Как да си осигурим безопасно лято - съвети от спешното отделение
Лятото е сезонът за почивки, но много често се чувстваме отпаднали и нямаме сила. В същото време се усещаме изключително раздразнителни и напрегнати. Обостряне на кардиологичните и хронични състояния са най-честата причина хората да търсят помощ от спешните екипи на Военномедицинска академия (ВМА), отчита доцент д-р Недялко Григоров, ръководител на клиника "Вътрешни болести".
Сред основните опасности на лятото той нарежда слънчев и топлинен удар, дехидратация, изгаряне, различни натравяния, ужилвания или ухапвания от насекоми. Рисковите групи, разбира се са възрастните хора (над 60-годишна възраст) и децата, страдащите от сърдечносъдови заболявания, хората със затлъстяване.
Особено характерни за това време на годината са топлинните и слънчеви удари. Симптоматиката и в двата случая е сходна. Най-често се изразява в ускорен пулс и често затруднено дишане, зачервяване на кожата, замаяност, отпадналост, мускулни крампи, гадене. При по-тежките им форми са възможни загуба на съзнание, халюцинации и гърчове, пояснява специалистът.
Най-важното в такива случаи е човек да запази самообладание, да се скрие под най-близката сянка и да пие много вода – на малки глътки и със стайна температура. Разбира се, ако се появят необичайни симптоми или ако симптомите продължат, трябва да се потърси лекарска помощ.
Летните жеги и завишената физическа активност засилват потенето и водят до обезводняване, а то от своя страна – до отпадналост, замаяност и жажда и други. За да се избегнат тези състояния, нашите препоръки са винаги да носим със себе си бутилка с вода. Важно е да се избягват алкохолните и кофеинови напитки. Хубаво е да наблегнем на „сочните” храни, каквито са динята, краставицата, доматът, ягодите, прасковите, съветва доц. Григоров.
По отношение на храненето в жегите той препоръчва добра лична хигиена, старателно почистване на всички повърхности, които са в контакт с храна. Податливите на разваляне храни, като яйца, млечни продукти, сурови и сготвени меса, задължително трябва да се съхраняват в хладилник. Хората често бягат от високите градуси на пикник в планината. Добре е да се изпозлват хладилни чанти, казва още специалистът.
Гадене, повръщане и диария са симптомите на хранителното отравяне. Ако попаднете в неговия „капан”, трябва да пиете повече вода, за да избегнете дехидратацията, и да приемате по-лека храна.
Със затопляне на времето ставаме „мишена” на различни насекоми, активизират се кърлежите. Ако приятната разходка сред природата завърши с ухапване от кърлеж, непременно потърсете лекарска помощ за изваждането. А през следващите седмици – стриктно следете за симптоми на лаймска болест, какъвто е зачервяването на зоната около самото ухапване, казва доц. Григоров и допълва, че на пазара има достатъчно добри репеленти, които да ни спестят тези „главоболия”.
Помощ в Спешното отделение търсят и хора с изгаряния, след като са прекалили с престоя под жаркото слънце. Затова е важно да се използва слънцезащита с по-голям фактор – за градски условия се допуска 30+, но на плажа и в планината – поне 50+.
Има медицинска козметика и с по-силен фактор. Не бива да забравяме, че кожата помни и последиците от прекомерното излагане на слънце могат да се проявят след години, категоричен е доц. Григоров.
Разхлаждането във водата също крие своите опасности. Често имаме пациенти с отит след плуване в замърсени водни басейни, казва д-р Григоров.
Ето и неговите препоръки за безопасно лято:
Разхождайте се сутрин и вечер.
Избягвайте физически натоварвания в горещото време.
Хидратирайте се редовно.
Наблегнете на леките храни, намалете захарта. Съхранявайте правилно продуктите.
Избягвайте тютюнопушенето, алкохола и кофеина.
Проветрявайте често затворените помещения.
Носете леки свободни дрехи, със светли цветове от естествени материи.
Използвайте слънцезащита дори и при облачно време.
Шапката и очилата са задължителни за плажа.
Използвайте репеленти срещу насекоми.
"Най-важното, когато човек има даден проблем, независимо от сезона и причината, е да потърси навременна специализирана помощ", категоричен е доцент д-р Недялко Григоров.