Акад. Лъчезар Трайков: Гледането на риалити шоута и турски сериали е затъпяваща дейност
21 септември е Ден на болните от Алцхаймер. Ако в България има специалист, който познава най-добре генезиса на това заболяване и ефективната терапия за лечение на този тип болни, това е проф. Лъчезар Трайков. Проф. Трайков е академик в БАН, ръководител на Катедра по неврология на Медицинския университет – София и завеждащ Отделението по диагностика и лечение на дегенеративни и съдови деменции в Клиниката по нервни болести на УМБАЛ "Александровска". Комплимент за българската медицина е, че наш специалист и екипът му са участници в международни прочвания на болестта, която продължава да се съпротивлява на науката.
Проф. Трайков, миналата година след конгрес в Чикаго, беше съобщено, че е извършен пробив в лечението на Алцхаймер с въвеждането на ефективна лекарствена терапия в ранния стадий. Това не са ли добри новини, след години опити да бъде победена болестта?
Това проучване, което беше голямата надежда, за съжаление, тази година го спряха. Няма такъв пробив за момента, има една много позитивна стъпка в крайна сметка, но траен ефект на пазара няма да има. Поне не от това проучване. Оказа се, че позитивният ефект, който беше съобщен на конгреса в Чикаго, касае една сравнително малка генетично-модифицирана група. Което е девиация на резултата.
Над 70% излекувани от Алцхаймер от фокус групата, се твърдеше в новината. Този резултат звучеше впечатляващо.
Този резултат си остава изключително обнадеждаващ. В крайна сметка анализите показаха, че за да бъде верен при всички, лечението трябва да започне още по-рано. Ако трябва да обобщим – пътят е изключително обнадеждаващ, в него има бъдеще. Става дума за една хронична имунизация, която ще се прави, но още не се знае на какъв период от време. Трябва да се изследва завинаги ли се изчиства лошият белтък от мозъка.
Това проучване постигна няколко много важни извода:
- методът действа;
- чисти лошия белтък в мозъка;
- с тези най-ранни критерии, с които разполагаме в момента, не е достатъчно рано, за да може пациентът да се върне в нормалното си състояние.
Казвате ранна диагностика. Това какво означава - диагностика преди първите симптоми ли?
Досега казвахме, че Болест на Алцхаймер е свързана с някакъв тип забравяне, че има лош белтък в мозъка. Този белтък е странен и в доста голям процент от болните се намира в прословутия хипокамп (анатомична област в мозъка, сивото вещество, свързано със спомените). Оказва се обаче, че при един по-малък процент хора, белтъкът започва да се отлага на други места, което също досега не беше ясно. Ние сме участвали в описването на една такава изключително рядка форма, която започва на друго място, с друга симптоматика.
Как стигнахте до определянето на ранните симптоми?
До 2013 година имаше критерии, според които Болестта на Алцхаймер е деменция. Деменцията е страдание, при което има нарушения на паметта и поне една когнитивна сфера – език, ориентация, умения с ръцете и т.н. Трябваше да бъдат изпълнени тези две условия памет плюс още нещо, да са толкова тежки, че да пречат на пациента да живее самостоятелно.
Оказа се, че това е изключително късна диагноза. Каквото и да лекуваш, няма значение. Засегнат е не само хипокампът, а и какво ли още не. След 16-17 години упорита работа на учени от цял свят, включително и на нашия екип, стана ясно, че току-що публикуваните критерии вече не вършат работа, ако искаме да имаме лечение. И затова и резултатите бяха мижави – забавяне на хода на заболяването, подобрение и стабилизиране за една година.
Още тогава много екипи започнаха да работят върху по-ранната фаза. Видяхме, че първият симптом на класическата болест на Алцхаймер е забравянето. Съсредоточихме се точно в тези, които идват при нас и казват, че забравят малко повечко – идват самостоятелно, не са дементни, компенсират забравянето по някакъв начин, записват си например.
Какво забравят? Скорошните събития – тия, които са се случили преди ден, два, преди седмица, месец, същевременно си спомнят идеално какво се е случило преди години. Оказа се, че при тях рискът да развият тази болест през следващите 5-6-7 години е толкова голям, че 15% от тях всяка година развиват болест на Алцхаймер.
Нарекохме тези пациенти „леко когнитивно нарушени“. Памет като основен симптом. За да сме сигурни, им правим един паметов тест. Ако на него има потвърждение на субективното усещане за забравяне – пациентът е жестоко рисков да развие болест на Алцхаймер.
Установихме, че хората с усещането за забравяне, потвърдено с теста и възраст 65 +, са подходящи за по-задълбочени изследвания. Защо по-задълбочени – защото се оказа, че 30% от отговарящите на тези критерии никога не развиват деменция. Преценихме че има нужда от още едно изследване поне или две.
Така стигнахме до скенера и магнитния резонанс – изключително подходящо второ предложение. Опитвахме се да хванем още по-рано болестта, да не чакаме човек да започне да забравя и в теста му да има само „не“.
При скенера се концентрирахме върху хипокампа и се видя, че наистина при тези, при които невропсихологичният тест показва проблем, хипокампът е започнал да атрофира и става по-малък. Добавихме и скенера и магнитния резонанс към изследванията. Увеличихме диагностичната сигурност от 70 на 80-82%.
Накрая добавихме и една пункция в ликвора (ликворът е течността, която мие мозъка през цялото време) и установихме, че от самото начало на образуването на лошия белтък в мозъка, парченца от този лош белтък могат да бъдат намерени в ликвора.
