Екстремното време може да причини посттравматичен стрес

Не е необичайно войниците, които са участвали във война, да страдат от посттравматичен стрес след мисиите си. Хората, които са преживели насилие, които са били прогонени от домовете си или са били принудени да бягат също могат да развият посттравматично стресово разстройство, както и спешните работници, изпратени в зони на бедствия с ранени и жертви.

Такива бедствия могат да бъдат причинени от екстремни метеорологични явления. На хората може да им се наложи да се борят за оцеляването си, да бягат от наводнения или горски пожари и дори да станат свидетели на смъртта на други хора. Ако човек е бил остро и пряко застрашен от екстремни метеорологични условия и се е чувствал безпомощен пред лицето на бедствието, има повишен риск да развие посттравматично стресово разстройство.

"Ураганите Катрина и Рита са изследвани много внимателно", казва психиатърът Андреас Майер-Линденберг. Още през 2005 г. настоящият председател на Германската асоциация по психиатрия, психотерапия и психосоматика (DGPPN) работи за оказване на първа психологическа помощ в САЩ, след като ураганът Катрина причинява ужасни разрушения в няколко щата и отнема живота на повече от 1800 души.

"По принцип не всеки човек, който е изложен на екстремни метеорологични явления има проблеми с психичното здраве в резултат на това - казва Майер-Линденберг. - Но след екстремни метеорологични явления се наблюдава значително увеличение на психичните проблеми и заболявания."

Той обяснява, че почти половината от засегнатите от опустошителният ураган Катрина са развили посттравматично стресово разстройство. Макар че след екстремно събитие хората могат да страдат и от депресия, тревожност и дори пристрастяване, посттравматичното стресово разстройство е пряк, причинно-следствен резултат от преживяното.

Посттравматично стресово разстройство като пряк резултат от екстремни метеорологични условия

"Определението за ПТСР е, че самият човек или някой от близките му е преживял изключително застрашаващо събитие и това събитие е в центъра на проблемите му", казва Майер-Линденберг. Типичен симптом е, че бедствието се преживява отново и отново под формата на ретроспекции, сънища и спомени. Затова хората се опитват да избягват всичко, което може да предизвика тези ретроспекции. За жертвите на наводнения това може да е дъждът.

Психиатърът обяснява, че тази стратегия на избягване пречи на жертвите да се справят с преживяното и че поради това те често не могат да преодолеят посттравматичния си стрес без терапия.

Малко са наличните данни за въздействието на екстремните метеорологични явления върху психичното здраве на жертвите от развиващите се страни, които често са сред най-засегнатите от пожари и наводнения. "Повечето от изследванията са проведени в Европа, Северна Америка и Австралия", казва Майер-Линденберг и уточнява, че липсват данни за Африка.

Въпреки това страните от глобалния юг вече се сблъскват с екстремни метеорологични явления, изострени от продължаващото изменение на климата, по-често и по-дълго от тези на север.

"Ако страните имат опит с екстремни метеорологични условия и в резултат на това са по-способни да се справят с последствията, това, разбира се, може да смекчи въздействието на такива събития", казва Майер-Линденберг.

Например стабилните диги не само предпазват къщите и имуществото на хората от наводнения, но и защитават психичното им здраве, като им осигуряват чувство за сигурност. Но добрата защита срещу екстремни метеорологични явления изисква финансови ресурси, които в по-бедните страни често липсват.

Как действа първата психологическа помощ?

Пари са необходими и за предоставяне на първа психологическа помощ след бедствие. Майер-Линденберг изброява пет ключови момента, които са от жизненоважно значение за психологическата стабилност на оцелелите.

Първо, те се нуждаят от място за спане, нещо за ядене и чиста питейна вода. "Не е необходимо да мислите за нищо друго, докато това не бъде осигурено", казва той.

Втората му забележка е, че е важно да успокоите жертвите, като ги изслушате, ако искат да говорят. В никакъв случай обаче не бива да ги принуждавате да говорят за преживяното.

На трето място, хората трябва да могат да се свържат с роднините си възможно най-бързо. "Особено за децата е изключително важно да могат да бъдат с някой познат възможно най-скоро."

Четвъртата точка на психиатъра е, че хората са по-способни да се справят с бедствие, ако изпитват самоефективност. Това е чувство за активно участие в оформянето на ситуацията, а не просто усещане, че сте оставени на нейната "милост". "Помагането на другите е един от начините за постигане на това", казва Майер-Линденберг.

И накрая, от съществено значение е да се поддържа жива надеждата на хората:

"Не с баналности, а с действия, които дават на засегнатите усещането, че могат да преминат през този труден период заедно."

"Ако човек развие симптоми на посттравматично стресово разстройство, може да му се помогне с лечение, наречено експозиционна терапия. Това им позволява да се изправят отново срещу травмата в безопасно, терапевтично пространство и по този начин да я преодолеят. "Възможно е тя да изчезне напълно", казва Майер-Линденберг.

Хората със съществуващо посттравматично стресово разстройство обаче могат да бъдат ретравматизирани, ако многократно са изложени на екстремни метеорологични събития. Симптомите на посттравматичното стресово разстройство не намаляват, колкото по-често човек преживява екстремна ситуация. Напротив: "Колкото по-често такъв човек изпитва безпомощност, толкова по-лоша ще бъде реакцията му към нея".

Текстът е на Deutsche Welle.