''Лекувам Вашия баща, както бих лекувал своя''

През февруари, насред пандемията, 77-годишен мъж от Пазарджик получава сърдечна криза. В местната инвазивна лаборатория успяват да го закрепят и да предотвратят инфаркта и го насочват към клиниката по кардиохихургия в УМБАЛ „Св. Анна“. Периодът не е никак благоприятен за каквито и да било интервенции, достъпът на близките до болния баща е невъзможен заради мерките за сигурност. Една реплика от лекуващия лекар обаче успява да потуши тревогата за живота на възрастния мъж: „Знайте, че лекувам Вашия баща така, както бих лекувал своя“. Няколко думи, казани по време на ежедневните разговори със сина на пациента от доц. Васил Гегусков са напълно достатъчни, за да предизвикат интереса ни към началника на клиниката по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Анна“.

Доц. Гегусков, намерили сте най-точните думи, за да успокоите близките на пациента с байпас. Какъв беше този случай?

И за нас лекарите последната година е трудна, поради всички промени свързани с пандемичната обстановка. Ежедневно приемаме болни и връзката с техните близки е почти невъзможна. Пациентът постъпи по спешност и проведохме предоперативната подготовка. Операцията беше обемна и доста комплексна. Следоперативният период беше продължителен и възстановяването бавно. През цялото време, почти всеки ден, давахме информация на близките за състоянието му.

Винаги съм изхождал от тази гледна точка, че аз или мой близък в даден момент също може да бъдем пациенти. Кое е важното в този момент? Адекватното и професионално лечение въобще не го коментирам, но близките не бива да стоят в неведение, а да бъдат информирани за актуалното състояние на пациента, за тенденцията на неговото възстановяване – това е право на всеки човек. Така съм научен в западноевропейските центрове, където съм завършил образованието си и работил близо 20 години.

Като че ли не е твърде популярен този подход у нас, вероятно чуждата школа си казва думата?

Абсолютно, но това е моето разбиране и се опитвам да го предам на хората, които работят под мое ръководство. Смятам, че така е редно и от професионална, и от човешка гледна точка. Борим се докрай за всеки пациент, дори и тогава, когато шансовете за успех са минимални.

Изчетох доста мнения за вашата клиника, хората много се впечатляват от дисциплината, чистотата, начинът, по който правите визитациите, всякакви детайли, които са ги изненадали. Как изградихте такъв ред?

Това е продължителен процес. Този, който го ръководи, трябва да бъде много търпелив и да има дългосрочна визия. В България не е лесно да накараш хората да мислят и работят по западноевропейски начин, с точни и ясни права и задължения. Пак се връщаме оттам, откъдето всички сме тръгнали – кой е най-силният фактор, чрез който възпитаваме нашите деца – личният родителски пример. Не се възприемам като родител на този екип, но с личния си пример показвам как трябва да бъдат направени нещата. Рано или късно те се случват и системата започва да работи. Аз съм късметлия, защото целият ми екип се състои от млади, амбициозни и способни лекари и медицински сестри.

Предполагам това са лекари, които сте „отгледали“ в клиниката. Как ги привлякохте за съмишленици?

Постепенно. Това също е част от този бавен и продължителен процес. По-голяма част от лекарите, които придобиха специалност тук, са плод на моето обучение и на обучението на проф. Данов, който е основател на клиниката. През годините те натрупаха достатъчно богат опит, за да знаят и могат да действат, дори и при най-тежките случаи.
Имайте предвид, че българските пациенти са много по-увредени от тези, които се оперират в западно-европейските клиники. За да гарантираме адекватно лечение и оптимално възстановяване, състоянието на всеки пациент се обсъжда на ежедневните визитации и в рамките на медицински колегиум се определя дългосрочния план за неговото възстановяване.

Щом са останали, значи са били достатъчно мотивирани.

Правя всичко възможно да ги науча на това, което аз знам и мога. В израза „занаят не се дава, а се краде,“ има много истина, но се опитвам да им спестя това, през което аз съм минал, казвайки им къде може да бъде допусната грешка, къде да се внимава, какъв оперативен подход трябва да бъде избран. За това са необходими търпение, упоритост и постоянна допълнителна квалификация чрез четене, участие в медицински симпозиуми и конгреси.

Очевидно този западен модел на лидер на клиника е изненадващ за нашата публика, интересно беше мнението на една пациентка, която казва „не е суров характер, а е кардиохирург“. Не се вписвате в познатия профил. Какъв трябва да е добрият кардиохирург?