С невропсихологията (теста), плюс скенера или магнитния резонанс и изследването на ликвора нашата диагностична сигурност вече е 94%.
Така през 2013 година излязохме официално с нови критерии за болестта на Алцхаймер и казахме, че тя не е само деменция, а има две фази – фазата на изолирано забравяне, т.нар. фаза преди деменцията, която нарекохме „леко когнитивно нарушение от паметов тип“ и фазата на деменция. Как установяваме дали един пациент, който само забравя, е бъдещ алцхаймер? Като му направим скенер и една лумбална пункция. Това е целият пъзел.
С тези нови критерии успяхме да изместим диагнозата със 7-8-10 години по-рано. Тъй като от началото на отлагане на лошия белтък в мозъка до появата на деменция минават 20 години, а до появата на лекото когнитивно нарушение 10. Спечелихме 10 години на терена на ранната диагноза, но се оказа, че ни липсват следващите 10.
Сега сме в тази фаза на проучване. Това проучване, за което споменахме в началото, беше започнато по новите критерии. Преди се лекуваха само хора с паметови нарушения и се оказа, че е доста късно. За да започне едно паметово нарушение, 65% от клетките в хипокампа вече са загинали. Мозъкът има огромни компенсаторни възможности, които дълги години прикриват патологията, която са развива в него.
На какъв етап са проучванията сега?
Искаме да тръгнем от маркер, който е евтин и леснодостъпен за ранна диагностика. В момента има голяма надежда, че някои от лошите белтъци можем да ги хванем в кръвта. Ако се окаже, че има кръвен маркер, тогава много по-спокойно и смело можем да предложим на хората над 65 години да си направят един такъв тест. Стига да е с голяма чувствителност и сигурност.
С моя екип работим върху невропсихологични тестове, които могат да хванат етапа преди забравянето.
Какъв вид тестове са това?
Функциите, които са най-фини и най-чувствителни на някакъв вид увреда, са екзекутивните, тези, които ти помагат да вземеш правилно решение в непозната среда.
При тях има оценка на информацията от околния свят, адаптиране на тази информация към твоята цел. Или - имаш цел, обмисляш няколко варианта за постигането й, взимаш правилното решение, пускаш плана в действие и непрекъснато сравняваш плана от представността с реалността. Ако някъде има разминаване, бързо напасваш нещата, за да постигнеш целта.
Мозъкът работи с вербални кодове. Способността да се превключи от един код на друг е може би най-чувствителната дейност, която би се увредила, ако има нарушения, които не се хващат с магнитен резонанс.
Какъв е тестът – написани са цифрите от едно до десет и под всяка цифра има специална геометрична фигура. Моделът е пред очите на пациента. След това му предлагаме същите цифри в произволен ред, той гледа модела и нанася съответната фигура под цифрата, към която е била първоначално. Кратък, евтин и информативен. За една минута се очаква човек да попълни не по-малко от 60-90 знака.
Ако този тест има лош резултат, направо бих предложил лумбална пункция.
Прилага ли се вече този тест?
Аз Ви разказвам наука от онзи ден, Вие искате веднага да се приложи…
В такъв случай да Ви попитам колко бързо стига науката до пациента?
Максимално бързо. У нас, специално за Алцхаймер, стига веднага. За съжаление няма лечение, но няма и по света. Скенерът се появи, клиничната пътека и лекарствата са налице. Имаме всичко, липсваше изследването на ликвора, започнахме да го правим, засега само ние. Следващата стъпка ще е да открием няколко такива центъра.
Какъв е профилът на българите болни от Алцхаймер, по различен ли е от този в другите страни?
Не, няма регионален привкус, много сме го мислили и сме изследвали.
Според статистиката над 100 хиляди са болните с тази диагноза у нас, това много ли е, малко ли е?
В тенденцията сме. Нашите цифри и средноевропейските са едни и същи. Има малка разлика Север и Юг – средиземноморските цифри и скандинавските са леко различни – на север неврологичните болести са по-често срещани.
Кой е водещият рисков фактор?
Рискови фактори са възрастта, ниският образователен ценз, високото кръвно налагяне, наднорменото тегло, липсата на физическа активност, високият холестерол. При Алцхаймер няма наследственост.
Оказва се, че рисковите фактори за мозъчносъдова и сърдечносъдова болест в голяма степен са рискови и за Алцхаймер, това също е една новина.
Ако имаш само възрастта (над 57 г.) – 4 негативни точки, оттам-насетне растеш с по 2-3 точки за всеки показател. Ако ги имаш всичките, рискът да развиеш алцхаймерова болест след 65 г. скача 27 пъти.
21 септември е хубав повод да се обърнем към всички:
Когато развиете Алцхаймер и се сетите, че кръвното ви не е в норма, е късно.
Когато развиете Алцхаймер и се сетите, че никога не сте си проверявали холестерола, е късно.
Когато развиете Алцхаймер и се окаже, че единственото ви ходене пеш е от офиса до паркинга, също е много късно.
Образователният ценз е символ на умствената дейност. Нужно е четене, четене и само четене. Гледането на риалити шоута и турски сериали е затъпяваща дейност.
Всичко това трябва да се има предвид.
Както стана ясно, невронните мрежи отговарящи за екзекутивните функции са много по-чувствителни. Оказва се, че кръговете, които трябва да бъдат тренирани, реагират много позитивно на креативността и много негативно на завистта.
Ами тогава ние, българите...
Отправям едно предизвикателство на българите – да се замислят.
За голяма радост процентът на четящите, креативните, мислещите хора не намалява, което ме обнадеждава, има един процент, който се запазва – на хората с правилните ценности и това е хубаво.