Господин Борисов търси възмездие. Аз разчитам на справедливост

"Господин Борисов търси възмездие. Аз бих казала: ние живеем в правова държава и аз разчитам на справедливост." Това заяви лекуващият лекар на починалото тригодишно момченце, д-р Елена Георгиева от столичната Университетска болница "Проф. Иван Митев" пред bTV тази вечер.

Детето почина на 14 ноември. Без дори да са ясни резултатите от проверката какво точно се е случило премиерът обяви, че "трябва да има възмездие" и нареди на здравния министър Кирил Ананиев да отстрани трима директори на болници - болниците, в които малкият Алекс е бил лекуван. На педиатъра д-р Георгиева било дадено да разбере, че в този момент е по-добре да не е в болницата и тя излиза в неплатен отпуск, в какъвто е и в момента.

"Преди да кажа каквото и да е, бих искала да изкажа моето най-дълбоко уважение към скръбта и трагизма на това семейство" - започва д-р Георгиева. Тя продължи с категоричното заявление, че в случая не става въпрос за лекарска грешка, за забавен прием на детето или нещо, което е можело да бъде предотвратено.

"Не системата, а болестта уби Алекс", каза тя и обясни диагнозата му: хеморагична пневмония.

"Ангажиране постепенно на цялата дихателна система, увреждане на дихателните пътища, увреждане на дихателната повърхност на белия дроб, което се развива в рамките на часове. Увреждането на дихателната повърхност води до увреждане едновременно с това и на съдовете, което довежда до по-малки или по-големи кръвоизливи. С това се нарушават изцяло дихателните функции на белия дроб, независимо от това дали детето е интубирано, или не.

Какво означава двустранни надбъбречни кръвоизливи - това, което е установено при аутопсията на детето? В един момент организмът губи каквато и да било възможност за собствена защита. Надбъбреците подсигуряват имунната защита на организма и хомеостазата в тежки състояния. От един момент нататък човек - дете или възрастен - престава да може да разчита на защитата на собствения си организъм. Нещо, което ние наблюдавахме, за съжаление, в часовете, в които се борихме за живота на Александър и нещо, срещу което наистина нищо не може да се направи."

Случаят "Алекс"

3-годишният Александър се разболява в деня преди приемането му в Педиатрията. Преглежда го личният лекар, който изписва лекарства. На следващия ден друг лекар го преглежда, допълва лекарствата и оставя детето за лечение вкъщи. Два часа по-късно родителите го водят в болницата.

Д-р Георгиева среща Алекс около половин час преди постъпването му в клиниката. Час по-рано колегата ѝ в приемния кабинет е прегледал детето и му е назначил кръвна картина и рентгенова снимка. Когато те са готови, викат д-р Георгиева, за да се запознае в подробности със случая.

"Оцених състоянието му и прецених, че той е за болнично, но не интензивно лечение", казва тя. Затова от болницата предлагат на родителите да организират приемането на детето другаде. Те отказват, затова лекарите настаняват момченцето на легло за интензивно лечение.

В следващите часове състоянието му започва да се влошава.

"В момента на влошаването аз в екип с лекар - един от най-добрите детски анестезиолози и реаниматори от "Пирогов", започнахме обгрижване на детето. В началото - основно аз. В момента, в който състоянието на детето стана рисково и се наложи интубация и други реанимационни мероприятия - изцяло от колегата анестезиолог. Успяхме да стабилизираме за наше щастие състоянието на детето до степен да уговорим с колегите, които работят и ръководят работата в "Пирогов", то да бъде преведено с реанимобил, придружено от колегата анестезиолог. По този начин съчетахме опита и възможностите на нашата болница с опита и възможностите на колегите в "Пирогов". Нещо, което когато се наложи, правим многократно", посочва лекарката.

Има заболявания, които не могат да бъдат повлияни, не могат да поемат обратен път и завършват фатално. И това се случи, за огромно мое съжаление, при детето Алекс. Освен отново да изкажа моите съболезнования към родителите на Алекс, по хода на неговото лечение не мога да кажа нещо друго - допълва тя.

Присъда без съд

Не системата уби Алекс, а заболяването. Но системата направи още две неща - добро и лошо - продължава лекарката.

