Д-р Мустаков: Два курса антибиотици през бременността ''гарантират'' алергия при детето

Микробиомът са всички микроорганизми, които покриват кожата, лигавицата, чревния тракт. От това как живеят тези микроорганизми с нас и дали им създаваме подходяща среда да съществуват, зависи ще реагира ли имунната ни система с алергична проява. Връзката между микробиома и алергиите обяснява алергологът д-р Тихомир Мустаков, един от специалистите взели участие в 23-та Национална среща на здравни експерти и журналисти, организирана от фондация МОСТ.

Д-р Мустаков, каква е връзката между микробиома и алергичните прояви? Можем ли да си "спестим" алергията, ако вземаме някакви мерки?

Една от теориите за възникване на алергични състояния и пренастройката на имунната система към алергични реакции е за нарушените бариерни механизми на телесните покривки – кожа, лигавици, които покриват тялото както от външната, така и вътрешната среда. Затова микробиомът е първата линия в контакт с външната среда, най-външната част на нашата защита и от това как тя се справя, как преработва факторите на тази среда зависи какво достига до по-долните етажи от защитата.

Много важно е как си върши работата тази първа линия на защита – дали е в добро състояние, дали може да функционира и да изпраща правилните сигнали към подлежащите слоеве, тъй като се оказва, че това, което имунната система получава като сигнали от тези по-повърхностни слоеве, я моделира в посока към различни реакции. Алергията наистина е само частен случай. Тези реакции могат да бъдат автоимунни болести, метаболитни болести, онкологични състояния.

Цитирахте изследване, което доказва връзка с инфаркта и инсулта?

Именно. Алергията е един от примерите, но влиянието на микробиома далеч не се ограничава до алергичните болести. Важно е да се знае, че става дума за жива среда. Това не са просто показатели или измервания на стойности, а жива култура, която отглеждаме върху и в себе си. Тя е много ранима и чувствителна към факторите на въздействие. А те, за съжаление, са много агресивни – многото антибиотици в храните, консервантите, обработената храна, която не внася собствения си микробиом, тъй като нормалната храна също има микробиом. Важно е какво постъпва с храната или с околната среда, тъй като например ползването на излишно много дезинфекциращи средства както за миене на тялото, така и за повърхностите, също води до промяна на състава на микробите, които постелват тялото ни. 

Оцеляват най-устойчивите, които по правило са патогенни (болестотворни). След като бъдат избити по-нежните, които са свикнали да живеят с нас хиляди години, остават агресорите. Те имат съвсем друго отношение към нашата имунна система, към процесите на обмяна и функционирането в организма, държат се като нападатели. Ние вместо да разчитаме на защита от тях по-скоро получаваме атака. Това, естествено, променя и функцията на имунната ни система, която започва да се отбранява. Затова е много важно да запазим полезните микроорганизми върху кожата, лигавиците и в храносмилателната система. Защото действа успокояващо върху имунната система. Кара я да работи при нормални обстоятелства.

Как да ги запазим?

На първо място като спазваме обичайните норми на живот, т. е. да се храним разнообразно, да не се използва храна пълна с химикали, тъй като повечето от тях имат за цел да удължат срока на годност на храната, което на практика означава антибиотици. Най-пострадалите от това антибиотично действие са благоприятните микроорганизми, тъй като те са много чувствителни към това въздействие. Така че е наистина много добре да се яде прясна храна, приготвена при нормални обстоятелства, сготвена прясна, а не консервирана.

Трябва да се внимава с почистващите препарати. Не е необходимо човек да се опитва да поддържа стерилност в жилището. Може да поддържа чистота, но не и стерилност, има разлика. За да поддържаме стерилност, тоест да унищожим болестотворните бактерии, ние трябва първо да избием полезните. Резултатът е по-скоро негативен в дългосрочен аспект. Има голяма разлика в различните препарати за почистване, колко често се ползват, в какъв режим – дали когато сме вкъщи или на излизане. Това са по-скоро организационни неща, отколкото свързани с материална система затова са доста постижими.

Като че ли се превърна в мода да се дават пробиотици и пребиотици с повод и без повод. Може ли да има вреда от прекомерната им употреба?

Не трябва да се забравя, че интервенциите върху микробиома трябва да бъдат направени много внимателно и компетентно. В никой случай безразборната употреба на пробиотици не е печеливша стратегия. Освен това се счита, че една от причините за антибиотичната резистентност е успоредното ползване на пробиотици и антибиотици. Защото се предполага, че те могат да прехвърлят плазмидии (ДНК молекули) на резистентни бактерии една от друга и така да правят резистентни нови щамове. Затова препоръката е пробиотиците да се ползват по-скоро след спирането на антибиотика, а не едновременно.

Другото, което е важно, е да бъде преустановена излишната употреба на антибиотици, тъй като пиенето на антибиотик за застраховка както масово се изписва у нас е довело до изключително висока резистентност на бактериите, което ни прави безсилни пред елементарни инфекции.

Възможно ли е алергия да се лекува само с въздействие върху микробиома? Могат ли да се изключат противоалергичните средства?

Това е идеалният вариант. Достижим е, но много зависи на какъв етап можем да се намесим. Колкото по-рано бъде установен проблемът, толкова по-възможно е нормализирането на факторите на околната среда, между които е и микробиомът, да помогнат за достигане до състояние на здраве, без да се нуждаем от потискащи алергичните възпаления медикаменти.

За съжаление, това изисква много добро съдействие между пациенти, лични лекари, алерголози, учители в детската градина и т.н., което невинаги е възможно. Затова при нас идват пациенти вече със заболяване, което неминуемо трябва да бъде лекувано, поне в началния етап, с общоприетата терапия. Естествено, ако ние междувременно успеем да премахнем факторите от средата, които са довели до това заболяване, ще успеем и с изтеглянето на повечето лекарства, ако не всички, което би било най-доброто, което може да се случи.

Каква е връзката между микробиома на родителите и този на децата?

Алергичните болести зависят от средата, а бременната жена всъщност е средата, в която се развива плодът. От състоянието на нейната имунна система и нейния микробиом зависи в каква посока ще се развие имунната система и микробиома на плода. Неслучайно по статистика се счита, че два антибиотични курса по време на бременността практически гарантират алергия при детето.

Освен това има голяма разлика в перспективите между бебетата родени по естествен път и чрез цезарово сечение. Те получават различен старт по отношение на микробиома. Майка-дете или бременна-фетус е една двойка, която трябва да бъде разглеждана заедно. Не можем да ги отделим. Затова са много важни режимът и начинът живот, семейството.

Кърменето е общоприето за нормалния начин за хранене на бебето, няма спор, че това е така. Майката, която кърми, трябва да има предвид, че тя не дава на детето просто храна, а своя тъкан – тя прехвърля множество биологично активни субстанции, които включват растежни фактори, протективни молекули, антитела. Това е една суспензия от множество биологично активни молекули, а не просто въглехидрати, мазнини и белтъци както най-често смятаме.