Изследване развенчава мита за хормона на любовта

Окситоцинът често е наричан "хормон на любовта", тъй като се смята, че е от съществено значение за поведението на двойката и грижата към потомството, но ново проучване поставя неговата роля под въпрос, предаде АФП.

В изследването на учени от САЩ участват гризачи от вида прерийни полевки.

Експертите установяват, че дори и когато рецепторите за хормона са потиснати, тези малки животни успяват да установят силна връзка помежду си, а майката може да зачене и да се грижи за потомството.

Прерийните полевки са едни от малкото бозайници, които цял живот имат един партньор и това ги прави идеален обект за проучвания по темата.

Предишни изследвания установиха, че когато учените използват лекарства за блокиране на окситоцина при възрастните прерийни полевки, те остават самотни, а женските не могат да произвеждат мляко за малките си.

Психиатърът Девананд Маноли и невробиологът Нирао Шах разработват метод за редактиране на гени, за да премахнат окситоциновите рецептори. Оказва се, че и без тях гризачите не изпитват затруднения да се чифтосват с други представители на вида, а женските нямат проблем да се грижат за малките си.

Този резултат дава основание да се предполага, че окситоцинът не е основен, а още по-малко единствен двигател на връзката между двойките и на майчинската грижа.

"Генетиката показва, че не съществува "единствена точка на пречупване" за поведение, което е толкова важно за оцеляването на видовете", казва пред АФП Девананд Маноли, доцент в Калифорнийския университет в Сан Франциско.

Проучването, публикувано в научното издание "Ниурон", обаче показва, че лишаването на партньора от рецептора за окситоцин все пак не е без последствия. Мъжки полевки с генетична модификация, чифтосани с обикновени женски, не проявяват очакваната агресия при сблъсък с противници от вида.

Женските, чийто гени са редактирани, са в състояние да се възпроизвеждат и да се грижат за потомството, но някои имат по-малко на брой бебета и по-нисък шанс за оцеляване спрямо тези, при които учените не са се намесили. Малките полевки на модифицирани майки са с по-малко тегло.

В експеримента участват само двойки, при които единият гризач е генетично модифициран, а другият е от т.нар. "див тип", казват изследователите. Според тях при двойки, състоящи се само от екземпляри с редактирани гени, резултатите могат да бъдат различни.