората разчитаха на техните съвети и ги познаваха. След това нещата много се промениха, системата бе така направена, че извънболничната помощ по отношение на сестрите и акушерките беше ликвидирана. Останаха само общопрактикуващите лекари, а голяма част от тях работят без медицински сестри. Така медицинските сестри са само в болниците. И ако човек не е болен, той дори не се сеща, че тази професия съществува, категорична е Милка Василева.

Следете новините ни в GoogleNews