Доц. Ташева: След инфаркт или инсулт трябва да се поддържат много ниски нива на холестерола

Приетите за нормални нива на холестерола са високи за хората, претърпели сърдечносъдов инцидент - инсулт, инфаркт, тромбози в крайниците. За тях спазването на диета и приемът на лекарства за понижаване на холестерола са жизненоважни и не трябва да се спират, тъй като нивата му бързо се покачват, а това създава опасност от рецидив. За това предупреждава кардиологът доц. д-р Ивета Ташева. Герой в разговора с нея е холестеролът - добър, лош, общ и все по-опасен заради начина на живот на съвременните хора - преработени храни, обездвижване, куп вредни навици.

Доц. Ташева, каква е функцията на холестерола и защо той може да бъде добър или лош?

Холестеролът е нормална съставна част на всички клетъчни мембрани в организма. Той е много необходим за синтеза на хормони от надбъбречната жлеза – кортизон, кортикостерон, алдостерон. Участва в синтеза на мъжките полови хормони – тестостерон и андростерон, на женските полови хормони, витамин Д, както и на жлъчните киселини. Участва в много метаболитно-активни вещества, необходими за нормалната обмяна на организма. Това е жизненоважен компонент за съществуването на човешкия организъм. 80% от него се синтезират от човешкия организъм - в черния дроб, 20% се внасят отвън чрез храната.

Преносът на холестерола, който е мазно вещество, става с помощта на протеини, чрез кръвта, към черния дроб и оттам към всички останали органи. Добрият холестерол изчиства излишъка като го връща в черния дроб, там той се метаболизира и изхвърля от организма. Съотношението между добрия и лошия холестерол е много важно за нормалното ниво на общия холестерол.

Кои са нормалните нива на холестерола и има ли значение възрастта?

Пожелателните нива на общия холестерол са под 5,2 mmol/L, на лошия под 4 mmol/L и на добрия над 1 mmol/L . От 20-годишна възраст започва нарастването на производството и натрупването на холестерол, така че има връзка и с възрастта. До 60-65 години се увеличава общият холестерол.

Забелязва ли се увеличаване на нивата на лош холестерол в по-ранна възраст. Има ли и тук процес на „подмладяване“?

Две са формите на повишени нива на холестерола. Едната е когато е повишен вносът отвън – тази форма зависи от възрастта. Но има друга - фамилна хиперхолестеролемия – наследствено обусловена, при която независимо от вноса отвън, има повишено производство на холестерол от черния дроб. За жалост, тя се проявява при много млади хора и е метаболитно заболяване. При този случай се правят се генетични изследвания, за да се докаже формата и лечението е коренно различно, но има нови терапии, които могат да я повлияят. Важно е да се открие навреме, тъй като може да е налице и при деца на 5 години и води до ранни инфаркти и инсулти.

Какво влияе на нивата на лошия холестерол?

Заболявания като диабета, нарушената функция на щитовидната жлеза – хипотиреодизъм (понижена функция на щитовидната жлеза), бъбречната недостатъчност. Приемът на кортикостероидни или хормонални препарати също води до повишаване на холестерола.

Какви са последствията от натрупването му?

Той се отлага в съдовете на организма под формата на плаки и те губят своята еластичност. Това затруднява движението на кръвта и предизвиква натрупване на още повече плаки. Крайният резултат е стесняване на съда. Понякога, ако плаката е по-мека, може да се разкъса и да натрупа тромби – тогава се получават острите инфаркти, инсулти, остри тромбози в крайниците, вследствие на което може да се запуши кръвоносен съд.

Може ли лошият холестерол да се контролира само със смяна на диетата и какво трябва да се избягва?

При формите с повишен внос на холестерол отвън – намаляването на телесно тегло, увеличаването на физическата активност, избягването на храни, които съдържат мазнини дават резултат. Според новите теории органичните мазнини не са вредни, вредни са трансмазнините, които се съдържат във всички снаксове, фастфуд храните, бургерите с пържени картофи, всички преработени меса, съдържащи се в колбасите, всякаква опакована храна. В общи линии всичко, което ни харесва, е вредно. Това е валидно не само за холестерола, а и за предпазване от карциноми например.

Влияят ли вредните навици като тютюнопушене и алкохол?

