Когато здравната информация вреди

Здравната информация може да вреди, когато не е базирана на научни доказателства и се използва с цел сензация. Пример за това е промотирането на лечение на рак на гърдата със сода и отслабването с хранителни добавки, препоръчвани от известни лекари или пък упоменати като научни открития, каквито обаче не са.

Фалшивите здравни новини може да бъдат особено опасни, защото техният таргет са пациентите, които са податливи на заблуди и лесно могат да станат жертви на невярна информация. В същото време здравната информация като цяло има своите правни граници, с които качествената информация на практика се ограничава.

На 2.11.2017 г. в центъра за обществен дебат „Червената къща“ в София се проведе среща-дискусия на тема „Фалшивите новини в здравеопазването и медицината“. Дискусията бе открита от заместник-министъра на здравеопазването Мирослав Ненков. Събитието е организирано с подкрепата на „Америка за България“.

Участие в дискусията взеха Ирина Недева (журналист и председател на Асоциацията на европейските журналисти в България), Гергана Колева (международен консултант по здравни комуникации), Мария Шаркова (адвокат в сферата на медицинското право) и Боряна Маринкова (експерт по маркетинг и комуникации в здравеопазването, пиар и маркетингов стратег в болница „Токуда“).

Факторът „аз съм лекар и съм тук да ви лекувам, а не да ви обяснявам“ води до прибягване към фалшивите новини

Ирина Недева посочва, че в сайтовете, които злоупотребяват с доверието на хората и разпространяват фалшиви новини за здравето, изцерението често се представя като „чудо“, като нещо, което ще бъде постигнато веднага. Често сензацията и съветите водят до самолечение. Във фалшивите новини често присъстват подвеждащи и погрешно интерпретирани здравни термини.

За особената популярност на фалшивите новини, касаещи човешкото здраве, тя посочва два фактора – дефицитите в здравната система и дефицитите в медийната среда. Според Недева това е „взривоопасна комбинация, която може директно да се отрази на здравето на потребителите“.

Едно от основните препятствия пред поднасянето на здравната информация в медиите е сензацията и комерсиализацията, които често взимат превес пред качествените здравни новини. Гонитбата на медийни рейтинги води до факта, че съмнителни експерти намират трибуна дори в уважавани и възприемани като квалитетни медии. Тоест преследването на рейтинга води до пропускливост на зловредни сензации. Сензационно се рекламират медицина, представяна като „народна“, и комерсиални „революционни“ продукти.

Според Недева за качественото информиране на обществото за здравните проблеми са особено важни различните играчи в системата: лекарите, пиарската мисия и журналистическата мисия. Трудната комуникация между лекар предпоставя пациентите да прибягват до информацията в интернет, която често може и да е опасна. Например „тук съм за да ви лекувам, не да ви обяснявам“. Според Недева „условието е лекарят да дава пълната информация на пациента за неговото състояние“. „Журналистическата мисия се свежда до това да информираме, а не да гледаме да се харесаме на аудиторията. Именно заради това медиите сме част от проблема“, казва Недева.

За масовата аудитория е трудно да прецени коя новина е фалшива и коя е истина

„Широката публика трудно преценява коя информация е със спазени журналистически стандарти и коя - не“, твърди Гергана Колева. Освен това са особено популярни конспиративните теории за „бялата мафия“, „мафия в престилки“, че съществува лекарство за рак, но индустрията не го пуска, защото прави повече пари от животоподдържащи лекарства и т.н. Според Колева именно тази среда предразполага към фалшивите новини.

Според Гергана Колева фалшивите новини произхождат от неверни твърдения поради медицинско невежество и наивност, съчетано с конспиративни теории. Двата най-ярки примера за такива твърдения са митовете за ваксините - че причиняват аутизъм, че са пълни с канцерогенни химикали, че фирмите правят ваксини, само за да печелят, че решението на родителите засяга само тяхното дете. Колева цитира данни от 2010 г., според които ваксините носят едва 2-3 процента от всички приходи на фармацевтичните компании, което е една от тези конспиративни теории.

Колева допълва, че са популярни също конспиративните твърдения, че дезодорантите, изкуствените подсладители, мобилните телефони и микровълновите печки причиняват рак. А конвенционалните лекарства само пълнят джобовете и т.н. Новините в тези сайтове обикновено са с неясни източници. При тях липсват данни и научни аргументи, а водещото е сензацията, привличането на внимание, рейтингите. Целта е да се привлича интернет трафик.

„Глухарче цери рак, черен дроб и жлъчка. Смъква холестерола“

Това например е заглавие, публикувано в български вестник. Особено популярни в медиите са разказите на очевидци; на хора, които са представяни като доказателства за алтернативно лечение, например: „Излекувах рака с прах от млада пшеница“ или „Преборих рака със зелев сок“.

Някои разпространяват фалшиви здравни новини и с цел печалба, например чрез продажба на рецепти за лечение в интернет.

Защо хората вярват на фалшивите новини?

„Декарт счита, че хората усвояват информацията, след като я обмислят. А Спиноза, че хората инстинктивно и твърдо вярват на една информация, а след това проверяват дали е вярна, или не“, казва Гергана Колева. Според нея днес социалните мрежи доказват, че е вярна теорията на Спиноза и това кой споделя информацията е по-важно, отколкото това, което представлява тя.

„Нашето здраве е наше и ние трябва да сме активната страна“, твърди Боряна Маринкова. Тя споделя, че за съжаление, има много хора, които дори не знаят името на личния си лекар днес. Според Маринкова обществото ни трябва да се бори с нагласите си към здравето си – например да не пием хапче, което е помогнало на съседа, без да потърсим консултация с лекар.