Какво дишаме и как ни вреди: Теорията за златната рибка и мръсния аквариум

"Когато една златна рибка в мръсен аквариум боледува, няма начин причините да не са в замърсената вода". Това може би е най-красноречивото обяснение за здравните рискове от мръсния въздух. Лекарите от сдружение "Въздух за здраве" правят точно това - обясняват как въздушното замърсяване уврежда организма ни. Защото ние, подобно на златната рибка, плуваме във въздух. Какво вдишваме и как ни вреди бяха темите на семинара за журналисти, организиран от "Въздух за здраве". А с председателя на сдружението, пулмолога д-р Александър Симидчиев коментирахме защо у нас "най-интимното действие" - дишането - не е безопасно. 

Д-р Симидчиев преди месец стана известно, че МОСВ е „потулило“ доклад на Изпълнителната агенция по околна среда (ИОСВ) за замърсеността на въздуха в столицата. На брифинг кметът на София спомена, че данните, които сензорните станции на Общината подават, не са коректни. На семинара, който организира Сдружение "Въздух за здраве", беше представен анализ на качеството на въздуха в града, който като че ли беше по-оптимистичен. Всъщност реалната ситуация не е ли доста по-зле?

Не мога да кажа дали е по-зле. Във всеки случай двата проблема с официалната мрежа на Изпълнителна агенция околна среда и със сензорите на Столична община (СО) и респ. гражданските сензори са различни. Например ИАОС имат протоколи, с които сензорите се обновяват и поддържат, така че те са много точни. Проблемът е, че ги слагат на неподходящи места – изместват ги от местата, които са най-замърсени на други, които не са толкова замърсени. Поради което статистиката, която изпращаме в Европа и тази, която отчитаме на национално ниво, не е най-точната.

При гражданската мрежа проблемът е, че не всички, които са си закупили такива сензори, ги поддържат адекватно, тъй като сензорите има срок на годност и може да дават отклонения. При станциите на Общината, въпреки че са закупени на доста по-висока цена, сензорите са подобни на тези на гражданската инициатива, т. е. те не са по-точни, а и там, доколкото разбрах, липсва договор за дългосрочна поддръжка на тези сензори, поради което имат същите проблеми като частните.

Разбрахме, че вероятно пак става дума за опорочена обществена поръчка.

Понеже това е правено преди доста време не мога да кажа конкретно какви са условията, но знам, че от фирмата, която ги е инсталирала, сега иска допълнителни пари за поддръжка, обновяване на софтуер и т.н. При всички положения, ако сме купили нещо, което е като сензор от гражданската мрежа, а един такъв сензор струваше от порядъка на около 50 до 80 лв., са дадени десетократно повече пари на парче. Важно е, когато се използва обществен ресурс, да сме наясно, че е използван по най-добрия възможен начин, което значи публично, прозрачно и на базата на открито състезание.

Кметът Терзиев спомена, че изпълнителят е AIRTHINGS.

Не знам кой е техният представител за България, но това е компания, която се слави с добри сензори и добра поддръжка, концепцията ѝ за сензорна мрежа за въздуха е добра. Но в България системата не е идеална. Аз много често цитирам една мисъл на Деминг, бащата на концепцията за управление за качеството – „Лошата система унищожава добрите хора“. Когато системата ни не е направена така, че да подкрепя добрите практики и най-добрите хора, влизайки в такава система, се опорочават. Така че това, което трябва да направим е да променяме системата така, че тя да подкрепя добри практики.

Коментирахме, че основният проблем със сензорите на ИОСВ е, че не са поставени където трябва. Красноречив е примерът с преместената станция от Орлов мост в двора на НИМХ. Това изкривява данните, които се изпращат към Европейската комисия. Кой трябва да контролира дали са поставени на адекватните места?

Тези, които контролират, са същите, които изпращат информацията в Европа. Ако има превишаване на замърсяването те са тези, които трябва да отговарят пред МОСВ и съответно ИАОС. Когато този, който изпълнява нещото, е същият, който го контролира, се получават тези проблеми. Когато това е една и съща структура контролът може да е в полза на това администраторите да си спестят главоболия. Защото, ако станцията е на Орлов мост, ще има по-често превишаване, поради което те ще трябва да обясняват и да предизвикат „вълнички“ по-нагоре в администрацията. Понеже искат да си спестят това, просто преместват станцията и няма кой да им опонира, защото те са отговорни за това да намерят местата за тези станции и да отчитат резултатите.

Ако данните не се отчитат коректно, значи си спестяваме наказателни процедури?

Със сигурност има действия, които са били насочени към това превишенията, които биха могли да се регистрират, да не се регистрират, за да се спестят санкции. И това е за сметка на здравословното състояние на населението, грубо погазва и конституционните норми.

Какви са санкциите?

Милиони евро. Но не е само това, подобни неща биха могли да бъдат третирани като заплаха за увреждане на общественото здраве. Да, това не е като да предизвикаш телесна повреда, но тъй като става въпрос за много масивно излагане на вредни фактори на множество хора, със сигурност здравният ефект може да бъде изчислен и тези, които крият подобни данни, би трябвало да бъдат отговорни по Закона за здравето за причиняване на увреда.

В анализа на инж. Живков за качеството на въздуха в София имаше данни, които шокират – оказва се, че през 2022 г. живеещите в квартал „Хиподрума“ са били изложени на превишено замърсяване с азотен диоксид над 200 дни.

