Д-р Наталия Темелкова: Българите се събират повече да ядат, отколкото да се видят

Неотдавна експерти от Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ "Александровска" съобщиха актуална статистика на СЗО за затлъстяването, според която към 2025 година всеки втори ще бъде с наднормено тегло. Данни от европейско проучване поставят страната ни на 10 място. 32% от момчетата и 28% от момичетата у нас са с наднормено тегло. Оказва се, че един от рисковите фактори е неправилно провежданата диета, която създава йо-йо ефект, с опасни последствия за здравето. На диетите и модела на хранене у нас е посветен разговорът с д-р Наталия Темелкова в Световния ден за борба със затлъстяването 11 октомври.

Д-р Темелкова, споменахте диетите като една от причините за затлъстяване. Кои от тях са най-опасни?

При различните хора различна диета би била опасна. Затова казах, че за всеки пациент оценката трябва да е индивидуална. Ако един човек има бъбречна болест, чисто белтъчната диета, която е много популярна, не е подходяща, защото води до свръхнатоварване на бъбреците. Ако един пациент е със сърдечносъдово заболяване кетогенната диета, която е с изключително много мазнини, качва лошия холестерол и би му задълбочила проблемите.

Самозваните специалисти в тая област са безкрайно, това е една много добра бизнес ниша, защото проблемът не е решен. Съветът ми е при избор на диета да се консултирате с медицински специалист. При всички случаи трябва да се запази съотношението белтъчини, мазнини, въглехидрати, да се осигурят есенциалните аминокиселини и есенциалните мазнини. Всичко да бъде на едно по-нискокалорийно ниво и да бъде част от общия комплекс на лечение на проблема.

Няма общоприета диета валидна за всеки. Всеки човек е комплекс от проблеми, някои имат хронични заболявания, които лекуват, диетата трябва да се съобрази с лекарствата, които приемат. Така че като всичко в медицината и лечението на затлъстяването трябва да е индивидуално. Най-важно е обаче човек да бъде мотивиран и да се започне в най-ранния възможен етап на проблема, а не тогава, когато нещата биха били изключително трудни.

Средиземноморската диета не е ли един приемлив общовалиден вариант?

Да, тя е популярна, въпреки че в средиземноморските страни като Италия, Гърция, които са сходни като диета нации, имат много различен вид и различна честота на затлъстяването. Така че това пак не е универсално. Но пък консумирането на зехтин, маслини, зърна, плодове е физиологично препоръчително и влиза в много други диети. За кратко могат да бъдат прилагани и рестриктивните чисто белтъчна или чисто мазнинна диета, но това трябва да е инцидентно, не може да бъде дългосрочна стратегия. Отслабването е продължителен процес, то е не само сваляне на килограми, но и задържането им. Защото ясно е, че ако 10 дена не ядеш, ще отслабнеш, но какво става после? Йо-йо ефектът е много по-опасен, по-нездравословен и по-рисков.
Нещата трябва да се спират много рано, да не се изпускат до степен, когато става невъзможно да се пребориш със затлъстяването. Важно е да има разумност на храненето на по-ранен етап.

Видяхме от данните, че в Япония и Корея традиционно са най-слаби. На какво се дължи това?

Там няма прехранване. Азиатците са с по-различен метаболизъм, но там и порциите са малки. Това е изключително важно. При нас чиниите са огромни, но ако изчислим калоража на една такава чиния, ще се окаже, че на всяко хранене си приемаме дневната нужда от калории, т. е. поне два-три пъти повече.

Съвременният човек е обездвижен, живее под непрекъснат стрес, консумира рафинирани храни, които се усвояват лесно. Метаболизмът трябва да бъде стимулиран – затова фибрите, зърната, са неща, които се препоръчват. Те има по-малък гликемичен индекс – не е достатъчно да знаеш само колко са калориите, а и колко бързо се усвояват.

Добре е да избираме храни, които се смилат трудно, защото те по-бавно качват кръвната захар, по-малко стимулират инсулина. Когато ядем един сладкиш с бяло брашно и много захар, той стимулира изхвърлянето на голямо количество инсулин от панкреаса. Този инсулин рязко се качва, но тъй като захарта се усвоява много бързо и рязко пада, остава един период, в който инсулинът няма покритие и провокира вълчи глад. Така започва един порочен кръг. Пълните хора и без това имат инсулин в повече.

Ако в същото време се изяде нещо с подобни калории, но с по-бавно усвояване, инсулинът не се стимулира толкова. Захарта се качва по-плавно и по-бавно пада. Няма да доведе до свръхжелание за храна. При някои хора това е непреодолимо, но то е на базата на несъразмерното изхвърляне на инсулин. Понякога чуваме някой да казва – имам вълчи глад за сладко. Това е сигнал, че човекът има повече инсулин в кръвта.

Може ли да се каже, че като култура на хранене, българите сме предразположени към затлъстяване?

Ние като че ли се събираме повече да ядем, отколкото да се видим. Културата ни на хранене не е много добра. За радост младото поколение започва да променя този модел. За българина например 100 г концентрат дневно си е рутина и нещо нормално, а това в медицинската практика е алкохолизъм, зависимост. Освен това алкохолът е изключително калоричен. За това не се говори много. Но изпиването на 3-4 бири на вечеря плюс обилното хранене си е абсолютна злоупотреба. Като цяло ядем много малко риба, малко зеленчуци и много хляб, имаме доста добра алкохолна консумация, което е допълнителен риск от затлъстяване, освен другите вреди, които нанася.

Много се говори, че един от начините да отслабнеш е като пиеш повече вода. Мнението ви като специалист?

Няма официална препоръка за това пиене на вода. Организмът си има достатъчно регулации, за да провокира жажда и да поддържа този баланс, мисля че с това малко се прекалява. Ако сме само на вода, сигурно ще отслабнем (смее се), но ако тази вода е между всички останали хранения – едва ли. Добре е да се пие вода, но не бих спекулирала с количествата. Защото ние я приемаме с млякото, със зеленчуците, с много други неща.

Кое е най-важното хранене – закуската, обядът, вечерята? Имаме поговорка за това – закуската изяж сам...

Няма много сериозни доказателства в полза на поговорката. Препоръката е да се яде в по-малки количества. Да няма преяждане. Какво прави съвременния човек - прибира се вечер и започва едно безконтролно хранене, особено пред телевизора или с нещо друго, което го разсейва, и продължава да яде, защото е пропуснал чувството на ситост. После ляга с дистанционното. Логично е да се ядат по-малки порции, по-рано, по-често и по малко, а не веднъж за цял ден. Ако едно количество се разпредели на няколко порции би било по-физиологично дори и заради стимулирането на инсулина.

Д-р Наталия Темелкова е ендокринолог в Отделение по дензитометрия и костни метаболитни заболявания на УМБАЛ „Александровска“. Завършва медицина в Медицинския университет в София през 1992 г. Има специалности по вътрешни болести и ендокринология и болести на обмяната. От 1993 г. работи в УМБАЛ ”Александровска” в клиниката по ендокринология до 2007 г, а от тогава в Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания на същата болница. Сертифицирана от ISCD – международната организация по клинична дензитометрия. Работи активно в областта на остеопорозата, костните метаболитни заболявания, болестите на щитовидната и паращитовидните жлези, захарния диабет и затлъстяването.