Доклад: 65 милиона лева са икономическите загуби от болнични на пациенти с ревматоидни заболявания

Близо 65 милиона лева са икономическите загуби от болнични на пациенти с ревматоидни заболявания. През 2023 г. загубените работни дни възлизат на 89 000, показват данни от доклад за икономическите аспекти на загубата от ревматологични заболявания, представени на пресконференция.

Пациентските организации призовават за реформиране на системата за достъп до лечение. 

Докладът на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването, изготвен от Експертния клуб за икономика и политика – ЕКИП, посочва предизвикателства, свързани с лечението на ревматични заболявания в България. В доклада е поставен специален фокус върху икономическите, административните и социалните предизвикателства, пред които са изправени пациентитете с ревматологични заболявания.

В България броят на пациентите с ревматични заболявания като ревматоиден артрит, псориатичен артрит и анкилозиращ спондилит непрекъснато нараства. Между 2020 и 2023 г. се отчита значително увеличение на амбулаторни процедури № 42 и № 38 с 57% и 60%, както и ръст от над 50% при пациенти по клинична пътека КП 90.

Разходите за дейности по амбулаторни и клинични процедури се увеличават непропорционално на броя на пациентите. Между 2020 и 2023 г. разходите нарастват със 116%, докато броят здравноосигурени лица с ревматични заболявания се увеличава с 43%. Тази диспропорция показва, че здравната система изпитва сериозни трудности да поддържа финансово адекватно лечение за всички пациенти, което подчертава необходимостта от от по-добро управление на разходите.

„Виждаме как ръстът в нуждата от лечение и проследяване на ревматични заболявания надвишава значително ресурсите на системата – разходите растат, но реалната подкрепа и достъп до терапия остават недостатъчни. Когато пациенти губят работоспособност, това не е само индивидуално страдание — това са хиляди часове загубени възможности за обществото, за икономиката, за семействата им. Нужни са спешни решения, за да не се превръща тежестта на тези заболявания в още по-голямо бреме за всички“, коменира Аркади Шарков от ЕКИП.

Пациентите понасят сериозно финансово бреме поради нуждата от лечение. Средният годишен личен разход на пациент възлиза на 1000 лв., а в случай на необходимост от медицинско изделие като изкуствена става, сумата може да надвиши 4500 лв. Пациентите са задължени на всеки шест месеца да преминават през административна процедура за подновяване на скъпоструващи медикаменти.

Въпреки че ревматоидните заболявания засягат хора в цялата страна, експертни лекарски комисии (ЕЛК) са разположени само в пет града. Това налага редовно пътуване за голям брой пациенти, които са принудени да посещават комисии в София (55%), Пловдив (15%) и Варна (5%), Плевен и Бургас (25%).

Непропорционалното разпределение на тези центрове ограничава достъпа до лечение и натоварва пациентите с допълнителни разходи. Според социологическо изследване, проведено от АПАЗ, сред пациенти повече от половината (55%) харчат до 100 лв. на всеки 6 месеца за транспорт, за да се явят пред експертни лекарски комисии, докато при 10% тези разходи надхвърлят 200 лв.

В допълнение, средногодишните лични разходи за лечение на един пациент възлизат на около 1000 лв., а при необходимост от медицински изделия те достигат до 4500 лв. За мнозина тези разходи представляват непосилна тежест, тъй като над 86% от анкетираните пациенти имат месечен доход под 2000 лв.

Когато една нация допуска 65 милиона лева загуби заради сложен достъп до лечение на ревматични заболявания, това не е просто цифра – това са дни на болка, на невъзможност да прегърнеш децата си, на загубена работоспособност и живот в ограничения. Всеки от нас заслужава не само лечение, но и възможност за достоен живот. Не бива да сме принудени да избираме между това да живеем или да се лекуваме, коментира Анета Драганова, председател на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването.

Проучването подчертава още необходимостта от реформи по отношение на достъпа до лечение на пациентите с ревматологични заболявания. Спешно трябва да се оптимизират амбулаторните процедури и управлението на ресурсите, за да се намали финансовата тежест върху пациентите. Например, синхронизирането на срока на електронните рецепти с продължителността на терапевтичните протоколи може да облекчи пациентите от необходимостта да посещават лекар само за издаване на рецепта.

Високата цена на биологичните терапии е сериозен проблем, въпреки частичното покриване на разходите от НЗОК. През 2023 г. около 18 000 здравноосигурени лица получават терапия, заплатена частично от НЗОК, но разходите се допълват от фармацевтични компании с 33 милиона лева, за да могат пациентите да получат терапиите без допълнителни разходи. Нарастващите нужди от лекарства и ограниченията на бюджета поставят под риск устойчивостта на този модел, апелират пациентските организации.

Проучване сред 37 държави, проведено от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания (ОПРЗБ) в България допълва, че в същото време България е сред страните с най-нисък достъп до иновативни терапии за ревматологични заболявания. Тази ситуация поставя българските пациенти в неравностойно положение спрямо пациенти от други европейски държави, които имат по-добър достъп до същото лечение.

За пациента с ревматично заболяване пътят до лечение не би трябвало да е толкова дълъг и труден, но в България това е ежедневие. Всеки документ, всяка комисия и чакане на одобрение се усещат като непреодолими прегради за тези, които просто искат шанс за по-малко болка и по-достоен живот. Борим се за правото на нашите пациенти да имат достъп до лечение, което в други държави е даденост, допълва Боряна Ботева от ОПРЗБ.

Препоръките на АПАЗ и ОПРЗБ включват още увеличаване на броя на експертните лекарски комисии за по-равномерно териториално покритие, оптимизация на амбулаторните процедури и синхронизация на електронните рецепти с валидността на терапевтичните протоколи, подобрено управление на бюджета на НЗОК за осигуряване на по-достъпни лекарства и медицински изделия за ревматично болните.

Подобряването на достъпа до лечение във всички населени места чрез възможността за предписване на терапия от ревматолози на локално ниво, без изискване за посещение на експертна лекарска комисия, също е сред исканията на пациентските организации.