Експерти: COVID-19 не е единственият здравен проблем

COVID-19 не е единственият здравен проблем. В условията на пандемия не бива да се пренебрегват останалите заразни заболявания. Около това мнение се обединиха експертите по време на уебинара за журналисти „Масовите имунизации - ключ към преодоляване на COVID-19 пандемията и предпазване от опасни заразни заболявания“.

Организатор на събитието бе Българското сдружение по иновативна медицина (БСИМ). В събитието участваха д-р Валери Цеков – председател на Българско сдружение по иновативна медицина (БСИМ), доц. д-р Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор и експертите от Дирекция „Здравен контрол“ към Министерството на здравеопазването д-р Радосвета Филипова, д-р Кремена Пармакова и д-р Наталия Спиридонова.

"COVID-19 не е единственият здравен проблем, за който трябва да говорим. В условия на пандемия е важно да продължим да работим по имунизационния календар, да намерим необходимите средства за неговото изпълнение, да се борим със страха на хората от ваксинации. От значение е да не отстъпваме от това, което сме постигнали до момента с ваксините, защо ако се случи, ще започнем да се борим не само с COVID-19, но и с други опасни заразни заболявания“, каза председателят на сдружението д-р Валери Цеков при откриването на събитието.

Доц. Ангел Кунчев отбеляза, че една от нежеланите реакции на COVID пандемията е, че с безкрайното съсредоточаване само върху нея, има опасност да се неглижират много други важни теми каквито са изпълнението на Националния имунизационен календар и на някои национални програми. „Те по никакъв начин няма да отпаднат от дневния ред на обществото и по никакъв начин не са по-маловажни и доколкото сме в състояние трябва да отделяме ресурс и за тях, за да продължат да съществуват, да се изпълняват и да играят своята роля“, каза той.

Д-р Кремена Пармакова изнесе последните данни по изпълнението на Имунизационния календар в условията на COVID-19. Тя съобщи, че през първата половина на тази година са направени между 65 и 90% от задължителните ваксинации при новородените и децата, като най-голям имунизационен обхват има при ваксинацията срещу туберкулоза (90%). През този период 65.3% от децата са получили имунизация срещу дифтерия, тетанус и коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенца тип Б, хепатит Б, морбили, паротит и рубеола. Близо 63% са ваксинирани срещу пневмококови инфекции. 

Д-р Пармакова подчерта, че за момента се отчита спад в поставянето на задължителните ваксини при децата спрямо 2019 г., което се дължи на преустановените ваксинации по време на въведеното във връзка с COVID-19 извънредно положение от 13-ти март до 13-ти май т.г. и на многото семейства, поставени под карантина. През 2019 г. имунизационното покритие в страната е достигнало до 92-93%, което през настоящата година едва ли ще се случи, според експерта.

Д-р Наталия Спиридонова обяви, че през 2020 г. имунизационното покритие с грипна ваксина по Националната програма за профилактика на грипа е най-високо за последните 20 години. През тази година са обхванати над 7% от общата популация. До момента общопрактикуващите лекари, участващи в програмата, са поставили 170 000 от доставените 180 000 дози ваксини срещу грип и за момента все още има около 10 000 неприложени дози, предназначени за по-възрастното население, разпределени по кабинетите на общопрактикуващите лекари. Тя призова практиките, които разполагат с излишни дози да предприемат действия за преразпределянето им към практики, които не са успели да ваксинират всички желаещи. Тя припомни, че през сезон 2019/2020 са по Националната програма са приложени 114 000 дози и са унищожени 6 000 неизползвани дози

Д-р Радосвета Филипова представи данни за имунизационното покритие сред момичетата (12-13 г.) срещу човешки папилома вирус (ЧПВ). Установено е, че в държавите, в които има високо ваксинационно покритие се забелязва рязко намаляване на случаите на рак на маточната шийка. Статистиката сочи, че през 2018 г. по Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка е приложена първата доза от ваксината при на 4610 момичета, а през 2017 г. техният брой е бил 3115. В „За съжаление в момента обхватът на програмата е между 7% и 8% от целевите групи. Надяваме се скоро да разширим възрастовия обхват и да включим момчетата в тази програма“, добави тя.

Д-р Филипова увери, че в момента в страната има достатъчно място, където да се съхраняват ваксините – както тези, за които са необходими хладилници, поддържащи температура от -70 С, така и за тези, които изискват температура на съхранение -20 С и ваксините, които се съхраняват при обичайния температурен режим между +2 и +8 градуса по Целзий.

„Един от проблемите, които ще срещнем при масовата имунизация срещу COVID-19, ще бъде недостига на лекари, които да поставят ваксините. Освен това те трябва да бъдат предварително обучени за изискванията при поставянето на всяка ваксина, а и в момента забелязваме недостиг на медици“, изказа опасенията си д-р Филипова. За целта се предвижда да бъдат изработени кратки и ясни, включително графични, указания за всяка конкретна ваксина. Всяка ваксина вероятно ще изисква повече от една доза и препоръчителен интервал между поставяните дози. Всички конкретни изисквания ще бъдат ясни едва когато всяка ваксина получи разрешение за употреба и одобрена кратка характеристика на продукта.

Според нея все още не е ясно дали пациентите, преболедували COVID-19 и изградили антитела трябва да се имунизират отново, тъй като няма ясни доказателства за това доколко траен имунитет се създава при преболедуване от COVID-19. Не е известно и колко траен ще бъде имунитетът, създаден от ваксините.