Д-р Емануил Найденов за проблемите в здравеопазването и защо един лекар решава да остане в България
Здравеопазването е един организъм, който страда от недохранване, в неговата храносмилателна система е пълно с паразити и има ментален проблем. Всичко това води до проблеми – отношението на изнервени колеги към пациентите, отношение на пациентите, които смятат, че здравеопазването работи против тях. Това заяви неврохирургът в болница "Св. Иван Рилски" д-р Емануил Найденов пред bTV.
Според него широкоразпространеното мнение, че здравеопазването в чужбина е по-добро, се насажда на обществото, за което са виновни и лекарите, и управляващите.
"Медицина в България се прави, при това на много високо европейско ниво. Разликата между Европа и тук е, че се прави на много ниска цена. Но тази разлика идва от това колко се плаща на медицинския персонал", обясни д-р Найденов.
Той подчерта, че в много европейски страни достъпът до здравеопазване на гражданите е силно затруднен, тъй като за всяка среща със специалист или за операция се налага дълго чакане.
Д-р Найденов разказа за случай с холандска гражданка, която е била излекувана у нас, след като една година не е била лекувана в родината си и заради това е загубила зрението с едното си око.
Жената дошла на почивка в България и решила да отиде на преглед при очен лекар заради оплакванията си. Лекарят веднага я изпратил за снимка на глава и станало ясно, че тя има огромен тумор в мозъка. Жената е насочена към болница "Св. Иван Рилски", където е оперирана и в момента е в много добро състояние.
"Има дилема пред всеки новозавършил. От 2006 г. насам, когато имаше едно злополучно управление на министър Гайдарски, понятието специализант стана екзотика. Това да специализираш, след като завършиш, стана първо невъзможно – четири години нулеви имаше, след това се оказа, че дори да имаш пълни шестици на изпитите, трябва да си плащаш и да не получаваш заплата. Всичко това направи един отлив за тези години на млади специалисти от България. И тези, които по някакъв начин останаха, не мога да кажа, че са намерили рационална причина в себе си да го направят. По-скоро, колкото и да се замислям, причините са ирационални – някакъв особен вид мазохизъм – да оцелееш тук и да продължиш живота си тук. Така че тия плодове ние ги берем – поне до 2015 г. положението беше такова. Оттогава насам полека се променят нещата", коментира д-р Найденов.
Той благодари на семейството си, което го подкрепя въпреки тази негова ирационалност.
"Парите не са всичко. Въпросът е задоволството от това човек да направи нещо сам със себе си. Защото ти там ще отидеш в нещо уредено, няма да имаш никакви предизвикателства. Ще влезеш в един живот, който е монотонен, в който ден с ден няма как да различиш един от друг. Мен това лично не ме привлича. Аз предпочитам предизвикателствата", продължи неврохирургът.
На въпрос за отношението към пациентите и за натоварването на работата му д-р Найденов обясни: "Един пациент е личност, индивидуалност. Няма как да го оприличиш с друг. Всеки идва с проблема си, който е медицински, но освен него в живота си има и други и те трябва да бъдат съобразени. Аз лично не мога да приема пациента като един предмет, към който да се обръщам студенокръвно. Ако ти вложиш това усилие да говориш с пациента, ще видиш след това разликата в резултата в сравнение с твоите колеги. Аз лично държа моите резултати да са максимално добри, така че това е необходим елемент".
"И да искаш да не преживееш болката на пациента, това се натрупва в теб. Особено в случаите с деца. Там е особено тежко емоционалното натоварване върху лекаря. Така че там колкото и да се опитваш да бъдеш хладнокръвен, пак това нещо ти влияе, ти се връщаш вкъщи и носиш този товар от деня. Ти спиш с този товар, събуждаш се на другата сутрин с този товар", допълни той.