Кардиолози: Стигаме до парадокса да чакаме пациентът да се влоши, за да му се помогне

„Стигаме до парадокса да чакаме пациентът да се влоши, за да му се помогне“, споделиха специалисти по време на експертна виртуална среща, която обедини общопрактикуващи лекари и кардиолози от София по темата: „Пътят на пациента със сърдечна недостатъчност – проблеми и решения“. Срещата е част от пилотен проект на Института по здравно образование с подкрепата на Дружеството на кардиолозите в България.

Целта е сърдечната недостатъчност да се позиционира като ключов здравен приоритет и да се търсят възможности и решения за подобряване достъпа на пациентите до нови технологии в лечението.

За да получи модерно лечение, покрито от НЗОК, пациентът трябва да е в напреднал стадий на заболяването, констатираха участниците в срещата. Тогава уврежданията са трайни и необратими, а модерната терапия би ги забавила и по-рано, но пациентът трябва или сам да си плати лекарството, или да чака да се влоши, за да отговори на критериите на НЗОК. 

21 766 са пациентите със сърдечна недостатъчност в София и областта. По-голямата част от тях се проследяват при своите лични лекари. 90% от болните със сърдечна недостатъчност са над 60 години. Жените са повече от мъжете – 12 176 на 9590. През 2019 г. Софийски болници отчитат 18 711 случая на приети пациенти със сърдечна недостатъчност. 

Близо 89 000 са хоспитализациите с това заболяване през миналата година в страната, което е струвало 324 млн. лв. от бюджета на НЗОК. Данните са предоставени от НЗОК на Института за здравно образование и се отнасят за всички области на страната. Най-много хоспитализации са отчетени в болниците в София и Пловдив, а най-малко – в областите Добрич, Видин и Търговище.

Сърдечната недостатъчност (СН) е епидемично разрастващо се заболяване, което ще бъде бичът на следващото десетилетие, предупреждават специалистите. Кризата с коронавируса се отрази негативно на обичайния ритъм на прегледи и консултации, нямаше възможност състоянието на пациентите да бъде оценено пълноценно и сега виждаме резултата – те пълнят болниците. Медиците настояват за регистър и специализирани центрове, които да ги наблюдават. Според тях ще помогне много и електронното досие.

Важно е пациентът сам да следи състоянието си

„Амбулаторни центрове, специализирани в лечението на СН, съществуват в редица развити държави. Там се провежда структурирано проследяване на пациентите, много често от медицинска сестра, и по-рядко се налага да бъдат консултирани от лекар. Много е важно адекватното обучение както на пациентите, така и на техните близки. Пациентът трябва да разбере колко е важно сам да следи състоянието си, и кои са съществените показатели, на които да обръща внимание“, сподели проф. Елина Трендафилова, началник-отделение за интензивно лечение на сърдечно-съдови заболявания в Националната кардиологична болница.

Епидемия от панически атаки по време на COVID-19

Подобен център съществува във ВМА, даде пример доц. Пламен Петровски, началник клиника по функционална диагностика на сърдечно-съдови заболявания във ВМА. „80% от пациентите, които минават през структурата, са пациенти със СН. Те се водят на строг отчет и по време на коронавируса, поне с 2/3 от тях сме осъществявали регулярни телефонни контакти. Нещо, което ми направи впечатление е, че имаше епидемия върху епидемията от панически атаки и страхово-тревожни състояния, които често се бъркаха с влошаване на СН“, сподели той.

Дигитализация на здравеопазването

„От ковид-епидемията може да се извлекат и ползи, и поуки. Една от тях е дигитализацията на здравеопазването, за която имаме уверението, че ще бъде въведена много скоро. Това е електронното здравно досие - всеки лекар да има достъп до досието на конкретния пациент, да види от какво, кога се е лекувал и как се е движил във времето“, коментира д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на УС на БЛС и общопрактикуващ лекар в 17 ДКЦ София.

Опасностите през летните месеци

През летните месеци пациентите често спират или намаляват дозите, в които приемат предписаните медикаменти, което води до влошаване на оплакванията им. Те трябва да се придържат към дадените препоръки за лечение и съвети относно начина на хранене и физическата активност.

При появата на следните симптоми: кашлица, подуване на стъпалата, задух, намалена диуреза (по-малко отделена урина) трябва незабавно да се обърнат към своя лекар. Добре е освен от общопрактикуващ лекар, да бъдат проследявали и от „личен“ кардиолог, когото да изберат за дълъг период от време, а не да посещават различни специалисти.

Прогнози за заболяването

Сърдечната недостатъчност заема водещо място в общата смъртност от сърдечно-съдови заболявания. Около 50% от пациентите със сърдечна недостатъчност умират до 5 години след поставяне на диагнозата. Основното предизвикателство, пред което са изправени институциите и лицата, отговорни за предоставянето на здравни грижи и определянето на политиката, е как да се удължат годините на живот в запазено здраве.

Нужна е по-добра информираност на пациентите и техните близки за сърдечната недостатъчност и живота с нея. Инвестициите в нови здравни технологии, които доказано намаляват смъртността и удължават преживяемостта, водят до подобряване както на здравните, така и на демографските показатели в национален план. Болните със сърдечна недостатъчност се диспансеризират при личен лекар или кардиолог.