Болниците не трябва да печелят от това, че лекуват късно, казва служебният здравен министър Михаил Околийски

В новата рубрика на OFFNews „След властта“ Искра Ангелова разговаря с хората от служебния експертен кабинет на Андрей Гюров. В тези разговори открояваме какво е било започнато, какво е било спряно, какво може да бъде продължено и какво показва краткото управление, в което на ключови позиции застанаха хора с професионална биография, експертиза и административен капацитет. Надпартийно.

Гост в този разговор е доц. д-р Михаил Околийски — служебен министър на здравеопазването в кабинета „Гюров“, преди това заместник-министър и председател на Надзорния съвет на НЗОК, дългогодишен експерт в сферата на общественото здраве, психичното здраве, зависимостите, превенцията и здравните политики. Професионалният му път минава през Световната здравна организация и през теми, които обичайно остават в периферията на публичния разговор — психотерапия, зависимости, сексуално здраве, здравна култура, права на пациенти, профилактика, достъп до грижа.

Разговорът с него започва от една от най-острите новини в здравеопазването — възнагражденията на болнични директори и членове на бордове, които стигат до суми, изглеждащи несъвместими с реалността на млади лекари, медицински сестри, специализанти и претоварени екипи. Околийски уточнява, че част от изнесените големи суми са свързани с компенсации при пенсиониране и натрупани плащания, а заплатите на директорите се определят по методика. По-важният въпрос за него е друг: как се управляват болниците, по какви показатели се оценяват ръководствата им, какви бордове съществуват в лечебни заведения с тежки финансови проблеми и как се променя стимулът болницата да хоспитализира повече, вместо да лекува по-ефективно.

Той поставя проблема в контекста на целия модел на финансиране. Клиничните пътеки, болничният натиск, стимулът да се правят повече изследвания и процедури в болнични условия, липсата на достатъчно амбулаторна грижа и недоразвитите палиативни услуги очертават система, която често харчи късно, скъпо и неравномерно. Според Околийски голяма част от дейностите могат да се изнесат в извънболничната помощ, а част от болничната мрежа трябва да бъде преосмислена — включително чрез центрове за долекуване, рехабилитация и палиативна грижа.

Една от линиите в разговора е превенцията. Като председател на Надзорния съвет на НЗОК и заместник-министър Околийски е участвал в увеличаване на средствата за извънболнична помощ. По думите му ефектът се вижда в ръста на профилактичните прегледи. Тази тема става централен приоритет и в краткия му мандат като служебен министър: профилактика, ранна диагностика, здравна култура, превенция на хронични заболявания, скрининг и по-добро използване на публичните средства.

Околийски говори за България като страна с тежки рискови фактори — високи нива на тютюнопушене, употреба на алкохол, затлъстяване, ниска физическа активност, слаба здравна грамотност. Той свързва тези показатели не само с медицината, а с начина, по който обществото мисли за тялото, риска, правилата и личната отговорност. Здравето, казва той в различни думи, не може да бъде безкраен ресурс, от който човек черпи без последици.

В кабинета „Гюров“ здравното министерство заварва забавени проекти, проблемни обществени поръчки и рискове по Плана за възстановяване и устойчивост. Околийски разказва за поръчки, свързани със скринингови програми за рак на маточната шийка и рак на дебелото черво, за тестове на високи цени и за липсваща цялостна организация как тези тестове реално да бъдат използвани — лаборатории, процедури, заплащане, път на пациента. В тези случаи министерството спира процеси, преразглежда алгоритми и търси начин добрата политика да не бъде компрометирана в изпълнението.

Подобен е и примерът с поръчката за дезинсекция и контрол на комарните популации, както и с други процедури, при които екипът прави проверки, прехвърля отговорности, търси по-работещ механизъм и подава сигнали към компетентните институции. В отчета на министерството са посочени над 15 одитни и контролни проверки, прекратени рискови обществени поръчки, нови процедури, анализи на данни, доклади и правила.

Друга голяма тема са различните цени на медикаменти, купувани от държавни болници. Околийски описва механизми, при които лекарства — често нерегистрирани, скъпи терапии за редки заболявания — могат да бъдат договаряни при условия, които отварят възможност за огромни разлики. Екипът му предлага промени в наредби, за да се ограничат тези практики и да се въведе по-добър контрол. В отчета на МЗ се говори и за интеграция на системите на НЗОК и Съвета по цени на лекарствата, за да има по-добра проследимост при предписването, отпускането и разходването на средства.

