Едва 38% от българите се възползват от профилактичния си пакет, кампания ще променя нагласите

Едва 38% от възрастното население у нас се възползва от профилактичните прегледи, макар че над 80% са хората с положителна нагласа. Данните са от проучване, което беше представено на пресконференция, посветена на профилактиката, инициирана от Фондация „Хъб Фор Хелт“.

Фондацията стартира информационна кампания под надслов „Здравето си ти“, както и безплатна версия на дигитално решение, насочено към общопрактикуващите лекари и техните пациенти – приложението DocUp.

Българинът системно пренебрегва здравната профилактика, съзнателно и целенасочено или поради липса на информация какво се полага. От друга страна, времето на общопрактикуващите лекари е ограничено. Резултатът е късна диагностика и лоша прогноза за пациента, подчерта Иван Евстатиев от фондация „Хъб Фор Хелт“ в анонса към събитието.

По данни на НЗОК от началото на годината до юни профилактични прегледи са направили по-малко от 1,2 млн. от българите. 

Какви са нагласите за профилактика - проучване на ТРЕНД

69% от българите знаят какво включва профилактичния пакет за възрастта им, а 79% са убедени в ползата от профилактиката. По-осведомени са жените над 40 г. и хората с висше образование. По-слабо информирани са мъжете, лицата под 40 г., хората с основно образование, представителите на ромските и турски етнически групи. 66% от запитаните провеждат здравната си профилактика при личния лекар. Един от 10 души си прави профилактични прегледи през допълнителното здравно осигуряване. 11% от анкетираните никога не са правили профилактични прегледи. Най-характерна е липсата на интерес към тези прегледи при хората под 30 г., коментира Димитър Ганев от ТРЕНД.

Като положителна тенденция се отчита, че 81% от българите биха се отзовали на покана за годишен профилактичен преглед, но голяма част от тях търсят по-удобни, дигитални форми за контакт за лекаря си.

България е на пето 5 място в ЕС по предотвратима смъртност. Иначе казано, всяка година 420 души на 100 000 е можело да бъдат спасени. Водещо хронично заболяване у нас е хипертонията, следвана от исхемичната болест на сърцето, диабета, бъбречните заболявания, хроничните респираторни инфекции, хроничната депресия, инфаркта и инсулта, посочи Аркади Шарков, съветник на министъра на здравеопазването.

Той цитира данни за самооценка на здравето от 2019 г., според които 29,2% от българите определят здравословното си състояние като много добро, 40,7% като добро, 7,3% като лошо, 20,9% като задоволително.

Имаме шанс да привлечем тези 80% от хората у нас, които искат да се профилактират, заяви зам.-министърът на здравеопазването Михаил Околийски, чиято презентация беше посветена на приоритетите и мястото на промоцията на здравето в профилактиката на заболяванията.

Хората имат добра нагласа към здравето си, но ние МЗ и БЛС се проваляме в това да ги побутнем да ползват здравните услуги, посочи той.

38% от хората в активна възраст се преглеждат, каза зам.-министърът и подчерта, че налагането на санкции не може да бъде водещ механизъм за популяризиране на ролята на профилактиката. Според него има нужда от проактивна политика за връщане на доверието в системата.

Хората не действат рационално, а емоционално, въпросът е как да стигнем до емоцията, за да предизвикаме формиране на здравословни навици, каза доц. Околийски и допълни, че министерството е в подготовка на мащабна информационна програма за ползите от профилактиката.

Според председателя на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров насочването на повече средства към извънболничната помощ и профилактиката е добра тенденция, но трябва да се определят конкретно целите, които се гонят, с изисквания за проследяване на брой прегледи и изследвания.

Според д-р Николай Брънзалов, зам.-председател на БЛС и общопрактикуващ лекар, огромен процент от хората въобще не знаят какво съдържа профилактичният преглед и често са учудени колко много изследвания и консултации могат да бъдат осъществени. Той бе категоричен, че може да създаде възможност в графика на общопрактикуващите лекари да има фиксирано време само за профилактика.

Възможностите на скрининговите програми като инструмент за ранна диагностика изтъкна Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM)

Има нужда от въвеждане на скринингови програми, да се търсят конкретни заболявания в рискова популация. За съжаление, целенасоченият скрининг у нас е на много ниско ниво и трябва да се развива тепърва, особено при онкологичните заболявания, чиято тежест нараства, подчерта той и даде пример:

По-малко от 3% са българите, които са провели скрининг за колоректален карцином. Подобен е проблемът и с рака на гърдата и рака на маточната шийка. Според Европейския план за борба с рака до 2025 г. 90% населението трябва да бъде обхванато от скринингови програми, посочи Деян Денев.

Проблемите с профилактиката и дигиталното им решение

Фондация "Хъб за здраве" започва кампания, с която предизвиква хората да поемат отговорност за здравето си, съобщи Иван Евстатиев и посочи, че честа причина за неглижиране на профилактиката са липсата на време, неинформираността и ниската здравна култура.

Екипът на фондацията в колаборация с Вайбър предлага дигитално решение  - здравен навигатор - лекарски асистент от ново поколение. Това е достъпно, безплатно приложение в полза на пациентите и общопрактикуващите лекари, обясни Евстатиев. 

Приложението осигурява бърз достъп до графика на личния лекар, възможност за записване на час онлайн, отговори на често задавани въпроси и здравен канал с полезна информация.

94% от българите ползват вайбър, това прави ползването на приложението DocUp изключително достъпно, подчерта Николай Гевечанов, ръководител бизнес и развитие за ЦИЕ във Вабър.

Според него предимствата на чат ботовете, какъвто е DocUp, са в лесното създаване, личния подход, общуването в среда с милиони потребители, в надеждността, достъпността и лесното управление на данни.

Приложението съществува от месец и до момента в него са регистрирани около 20 общопрактикуващи лекари, но според създателите му може бързо да бъде припознато от лекари и пациенти заради удобната и лесна навигация.