Експерт: Българите са свикнали със саморазрухата, не обръщат внимание на бърнаута

Българите са свикнали с чувството за саморазруха и трудно вземат мерки срещу синдрома на професионалното изчерпване, каза за БТА Николета Йончева, доктор по логопедия и специална педагогика.

Тя ще бъде лектор на практическо обучение по превенция на бърнаут, което ще се проведе днес в център „Карин дом“ във Варна. В него ще бъдат включени учители, социални работници, специални педагози, хора, които работят с деца от най-ранна възраст. 

Учител, социален работник и специален педагог са само част от професиите, в които работещите са застрашени от професионално прегаряне, обясни Йончева. По думите й бърнаут грози и лекари, банкови служители, всички, които ежедневно работят и общуват с хора и са „облъчвани“ от техните емоции.

Според Йончева всеки сам може да прецени, че е на ръба да „избухне“ и е нужно да вземе мерки. По думите ѝ този синдром обаче има и чисто физически проявления – безсъние, непрекъсната умора, дискомфорт, или пък непрекъсната сънливост.

Като всяко заболяване и бърнаутът си има стадии на развитие, допълни експертът. Според нея последната фаза е чисто депресивна, когато човекът не иска да вижда и да общува с никого, дори с най-близките си. Ако не бъдат взети мерки навреме, не винаги е достатъчно потърпевшият да се срещне с психолог, посочи Йончева.

По думите ѝ в такива случаи вече има нужда от намесата на психотерапевти и психиатри. Експертът допълни, че това е и една от причините в други държави бърнаутът да е изведен като болестно състояние и да се дават болнични дни за него.

Споделянето е много важно, защото ако изобщо не говориш, тогава започва т.нар. соматизиране, което означава непрекъснато разболяване, допълни Йончева. И подчерта, че намирането на отдушник е от изключително значение, както и намирането на собствени вътрешни механизми.

Първото и най-важно нещо за тези, които работят с хора, е да знаят, че никой не идва при тях с лично отношение, допълни експертът. По думите й дори и някой да се държи агресивно, е много важно работещият да знае как да подходи, да предразположи човека насреща си, а не също да се разкрещи. Важно е и това всеки да си изгради умение, когато свърши работният ден или дойде обедната почивка, да се отпуска, да оставя професионалното настрани, допълни Йончева. Според нея за това има лесни механизми и упражнения, които бързо се усвояват.

Няма хора, които са застраховани срещу бърнаут, подчерта Йончева. И допълни, че това състояние е рисково и за цялото семейство, тъй като когато работата се носи вкъщи, това засяга всички. И тийнейджърите прегарят, каза още експертът. Причината е, че в тази възраст те са много емоционални, а изискванията към тях се покачват непрекъснато. 

Все още у нас няма официални данни каква част от активното население попада в ситуация на бърнаут, допълни Йончева. По думите ѝ вече се правят такива изследвания, но по-скоро се отчита ниво на стрес. Експертът уточни, че по последни данни близо половината от европейските учители са в непрекъснат стрес.

Това понякога води до невъзможност човекът да си свърши работата, но в други случаи може да се стигне и до прояви на агресия – било към децата, с които работи, или в семейството, обясни Йончева. И каза, че ако се направи такова изследване в социалната сфера, вероятно процентът на стресираните ще е много по-голям.

Фактор за напрежение са и електронните устройства, посочи още експертът. По думите ѝ те влияят в две направления. Някои хора „бягат“ в телефона и прекарват така много време, защото не могат да се справят, обясни Йончева. Другият риск е, че човек се стресира допълнително, защото в реалността не може да въздейства на случващото се така, както във виртуалното пространство.

Необходимо е и поставянето на лични и професионални граници, защото звъненето в извънработно време по работа също е стресиращо, допълни експертът. Според нея е задължително всеки да се научи да казва „не“. Трудно се отказва на висшестоящ, на приятел, на близък, на колега, но така границите се размиват и човек няма време за себе си, за семейството и децата си, подчерта Йончева и допълни, че човек се учи да отказва докато е жив.