Д-р Родина Несторова: 80% от пациентите с фрактури не подозират, че те са в резултат на остеопороза

За остеопорозата често казваме, че прави костите крехки като порцелан. Заболяването се развива незабележимо и без болка. Затова и голяма част от хората не подозират за болестта, докато не претърпят травма. Какви са рисковите фактори за възникване на остеопорозата и какви превантивни мерки може да вземе всеки? Отговор на тези и други въпроси дава д-р Родина Несторова, секретар на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза.

Д-р Несторова, могат ли костите на хората да станат крехки като порцелан? Защо се случва това и кого засяга?

Могат, за съжаление. Именно това се случва при остеопороза. Липсват симптоми, тъй като костната загуба е постепенна и безболезнена. Когато костите загубят своята плътност, стават толкова крехки, че се чупят без травма. Първият симптом на остеопорозата е фрактурата. Пациентът получава внезапна болка в гърба или кръста и направената от него рентгенова снимка показва счупен прешлен. Наричаме ги атравматични или нискоенергийни фрактури. Засягат се и двата пола, но по-често страда женският пол във възрастта след менопаузата. Глобалният проблем е, че пациентът се изследва за остеопороза едва след като вече има една или повече фрактури. По данни на Международната фондация по остеопороза (IOF) 80% от пациентите с фрактури дори не подозират, че фрактурите им са резултат на остеопороза и не предприемат никакво лечение.

Можем ли да се предпазим от остеопороза?

Можем, но превенцията трябва да започне още в периода на вътреутробното развитие на детето и да продължи през целия живот. Детството и юношеството са най-критичният момент за скелета, тъй като през тези важни периоди се увеличават значително както размерът на костта, така и здравината ѝ. Приблизително 50% от костната маса се формира по време на юношеството, а 25% от нея построяваме по време на двугодишния период на бърз растеж. Най-усиленото костно изграждане е 13-14 години при момчетата и 12-13 години при момичетата. Достигането на т.нар. пикова костна маса до 25-годишна възраст е от огромно значение за зрялата и старческата възраст. Установено е, че повишаването ѝ с 10% може да забави развитието на остеопороза с 13 години.

Здравословното хранене, спортът (30 минути на ден) и ежедневното излагане на слънце (10 минути на ден) са трите най-важни фактора, поддържащи костното здраве.

Други рискови фактори за развитие на остеопороза извън менопаузата са наследственост (родител с бедрена фрактура), андропауза (при мъжете), ниско телесно тегло, лекарствени средства (напр. кортизон), заболявания (възпалителни ставни заболявания, ендокринни, бъбречни, чернодробни и др.), тютюнопушене, алкохолизъм и др.

Какъв хранителен режим бихте препоръчали за здрави кости?

Здравословната диета забавя скоростта на костно изтъняване и запазва мускулната функция. Това, от своя страна, води до намаляване на риска от падане и фрактури. Недохранването е често срещано сред пенсионерите. Основните причини са намаленият апетит и трудностите, които имат при приготвянето на балансирани храни. Тази популация е с ниско ниво на витамин Д3, защото по-рядко се излага на слънчева светлина. Това касае най-вече възрастните хора, които не излизат от домовете си. След 50-годишна възраст и особено след 70 г. намаляват капацитетът на кожата да синтезира витамин Д3 и възможността на бъбрека да конвертира витамин Д в неговата активна форма. В допълнение, колкото по-голяма е възрастта, толкова повече намалява способността на организма да абсорбира и задържа калций.

Ето защо, особено в старческата възраст, се препоръчва по-голям прием на калций, протеини и витамин Д3, отколкото при по-младите. Допълнителният прием на витамин Д намалява риска от падане и фрактури с около 20%.

Накратко: мляко и млечни продукти, риба, плодове (вкл. сушени) и зеленчуци, семена (особено киноа, чиа), допълнителен прием на витамин Д3 - поне 1000 IU/дневно.

Как пандемията от COVID-19 повлия пациентите с остеопороза?

За периода на карантината спряхме измерванията на костната плътност (това изследване доказва остеопорозата). Пациентите с доказана диагноза и стартирала терапия се разделиха на две групи. Част от болните (около 20%) сами преустановиха терапията си, поради страх от странични реакции в периода на пандемия. В същото време, европейските препоръки за лечение на заболяването по време на пандемия са да не се преустановява терапията. Радвам се, че по-голямата част от моите пациенти се вслушаха в тези съвети и продължиха да се лекуват.

Има ли рискове от смяна на лечение или от забавяне на следващата доза?

Пристъпваме към смяна на лечението, когато костната плътност продължава да намалява въпреки терапията, или когато пациентът на фона на терапията е направил фрактура. Ефективното лечение е с продължителност 3-5 години. Нередовният прием обаче води до недостатъчна ефективност. Ето защо съветваме пациентите да не прекъсват лечението. Така че следващата доза на медикамента не бива да се забавя много. Например, ако лекарството се поставя на всеки 6 месеца, можем да забавим следващата доза с не повече от 1 месец, т.е. да се постави по изключение на 7 месеца. Със съвременните лекарствени средства фрактурният риск намалява с 30% до 70% в зависимост от медикамента.

Ако човек има съмнение, че е в риск от остеопороза, какво трябва да предприеме?

Трябва да направи тест за оценка на риска от фрактури (FRAX), да изследва костната минерална плътност (DXA) на лумбални прешлени и проксимално бедро, също и да направи изследвания на маркерите на костната си обмяна. Най-добре е, обаче, да се обърне към семеен лекар, ревматолог или ендокринолог. Тези специалисти работят ежедневно със заболяването и биха дали най-добра консултация.

СЗО създаде нов модел за калкулиране на абсолютния фрактурен риск (FRAX). Оценява 10-годишния абсолютен риск от остеопоротични фрактури при мъжете и жените. След като се отговори на въпросите за тегло, височина, 8 клинични рискови фактора и костната минерална плътност на бедрената шийка, се избира калкулация и на екрана излиза фрактурният риск в проценти - общо за фрактури и за фрактура на бедрена шийка. Ако общият фрактурен риск е над 20% или фрактурният риск за бедрена шийка е над 3% се приема, че е налице висок фрактурен риск. Колкото повече са рисковите фактори, толкова по-голям е рискът от фрактури. Сайтът, в който може да влезе всеки и да изчисли фрактурния си риск, е: www.shef.ac.uk/FRAX

*Материалът е създаден със съдействието на Амджен.