Мая Илиева: Ако се наложи сестри да излязат в карантина заради коронавируса, няма да има кой да работи

Една година след първия протест на медицинските сестри, които впоследствие се обединиха в Синдикат на българските медицински специалисти, нищо не се е променило по думите на лидера им Мая Илиева, затова опъват палатка пред Министерския съвет безсрочно. Ето какво още каза тя за аргументите на протестиращите пред OFFNews:

Мая, как ще протече протестът и защо започвате от "Пирогов"?

Започваме от "Пирогов", защото тук ръководството си позволява да оказва натиск върху наши членове и то не само членове на синдиката, а и на хора, които ръководят протестите и борбата за реформи в здравеопазването - за адекватно възнаграждение и условия на работа. Още мината година тук нашата колежка беше привиквана многократно на разговори, оказван й е натиск. Знаете, че беше наказана дисциплинарно. Ние, разбира се, вече сме подали документи в съда, така че там ще се видим с работодателя.

Искаме да заявим нашата позиция пред колегите от "Пирогов", защото те стават абсолютни съучастници в това, което се случва, част от тях си позволяват да пускат анкета, която е неанонимна. Това излиза от нашите среди, от медицински специалисти, което е "разделяй и владей". Те се превръщат в маша в ръцете на работодателя, което за нас не е правилно и искаме да ги приканим да запазят достойнството и уважението си да дойдат при нас. Борбата е обща.

Непонятно за мен е отношението на самите работодатели, знаете с мен какво се случи и Бойка Анастасова е втората, на която се прилагат тези репресивни методи, смея да твърдя.

Тя е наказана със забележка все пак.

С такова наказание започнах и аз. Ясно е накъде се върви и какво се цели. Не е ясно за мен защо го правят. Ние не сме престъпници и считаме, че каузата е добра, че каузата засяга и тях. Единственото нещо, което ми идва наум е, че имат какво да крият и какво да губят. И ние сме пречка. Затова искат да унищожат хората, които си търсят правата, които не мълчат и които се борят вече една година.

Планирате шествието да завърши пред Министерски съвет?

Точно така. Там ще останем, към нас ще се присъединят майките на деца с увреждания. Те имат своите искания, но ние там ще бъдем заедно, тъй като и те са обявили безсрочен протест.

Има ли промяна в исканията ви? Все пак мерки бяха взети, регламентира се какъв процент от клиничните пътеки трябва да бъде отделен за заплати на персонала, сега се обсъжда да се публикуват заплатите на лекарите и сестрите, това е стъпка към по-голяма прозрачност и възможност за контрол. Не Ви ли се струва, че има воля за промяна все пак?

Знаете ли, струва ми се, че правят някакви опити и в момента, в който направят един добър опит, след това някой се сеща какво всъщност сме поискали ние и правят корекции. Защо не влиза Националния рамков договор в момента? Защото, когато ние поискахме разговор с г-н Ананиев, се разбрахме тази методика и тези средства да се разпределят от целия приход на лечебните заведения. В един момент се оказа, че това няма да е така, ще бъде само от приходите от НЗОК. След това се оказа, че може би (не сме сигурни последно какво ще решат), защото имаше един текст, в който пишеше, че тази методика ще важи за общинските и държавни болници, което автоматично изключва частните. Ако има такъв текст наистина, това не е добре за нас и ние не сме искали това.

Много от сайтовете на болниците не работят от дълго време. Ние поискахме вътрешните правила за разпределение на работната заплата да се качват публично. Имам информация от колеги от "Пирогов", че техният сайт не работи (проверката ни установи, че сайтът работи – б. а.). Така че в министерството може би имат желание да ни съдействат, но за съжаление, явно над тях стоят други интереси, които им дават друга насока. В крайна сметка нищо не сме постигнали. Нищо. 

Неделчо Тотев, председателят на Сдружението на общинските болници, каза, че общинските болници нямат достатъчно приходи, за да покрият исканото възнаграждание и че отново са пред фалит. Вероятно там има нужда от друго решение?

Вече не им вярвам, виждате какво се случва в болницата в Раднево. Това „нямам пари“ може да значи много неща – "нямам пари за себе си, да си осигуря голямата заплата, а на останалите стотинките". Така че абсолютно не вярваме на това, което те казват. Наистина има болници, които издъхват и които имат фиктивна дейност. За това, разбира се, от министерството трябва да вземат мерки. Ние не сме хората, които ще кажат кои болници трябва да отпаднат, дали да се преструктурират и какви ще бъдат оттук нататък реформите в здравеопазването.

Не вярвам на тези хора, нито на Сдружението на общинските болници, нито на МЗ, нито на работодателите. Прекалено много неща извадихте вие, журналистите, и хората вече не са глупави. Това е система, която засяга всички и всеки е потенциален пациент. Искаме тази система да бъде реформирана така, че да можем наистина да работим при добри условия на труд.

Какви заплати получават в момента колегите Ви в страната?

В много градове 20 лв. над МРЗ. На много малко места са достигнати нивата по Колективния трудов договор "Отрасъл здравеопазване" и второ, това не е нашето искане. Нашето искане е за две минимални работни заплати като стартово заплащане. В световен план професията ни изчезва, такива специалисти няма.

Виждате какво се случва с истерията с коронавируса. Искате ли да ви кажа нещо? В момента, ако наистина се наложи някои от нашите колеги да останат под карантина, няма да има кой да работи. А ние работим на два и на три договора. Нали се сещате, че няма как да отидат на второто или третото място? Разбирате какво значи това.

Убедени сме, понеже чуваме колегите пенсионерки по места да казват, че няма да рискуват живота си за тази минимална заплата, която получават. Те първи ще напуснат кораба. Ще останем ние, тези, които сме около 50-годишните, ние сме най-младите в системата, да обслужваме застаряващото българско население. Държавата не си дава сметка за това.

Ние от една година говорим, че здравеопазването е въпрос на национална сигурност. Безхаберието ни доведе до такова отчаяние, че ние сме на улицата от една година. Не искаме повече никакви срещи, с никакви управляващи. Искаме те да намерят начин да защитят професията ни. Искаме тя да стане държавен приоритет. Искаме да подпишат постановление, идентично с това на учителите. Знаете, че те бяха в същото положение. Не искаме да сме търговци. Искаме да излезем от тази система. Не ни интересува, който иска да си прави търговията.

Ние, медицинските специалисти, категорично искаме да излезем от сферата на търговията. Искаме да бъдем държавен приоритет. Ако ще, да направят банка за медицински сестри към МЗ и оттам работодателите, на пазарен принцип, след като ни бъде осигурена МРЗ, да си наемат сестри. Да намерят начин. Искаме сега, предвид това, което се случва, веднага да ни бъде променена категорията на труд.

Ние сме трета категория труд. Знаете при какви условия се работи. Да не ви казвам, че липсва предпазно облекло. Обикновени маски липсват. В провинцията няма организация, ако се появи такъв пациент, какво ще се случи, къде ще бъде настанен и какво ще се прави. На колегите им се дават устни разпореждания. Положението е такова, че трябва да има промени. Ние ще останем на протест дотогава, докато нашите народни представители решат, че сме приоритет за държавата, с реални стъпки. Иначе какво се получава - повикаме, повикаме, отиваме си и те ни забравят. Затова ще им стоим под прозорците.