Лекарства без код за проследяване няма да се заплащат от НЗОК, реши здравната комисия

Лекарства от Позитивния списък без код за проследяване няма да се заплащат от НЗОК, реши здравната комисия, която подкрепи на първо четене промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, внесени от ГЕРБ-СДС. 

По думите на вносителя доц. Лъчезар Иванов целта на предложенията е да има контрол и прозрачност върху движението на лекарствените продукти, което ще подобри достъпа до лекарства за пациентите.

С текстовете се въвежда нерекъснат мониторинг върху движението на лекарствата, които ще бъдат проследявани с код, идентифициращ всяка опаковка. Кодът се подава към Изпълнителната агенция по лекарствата от притежателите на разрешение за употреба и от притежателите на разрешение за паралелен внос. Информацията се подава и към Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, които идентифицират националния номер (код) с кода на продукта в Позитивния лекарствен списък.

С промените ще се създаде прозрачност в системата, ще се засили контролната роля на държавата, за да се прекратят порочните практики, убеден е Иванов. Той уточни, че лекарства, за които не се изисква национален код (на свободна продажба), не попадат в обсега на закона.

Целта е с един клик да се проследява движението на всяка опаковка от внасянето ѝ страната до получаването от пациента, каза доцентът.

Представителят на здравното министерство зам.-министър Илко Гетов заяви, че МЗ подкрепя предлаганите текстове като стъпка към регулирането на фармацевтичния пазар и проследимост на лекарствата. С положително становище е и НЗОК, където вече са внедрени част от функционалностите на софтуера.

От Българския фармацевтичен съюз предлагат аптеките и болниците да бъдат изключени от общата система на проследяване. Богдан Кирилов от ИАЛ съобщи, че в последните месеци е постигнат напредък и от липсващи 1800 кода на лекарствени продукти сега без код са само около 200.

Според Боряна Маринкова от Българската асоциация за паралелна търговия с лекарства в предложените текстове не се адресират причините на недостига – производствени проблеми, липса на капацитет, повишено търсене, формажор, проблеми с качеството. Няма мерки към производителите, а броят на изтеглените от пазара лекарства расте, посочи тя. Според нея приложното поле на законопроекта може да се разшири с включването на лекарства които не са в позитивния списък.

Подкрепа за законопроекта заявиха и от ИТН, Възраждане, ПП-ДБ и БСП. 

Депутатите от здравната комисия разгледаха на първо четене и законопроекта на Възраждане за допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, в който се да се осигури достъп до аптеки в отдалечени райни, в общините, където няма аптеки, да бъдат поставени вендинг автомати, а там където има, да се осигури денонощен достъп.

В мотивите си вносителите изтъкват неравномерното разпределение на аптеките в страната и липсата на такива в отдалечените и труднодостъпни райони.

От здравното министерство се въздържаха от подкрепа на законопроекта. Гетов заяви, че възможно решение на проблема е създаването на публично-частни партньорства, каквито примери в страната вече има. През завършване е и методика, с която ще се осигури финансиране за разкриване на аптеки в райони, които нямат достъп до фармацевтична грижа. По думите на управителя на НЗОК Станимир Михайлов в процес на договаряне са критериите, по които ще бъдат определени аптеките, които ще се възползват от този ресурс.

Подкрепа за законопроекта обявиха от Националното сдружение на общините в България, откъдето поискаха продажбите през вендинг машини да се осъществяват и в извънработното време на аптеките, а там където няма аптеки да се създадат филиали, които да работят определени дни в седмицата.

Според председателя на лекарския съюз Иван Маджаров аптеките освен търговска трябва да имат и социална дейност. Какъв е смисълът от денонощните кабинети, ако няма денонощни аптеки, запита той и обяви, че съсловната организация подкрепя проекта.

Българският фармацевтичен съюз подкрепя усилията за подобряване на достъпа до лекарства, но не за сметка на качеството на фармацевтичната грижа. Това е дейност, която не може да се осъществява от всеки. Отпускането на лекарства се извършва в аптека по закон. Държавата трябва да осигури финансови предпоставки за откриване на аптеки, вкл денонощни. Проектът няма финансова обстановка, няма и методика, по която ще се определят лицата, които да получават финансиране, каза Димитър Стоянов от БФС.

От асоциацията на помощник-фармацевтите заявиха, че аптеките по селата имат социални функции, но трябва да има финансов ресурс, както и да им се даде възможност да продават лекарства с рецепта.

Георги Гьоков от БСП предложи да се създадат мобилни аптеки и да се създаде възможност да се купуват лекарства с електронна рецепта от автомат. Опонира му депутатът от Продължаваме Промяната д-р Митковски, който заяви, че не може да се разшири списъка на лекарствата, продавани от автомат.

Според Александър Симидчиев от ДБ създаването на аптеки с държавно или общинско участие ще доведе до същите проблеми, които имат в момента държавните и общински болници.

Костадин Ангелов обяви, че ГЕРБ-СДС ще подкрепят законопроекта, но предложи да се създаде работна група, която да го доработи. Предложението му беше прието от вносителите, а проектът мина на първо четене.