Кабинетът „Гюров“ според Околийски е работил с рядко усещане за доверие между премиер, министри и експертни екипи. Той описва модел, при който министърът може да предложи решение, да го аргументира пред министър-председателя и финансовия министър и при достатъчно убедителни данни то да получи подкрепа. Един от примерите са безплатните ваксини срещу грип за деца — мярка, която стъпва върху анализ за разпространението на сезонните инфекции през детските колективи и риска за семействата, възрастните и хронично болните.

В отчета на МЗ са включени и други програми: за хронични незаразни болести, за грипна ваксинопрофилактика при деца, за хепатити, туберкулоза, скрининг, майчино и детско здраве. По отношение на детското здраве екипът работи по национален модел за патронажна грижа, разширен неонатален скрининг, ранно детско развитие, ранна детска интервенция и Националната детска болница. При нея Околийски поставя въпроса за общественото участие и доверието — теми, без които този проект трудно може да бъде възприет само като строителна задача.

Психичното здраве е една от най-важните части на разговора. Околийски говори за намаляващия брой психиатри, тежките условия в държавните психиатрични болници, бърнаута на работещите там и липсата на достатъчно комплексна грижа. Според него модерната психиатрия не може да се изчерпва с медикаментозно лечение. Нужни са психосоциална рехабилитация, терапия, обучение, супервизия, работа в общността и защита на правата на пациентите.

Като министър той работи по регламентиране на психотерапевтичната помощ. В интервюто обяснява защо това е важно: в момента всеки може да се нарече терапевт, коуч или консултант, без да има гаранции за обучение, школа, лична терапия, супервизия и професионален стандарт. Според него човек, който работи с чужда психика, трябва да е минал през собствена терапия и да познава собствените си ограничения. В противен случай рискът е помощта да се превърне в вреда.

Темата за зависимостите преминава през наркотиците, алкохола, хазарта, порнографията и екраните. Околийски посочва, че в България няма държавна програма за деца и тийнейджъри със зависимости. В мандата му е приета Национална стратегия за борба с наркотиците 2026–2030 и се работи по услуги за деца и младежи, включително по идеята за програма в Суходол. В разговора влиза и Налоксонът — животоспасяващ антидот при свръхдоза, който според Околийски трябва да бъде достъпен по ясен механизъм.

Хазартната зависимост заема особено място сред темите, които вълнуват служебния министър. Околийски говори за връзката между спорт, телевизионни реклами, онлайн залагания, бързи кредити и млади хора, които могат много бързо да влязат в спирала от дългове, зависимости и семейни катастрофи. Особено тревожен за него е фактът, че рекламата на хазарт достига до деца и тийнейджъри през спортни събития. Той поставя въпроса не само за лечението, а за превенцията, регулацията и финансирането на политики за хазартна зависимост.

Като специалист със сериозна експертиза в сексологията, Околийски коментира и темите за сексуалното здраве, порнографията, онлайн средата, границите, съгласието и риска децата да навлизат в интимността през екран, без достатъчно знание, подкрепа и език. Според него училището трябва да може да говори спокойно и професионално по тези теми — не с истерия, а с разбиране за реалните рискове, пред които са изправени младите хора.

В разговора се появява и домашното насилие като здравен въпрос. Лекарят често е първата институционална фигура, която вижда следите — физически, психически, поведенчески. В отчета на МЗ са включени указания към здравната система за действие при съмнение за насилие и за прилагане на координационния механизъм за помощ и подкрепа. Това е опит здравната система да разпознава не само травмата, но и контекста, в който тя се появява.

Околийски говори и за възрастните хора — самотата, изолацията, бедността, трудния достъп до услуги, доплащането от джоба, разпокъсаното лечение и нуждата от по-добра грижа. Според него България има сравнително добър достъп до здравната система в сравнение с някои западни модели, но големият проблем е доплащането, което отваря пропаст между хората с възможности и хората, които отлагат лечение, защото не могат да си го позволят.

В края на разговора остава темата за управлението като работа. Кабинетът „Гюров“ в думите на Околийски е функционирал през доверие към експертизата, през екипи, през данни и през опит да се решават конкретни задачи. Той описва усещане, близко до 1997 г. — момент, в който България за първи път е поставена на европейски релси. Днес контекстът е друг, но въпросът остава същият: възможно ли е държавата да се управлява спокойно, професионално и без шум около всяко решение.

„След властта“ е рубрика именно за това — за проверката какво остава след мандата. При Михаил Околийски остават няколко видими линии: превенция вместо късно лечение, прозрачност в разходите, психично здраве като реална политика, регулация на психотерапията, услуги за зависими деца и млади хора, внимание към хазарта, детско здраве, палиативна грижа, дигитализация и по-добра проследимост на публичните средства.

Тези теми не приключват с един министър. Те продължават там, където всяка следваща власт решава дали да използва вече направеното, или да започне отначало.