"Доброто беше, че в резултат на публикуваната моя снимка и факта, че аз две денонощия бях водеща новина, заедно с мъжа, починал край гара в Бургас, много хора разбраха за ситуацията, в която се намирам. Много родители изпратиха своята подкрепа и аз разбрах, че всъщност, губейки в един момент, много пъти преди това съм печелила. Печелила съм битка със смъртта, печелила съм доверие, печелила съм уважение, печелила съм любов, защото родителите, които се обърнаха към мен, се обърнаха в подкрепата си с обич. Благодарение на разгласяването на цялата ситуация аз разбрах с какви колеги работя. Колегите застанаха плътно до мен - от най-младите до най-възрастните. Колегите от нашата болница, колегите, с които животът ме е срещал през годините. Всичко това ми дава изключителна сила да застана пред камера и да направя каквото е нужно оттук натам за изясняване на ситуацията.

Но, в същото време, какво друго се случи? Системата не даде време на родителите да разберат своята трагедия, да я осмислят и ако могат - да я приемат. Системата използва болката на родителите и ги развя като знаме, и ги превърна в палка, палка наказателна. Защото преди да завършат официално разпоредените проверки, преди да завърши медицинският одит, преди да завърши разширеният медицински одит трима директори на болници са освободени. Това нарушава работата на тези болници, това е шоково състояние за колективите, в които работят", казва д-р Георгиева.

В момента, в който гласно или не, от политици или други е обвинявана за смъртта на детето, на д-р Георгиева ѝ е дадено да разбере, че е по-добре в този момент да не е в болницата - споделя тя.

"От уважение към необходимостта случаят да бъде изчистен изцяло, излязох в неплатен отпуск за няколко дни - толкова, колкото ми е нужно, за да се възстановя, защото истината е, че никак не ми е лесно да продължа нататък след този случай."

За лекарката използването на трагедията на семейството по начина, по който беше използван - като бухалка срещу лекари, е много опасно, защото поставя на изпитание желанието на младите лекари да станат педиатри.

"Българските педиатри са едни от най-добрите, но българските педиатри с всеки един ден стават по-малко и по-малко. Защото ето по такъв начин се представя нашата работа пред лицето на обществеността - казва лекарката. - Как младите хора, които са изключително амбициозни - тези, които са специализанти и стажанти при нас, изключително умни, работоспособни, с желание да усвоят една изключително тежка професия - как да продължат, ако всеки следващ ден могат да бъдат изправени, едва ли не, на позорен стълб? И ако аз имам готовност да отговарям за действията си минута по минута и час по час, някои от тях ще се страхуват дали ще успеят да го направят. Аз се уповавам на опита, на знанието и на предишните стотици случаи, с които съм се сблъсквала. Но за тях това ще бъде трудно. Трима души - изключително ерудирани млади колеги - напускат нашата клиника. Средната възраст на сестрите, които работят в нашата клиника, е между 55- и 60-годишна възраст. Не знам какво ще стане, след като те се пенсионират. Изключително трудни условия."

Лекарката е категорична, че "нито за момент не съм си помислила, че това дете няма да бъде прието".

А на упреците, че приемът на Алекс в болницата е бил забавен и, едва ли не, лекарите са били нехайни отговаря така:

"Единственото, което трябваше да направя е да съобразя възможностите на клиниката с необходимостта да постъпи едно дете, което в момента няма нужда от интензивно лечение. Това наложи аз да изведа дете, лекувано за пневмония - вече в добро здравословно състояние, което трябваше да бъде изписано следващите дни за домашно лечение. В момента, в който се борихме за живота на Алекс, в клиниката трябваше да бъде лекувано спешно кърмаче с тежка хипотрофия, с тежко заболяване, претърпяло оперативна интервенция в първите дни след раждането, с епилептичен статус - това е продължителен гърч, от който трябваше да бъде изведено. За да може това кърмаче, хипотрофично, с бъбречна недостатъчност, с продължителен гърч да остане да се лекува в клиниката, аз трябваше да изведа бебе на 13 дни, което да освободи място за определен период от време, след това отново да го приемем. Това са трудности и сложности, които нямах намерение да излагам на всеослушание, защото ние се сблъскваме всеки ден с тях, но ние поемаме отговорност. И когато видях, че родителите нямат готовност да послушат нашия съвет и да отидат в болници, които се намират на пет или десет минути от нас, реших и поех тази отговорност да размествам деца и да приемам тежко болни деца, които не би трябвало да приемам".

Д-р Георгиева, лекар с 36 години стаж, 10 от които са в Педиатрията. Майка е на три деца и баба на двама внука.