Тютюнопушенето допринася за увеличаване на атеросклеротичните плаки, макар и по друг механизъм, съдовете губят еластичност. Алкохолът повишава триглицеридите, което също е фактор за образуване на плаки.

Кои са рисковите групи, при които холестеролът трябва да се проследява и контролира?

По принцип е хубаво веднъж годишно да се проследява холестерола при хора без оплаквания, по време на профилактичните прегледи. Когато пациентите имат артериална хипертония или захарен диабет, те обикновено са с повишени стойности на холестерола. При тях се препоръчва диета, промяна в начина на живот. На третия месец се правят нови изследвания, за да се види дали има ефект. Ако няма, лекарят преценява дали да се включат лекарства. Има много храни, които подпомагат намаляването на холестерола – съдържащи Омега 3 мастни киселини (масло от ленено семе, рибено масло), съдържащи фибри (овесени ядки, трици, зеленчуци, плодове). Много варианти в диетата могат да намалят холестерола. Споменатите групи храни подпомагат изчистването на излишния лош холестерол.

Високото кръвно винаги ли е сигнал за висок холестерол?

Да, винаги когато дойдат такива пациенти, дори да са млади, питам за кръвна захар и липиден профил. Всичко е свързано. Има един термин – метаболитен синдром – той се открива при хора с наднормено тегло, при които винаги има повишени стойности на кръвното, кръвната захар или само инсулинова резистентност и повишени нива на холестерола. При тях само с диета, ако са много стриктни, може да се оправи абсолютно всичко.

Какво трябва да имат предвид хората, претърпели инфаркт или инсулт? При тях диетата достатъчна ли е?

Диетата не е достатъчна. Тогава търсим много по-ниски нива на лошия холестерол от стандартните. Често пациентите идват и не носят изследванията си, казвайки, че са в норма. Само че лошият холестерол е да речем 3,1 mmol/L и за нас това е изключително много високо. При такива пациенти лошият холестерол трябва да е под 1,4 mmol/L. Хората трудно го възприемат и невинаги се придържат към предписаните лекарства. При пациентите с прекаран съдов инцидент задължително трябва да към диетата да има добавено и лекарство. Най-важно е да знае, че референтните стойности от лабораторията не са тези, които искаме.

Защо трябва да са толкова по-ниски?

За да се снижи рискът от продължаваща атеросклероза и да се предпазят от нови съдови инциденти. Така се стабилизира атеро-склеротичната плака в съдовете.

Какво е медикаментозното лечение?

Основните групи лекарства потискат синтеза на холестерол и изчистват плаките. Има и нови групи лекарства моноклонални антитела, които се изписват с протокол, и за тях са необходими специални изследвания.

Ако веднъж си имал висок холестерол и го стабилизираш с промяна в начина на живот и хранене, има ли риск отново да се повиши?

Да, диетата трябва да продължи цял живот. Пациентите, на които са предписани лекарства, трябва също да ги пият постоянно, защото в момента, в който се спрат, холестеролът се повишава. Това не е временно лечение, а постоянно.

Доц. д-р Ивета Ташева, д.м. е специалист кардиолог с над 20-годишен опит. Завършила е Медицински университет в София, има специалности по Вътрешни болести, Кардиология и Инвазивна ангиология. Притежава магистърска степен по Здравен мениджмънт. Работила е като кардиолог в УНСБАЛ "Св. Екатерина София", Университетска болница "Лозенец" София, Клиника по кардиология и ангиология към Университетска болница Аджибадем Сити Клиник Сърдечно-съдов център София. Към момента е завеждащ Клиниката по кардиология към УМБАЛ Софиямед. Доцент в СУ Св. Кл. Охридски.

През 2019 г. защитава докторска степен по Кардиология в Медицинския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" на тема: „Ендоваскуларно лечение на комбинирана периферно-артериална и коронарна болест“. Професионалните и интереси са в областта на мозъчния инсулт. Има курсове по интервенционална кардиология, IVUS и FFR, каротидно стентиране, периферни интервенции. Сертифициран специалист е по Инвазивна кардиология и ангиология.

Членува в Дружеството на кардиолозите в България, Българското дружество по интервенционална кардиология, Европейското кардиологично дружество и Европейската асоциация за перкутанна сърдечно-съдова интервенция. Има множество участия в национални и международни конгреси и семинари по специалността. Автор е на две монографии и над 80 публикации в най-реномираните чужди и български медицински списания.