Българинът доплаща най-много за здраве в ЕС, на първите места сме по смъртност
Българската здравна система не е ефективна в намаляването на предотвратимата смъртност, например сърдечно-съдови заболявания, и спрямо нарастваща смъртност от рак, диабет и незаразни болести. България има най-високата смъртност от мозъчно-съдови заболявания в ЕС и много малък брой на преживелите ракови заболявания. В същото време българинът доплаща най-много за здраве в ЕС.
Това сочи доклад за здравеопазването, който беше представен днес в Европейската комисия. Той е съставен главно по официалните национални статистически данни, предоставени на Евростат и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
България е на второ място по ниска продължителност на живота в ЕС. Очакваната продължителност на живота у нас е 74,7 години при средна за ЕС 80,6 години. След България е само Литва с очаквана продължителност на живота 74,6 години. По този показател на първо място е Испания с очаквана средна продължителност на живота 83 години. Освен това подобренията от 2000 г. насам в продължителността на живота, която е нараснала с 3,1 години, не са толкова бързи, колкото в повечето други държави.
Най-често срещата причина за смърт при българите - над 80% от случаите, са сърдечносъдовите и онкологичните заболявания. Детската смъртност у нас е с над 80 на сто по-висока от средната за Европа.
Според доклада най-малко 40% от общата тежест на заболяванията в България може да се отдаде на поведенчески
рискови фактори, сред които пушене, консумация на алкохол, хранителен режим и ниска физическа активност.
Според проучванията България е на първо място в ЕС по пушачи - с почти 7% над средното за ЕС. Най-малко 28% от възрастното население у нас пуши. При младежите България е отново на челно място по брой на пушачи - 21% от младежите на 15 години пушат (на второ място след Хърватия) и 30% от 15-годишните момичета (на първо място в ЕС).
На първите места в ЕС сме още по употреба на алкохол от 15-годишните, както и по наднормено тегло и затлъстяване при младежите и ниска физическа активност при възрастните.
България е една от държавите с най-ниски разходи за здравеопазване - след нас са само Латвия и Румъния, а на първите места са Люксембург и Германия, като в същото време сме на първо място по доплащане за здраве - 48% от всички плащания за здраве при ниво от 15% в ЕС.
Достъпът до здравни услуги остава труден, като около 12 на сто от българите нямат осигуровка. По данни от 2013 г. у нас 35 на сто от ромите не са плащали здравни осигуровки.
Необходимостта да изминат разстояние, за да стигнат до лекар, също създава пречки пред достъпа до здравеопазване, особено за хората в групите с по-ниски доходи.
Отчита се недостиг на лекари в малките населени места и на медицински сестри. Специалистите в сферата на здравеопазването се местят в други държави, в търсене на по-добри възможности за развитие и по-добро заплащане. Необходими са политики за решаване на тези проблеми, се посочва в доклада.
Според доклада в България се наблюдава висок брой на приетите в болница ненужно, което е белег за слабо развито доболнично здравеопазване. Според експертите поне 20 на сто от приетите в болница у нас могат да се лекуват у дома. Отбелязва се, че причините за това са основно две - финансовите стимули болниците да приемат пациенти и желанието на пациентите да постъпят в болница. Според статистиката България отчита най-големия брой случаи на болничен прием на 1000 души население в ЕС.
Някои заразни болести остават заплаха за здравето в България и макар честотата на съобщенията за случаи на ХИВ да остава под средната за ЕС, тя се е увеличила почти пет пъти от 2004 г. насам, в разрез с общия спад. Смъртността от СПИН остава под средната за ЕС. Честотата на съобщенията за туберкулоза е два пъти по-висока от средната за ЕС.
Случаите на носители на вируса на хепатит В сред кръводарителите са 3,2 на сто - сред най-високите в Европа.