Кардиохирургията е една много динамична и високотехнологична специалност. Така или иначе в ежедневието си човек е доста емоционално и физически натоварен. Да се прехвърля този стрес върху комуникацията с колеги, пациенти и техните близки не е професионално. Човек трябва да си заслужи уважението и респекта, а не те да бъдат насилствено насадени. Може би там някъде се крие истината. Истинските професионалисти обикновено не повишават тон, не крещят и запазват добрия начин на комуникация. Твърдо заставам зад тази позиция и смея да твърдя, че за да вървят нещата така, както в една германска или швейцарска клиника, не е нужно да имаш твърд, авторитарен подход, да крещиш или по някакъв начин да изнудваш хората, които ръководиш, а просто да разпределяш задачите така, че всеки да знае какво трябва да свърши. Хората са достатъчно интелигентни и отговорни.

Казвате, че все по-млади хора идват със сърдечносъдови проблеми във вашата клиника – лошите навици ли са доминиращата причина или има други фактори?

Това е една доста дълга и комплексна тема. Динамичният, стресов начин на живот неминуемо оказва влияние върху възрастовата граница при хората със сърдечносъдови заболявания. Постоянният стрес в ежедневието е ключов фактор, независимо от възрастта на пациентите. Друг съществен момент е културата на хранене и на поддържане на сърдечното здраве. Всичко се свежда до това какво слагаме в устата си и водим ли здравословен начин на живот. Има рискови фактори, върху които ние самите можем да упражним контрол – високо кръвно налягане, диабет, повишен холестерол, тютюнопушене… Важно е да ги знаем и да се стремим да ги контролираме.
Не са единични случаите, в които 30-35-годишни хора правят първите си инфаркти. Обикновено при толкова млади хора първият обширен инфаркт завършва фатално.

Защо младите са по-застрашени при инфаркт?

При по-възрастния пациент, сърцето, организмът и тялото имат по-дълго време, за да се адаптират към промените, които настъпват. Исхемичната болест на сърцето не се развива за една нощ или седмица, година. Развива се, може би, десетилетия. Обикновено пациентите в по-напреднала възраст са имали време, през целия този период, да изградят колатерални кръгове на кръвообращение - това са заобиколни (резервни) кръгове на оросяване на сърдечния мускул, които подпомагат кръвоснабдяването му, но, за съжаление, не могат да го заместят. Тези хора също правят инфаркти, но в голяма част от случаите те не завършват фатално, както при по-младите.

Какво представлява „анализът на риска“, който правите преди операция?

Много е важно, приемайки един пациент за операция, да сме сигурни, че това, което планираме, ще бъде в негова полза и няма да му навреди. Кардиохирургията е комплексна специалност, която тясно взаимодейства с всички органи и системи в организма. Голяма част от пациентите постъпват с редица придружаващи заболявания, които са лимитиращ фактор за възстановителния процес. Техническото изпълнение на операцията е със сигурност e най-съществения елемент, но има и редица други фактори, които играят ключова роля през следоперативния възстановителен период.

Как се процедира при спешен пациент?

Спешните болни влизат в друга категория, в която няма голям избор. Те са с реална опасност за живота, така че нашата основна цел е да съхраним функцията на жизнено важните органи и системи. Действа се максимално експедитивно, като основната цел е да ги запазим живи. В тези ситуации най-добре изпъкват истинските професионалисти.

Казвате, че хирургията се е усъвършенствала до такава степен, че дори разрезът при сърдечна операция е много по-малък и се оперира при биещо сърце. Това ли е златният стандарт?

Тенденцията в развитието на съвременната кардиохирургия е да се избират все по-щадящи и минимално инвазивни методи за операция. Така или иначе при изолирани клапни операции вече има стандартизиран, минимално инвазивен подход. В клиниката по кардиохирургия на УМБАЛ "Света Анна" при почти всички клапни пациенти рутинно се извършва минимално инвазивна хирургия. Оперативният разрез е едва 5 см. За опитния хирург това е ежедневие. Стандартният разрез от 20-25 см се използва при комбинирани операции и при високорискови пациенти.
Основно предимство на минимално-инвазивните методи е, че се запазва стабилността на гръдния кош, пациентът диша по-пълноценно и ранната рехабилитация е по-ефективна. Освен това козметичният резултат също има значение.

Мислех да Ви питам кой е по-добрият вариант – байпас или стент, но си дадох сметка, че щом говоря с кардиохирург въпросът може би е риторичен. Все пак кой метод за кого е по-подходящ?