Има две големи пътни артерии, които са с особено високо замърсяване – едната е бул. „Цариградско шосе“, другата бул. „Борис III“. Хората, които живеят около тези големи артерии, трябва да знаят, че мястото е рисково, защото има голям поток от автомобили и въздушното замърсяване (с източник автомобили) е по-високо там, отколкото на други места. Преди време бях цитирал едно проучване за развитието на белите дробове на децата. То показва, че деца, които живеят на по-малко от 200 м от големи пътни артерии, развиват белите си дробове по-бавно и с по-ограничени възможности.

Въздухът постоянно е в движение. Проблемните райони могат да бъдат лесно установени, когато се види гражданската мрежа, която има над 400 сензора. Може да се види в даден момент къде има гореща точка. След като излезе от тази точка, замърсяването започва да се разпространява в околността и обхваща все по-широки области, макар и с по-ниска концентрация. Това е динамичен процес и не се фиксира на едно място. Всеки път, по който има задръствания, е източник на замърсяване, което се разпростира върху жилищните площи от двете страни на пътната артерия.

Проблемът е, че здравния ефект от този процес е бавен и трудно установим и много често колегите, които се занимават с клинична медицина, го разглеждат като възникнала инфекция, но защо е възникнала може да се тълкува в много посоки. Това целим и с лекарската ни мрежа – повече лекари да осъзнаят, че когато една златна рибка в мръсен аквариум боледува, няма начин причините да не са в замърсената вода. Реално ние, като хора, плуваме във въздух. Шестнадесет пъти в минута вдишваме от този въздух и това е нещото от околната среда, което най-интимно, най-често и в най-голямо количество влиза в нашия организъм. На ден, при нормално дишане, обменяме около 9 кубика въздух. Девет кубика е големината на един бетоновоз. Толкова въздух минава през белия ни дроб всеки ден.

На семинара като основен замърсител бяха посочени трафикът и битовото отопление. По време на споменатия брифинг на СО акцент бяха и калните точки в междублоковите пространства.

Те не са нещо ново, въпросът е доколко ще се реши този проблем. Калните точки са местата в междублоковите пространства, образувани от паркирането върху тревните площи. Автомобилите унищожават тревата, тези места стават кални, на слънце изсъхват и започват да се разпрашават. Когато този прах се вдигне, започва да се мачка от гумите и става все по-фин, докато се образуват фините прахови частици. Това е немалък проблем за София. Не е на нивото на замърсяването от трафика, но е още едно предизвикателство, което трябва да бъде решено. Това може да стане с изграждане на адекватни паркоместа.

Решение има, въпросът е да имаме системен поглед върху това, което се случва със столицата. А едно от нещата, които се случват е, че тя се презастроява. Презастрояването стеснява пътищата, създава огромно напрежение върху градския транспорт и върху всичко останало – водна и електрическата мрежа. Трябва да се помисли много сериозно за това ще продължи ли София да се застроява с такива темпове, защото това е вредно за всички, които живеят в тук. Тя вече е 1/5 от България.

Като че ли прогнозите са застрояването да продължи...

Аз лично, бих търсил всякакви възможни механизми, по които София да запази зелените си островчета. Една от моите каузи, която започнах преди няколко месеца, е да съхраним едно голямо пространство, което може да бъде зелен парк в квартала, в който живея. Такива паркове са изключителна рядкост, а презастрояването, колкото и да звучи невероятно, убива всичко нормално в нас. Ако няма къде да спортуваме, къде да се разходим, къде да общуваме с други хора, започваме да боледуваме заради факта, че живеем в едни малки кутийки наречени жилища. Ходим на работа в подобни кутийки и няма какво да направим, за да живеем малко по-природосъобразно и здравословно.

Това продължава да се надгражда със същия темп от хора, които се обогатяват за сметка на здравето ни. София трябва да се развива настрани, а не нагоре. Да има повече зелени пространства. Трябва да има планомерно развитие, защото иначе ще се превърне в туморно образувание. В нашия организъм всеки орган си знае мястото. Когато нещо започне да расте по-бързо, по-бурно и дезорганизирано го наричаме раков процес. Не бива да допускаме нашият град да се развива като раков процес.

Общината явно прави опити в тази посока, но тези намерения няма ли да бъдат саботирани?

Със сигурност няма да е лесно, защото се изправяме срещу корпоративно-финансови интереси, които искат да реализират бързи печалби. Същите печалби могат да се реализират по-бавно и по-здравносъобразно за населението. Казвате „правят се опити“. Според мен, ако трябва да променим нещо в системата, то трябва да е в посока да гледаме резултата, а не процеса. Т. е. да не гледаме дали се правят опити или не, а тези опити до какво довеждат. Това е механизмът, по който трябва да отчитаме резултатите от процесите.

Понеже стана дума за резултати - как сдружение „Въздух за здраве“ работи за чист въздух?

Нашата стратегия е да правим здравните проблеми, предизвикани от въздушното замърсяване все по-видими, за да си подреди държавата приоритетите. Така че ние ще продължаваме да правим това. Искаме институционално да ангажираме МЗ, МОСВ, общините, за да може това да се случва систематично, устойчиво през годините. Няма едно място, откъдето може да решим този проблем. Той се решава на обществено ниво.