OffNews.bg

Дариткова: Никоя здравна система не може да направи за човек това, което той може да направи за здравето си

Председателят на Комисията по здравеопазване към НС д-р Даниела Дариткова беше един от модераторите на форум, посветен на бъдещето в здравеопазването.

По време на дебатите тя се обяви за еволюционни, а не революционни промени в сектора и призова здравната система да не генерира пациенти. Д-р Дариткова отговори и на въпросите на OFFNews. 

Казахте, че здравната система не бива да генерира пациенти. Като че ли останалите участници във форума - лекари, фармацевти, фармапроизводители, нямат интерес да следват точно такава политика. Не ви ли се струва обаче, че има и чисто пациентски отпор срещу промотирането на здравословен начин на живот и въвеждането на такива практики? 

Мен, като практикуващ лекар, ме притеснява отпора на пациента да промени начина си на живот, когато се установи някакво заболяване, защото това е първият елемент на лечението. За съжаление, повечето български пациенти искат да разчитат само на медикаменти. Затова смятам, че наистина усилията на цялото ни общество, на образованието, на медиите трябва да са насочени именно в промоция на здравословните принципи на живот.

Защото, ще повторя още веднъж, никоя здравна система не може да направи за отделния човек това, което може само той да направи за собственото си здраве. Придържайки се към тези принципи на здравословен начин на живот. Двигателна активност, рационално хранене, липса на вредни привички. Има ангажимент и на държавата, разбира се, за осигуряване на чиста околна среда, но личното усилие на всеки дава много добри резултати.

Споменахте за социални програми, в които могат да участват, и участват фармацевтичните компании. Как може да се сътрудничи с тях в тази посока?

Искам да обясня коя е тази програма, която смятам за изключително успешна и устойчива във времето. Това е програмата за промоция на здравни медиатори. Това са хора от ромската общност, които след обучението си се връщат там и са посредници между изпълнителите на медицинска помощ и здравните власти, и хората в тези общности. Това се оказа един изключително успешен модел във времето. Устойчив, защото длъжността на здравните медиатори вече е записана и законово регламентирана, и се осигурява финансиране от държавата.

Тази идея възникна след епидемията от морбили 2010 г., която наистина беше сериозно предизвикателство за здравната ни система и дава своите резултати, защото този процент на ваксинално покритие, който имаме сега, е резултат от работата на здравните медиатори. Смятам, че тяхната роля може да се разшири по посока на здравно образование. Тук наистина първоначалното партньорство с индустрията беше изключително полезно.

Собствениците на аптеки дадоха много сериозен отпор на предложението за създаване на Национална аптечна карта. Проф. Стоименова, предс. на Българския фармацевтичен съюз, спомена за вариант с публично-частни партньорства. Дали това може да бъде решение?

На този етап Националната аптечна карта е обсъдена на първо четене в Комисията по здравеопазване и предстои текстовете да бъдат разгледани в пленарна зала и впоследствие да бъдат усъвършенствани, преди окончателното приемане на закона.

Смисълът, който се влага в тази карта, е да се планират инвестициите. Не бива да се притесняват собствениците на аптеки, че това ще ограничи тяхната свободна стопанска инициатива или пък, че ще им вменим социални функции и задължения. По-скоро картата ще помогне чрез различни механизми на държавата да се планират инвестициите и когато се идентифицира проблема с достъпа до лекарства, да се намерят начини държавата да бъде полезна, без това да натоварва фармацевта.

Смятам, че картата ще даде само рамката. Отделните насоки и възможности на тази карта, за да гарантира еднакъв достъп, ще могат да се реализират впоследствие чрез държавни политики.

Тоест няма конкретни идеи как точно може да се осъществи това?

В рамките на закона се разписва само картата като елемент на поглед върху ситуацията с фармацевтичното обслужване на населението в момента.