Основен приоритет в лечението на исхемичната болест на сърцето е да се гарантира високо ниво на сигурност за пациента. Ако искаме да лекуваме ефективно този колектив от пациенти, който сега не е малък и става все по-голям, трябва да се работи в тясна кооперация между инвазивен кардиолог и хирург. Разбира се, че първоначалното лечение на исхемичната болест на сърцето трябва да включва стандартните интервенционални методи в кардиологията.

При агресивно развитие на основното заболяване и в зависимост от другите съпътстващи заболявания (например диабет) е необходимо впоследствие този пациент да бъде интердисциплинарно обсъден. Така се гарантира изборът на оптимален подход при лечението. Един от стандартните съвременни методи за лечение при по-млади пациенти е хирургичното поставяне на артериални байпаси на биещо сърце. Артериалните байпаси имат малко по-различна структура от венозните и работят почти без ограничение във времето, като осигуряват освен това и високо качество на живот при тези пациенти. Това е една от най-големите крачки в развитието на модерната коронарна хирургия, особено когато заболяването засяга млади болни.

Годишно, в ръководената от мен институция се провеждат около 20 операции от такъв тип. Тъй като изборът на правилното лечение зависи от много фактори, моята препоръка към всеки пациент е, да се консултира както с кардиолог, така и с кардиохирург, с цел изясняване на същността на заболяването и постигане на максимална прозрачност.

Какви са наблюденията Ви, това, че са толкова много инвазивните кардиологии, отрази ли се върху тежките случаи, има ли ефект върху общата заболеваемост?

Със сигурност има много голямо положително въздействие върху овладяване на острите състояния. България като член на ЕС следва общоприетите правила. Категорично мога да заявя, че откакто имаме толкова много катеризационни лаборатории, пациентите, които загиват вследствие на остър инфаркт, стават все по-малко. Достъпът до инвазивна катеризационна лаборатория е много по-лесен, не е необходимо да се пътуват стотици километри, за да се стигне до такава лаборатория.

Почти всички от тези лаборатории работят 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата и във всеки момент пациентът има възможност да получи адекватно и най-вече своевременно лечение. Знаем, че при инфаркт, който вече настъпва, има времеви прозорец от 2-3 часа, в който можем да противодействаме, за да се реканализира запушеният съд и да не се допусне развитието на инфаркт.

Различни ли са симптомите за настъпващ инфаркт при мъжете и жените?

Самите симптоми по-скоро не. Но със сигурност ние мъжете сме доста по-обременени, защото сме малко по-непослушни откъм елиминиране на рискови фактори, по-немарливи към поддържане на нормални стойности на кръвно налягане, съобразяване с режим на хранене и т.н. Иначе симптомите са идентични и при мъжете, и при жените. Единствено пациентите с диабет и дори слабоизразена полиневропатия имат малко по-притъпени симптоми – обикновено не се оплакват от гръдна болка, а по-скоро от задушаване, от тежест, от изпотяване. Когато знаем, че имаме пациент с дългогодишен диабет, и с тези оплаквания, трябва да имаме едно наум, че този болен има такъв проблем.

А здрави ли са сърцата на кардиохирурзите, доц. Гегусков?

Ние също сме хора и боледуваме от същите заболявания. Стресът, на който ежедневно сме подложени, не пощадява сърцата и на кардиохирурзите.

Доц. Васил Гегусков, д. м. е завършил хуманна медицина в Медицински Университет гр. Бохум, Германия. През 2000 г. специализира кардиохирургия в Медицински център за сърдечни заболявания ”Texas Heart Institute”, гр. Хюстън, САЩ. Има специализации по кардиохирургия и в Университетска клиника по сърдечна и гръдна хирургия „Bergmannsheil”, гр. Бохум, Германия, както и в Университетска клиника по сърдечна и съдова хирургия „Inselspital”, гр. Берн, Швейцария.
От 2004 до 2009 работи като кардиохирург-специалист в Университетска клиника по сърдечна хирургия, гр. Хайделберг, Германия. От 2009 е зам.-началник клиниката по кардиохирургия при УМБАЛ „Света Анна”, а от 2017 я оглавява.
Членува в Cardiothoracic Surgery Network, Германската Асоциация по сърдечно-съдова и гръдна хирургия; Европейската Асоциация по сърдечно-съдова и гръдна хирургия и Българската Асоциация по сърдечно-съдова и гръдна хирургия.