Адв. Мария Шаркова: Пациентите могат да изискват медицинската документация по време на лечението си

Според статистиката за последните 15 години у нас са заведени 525 дела за лекарска грешка. 56% от подадените искове са отхвърлени, тъй като съдът е преценил, че претенциите на пациента са неоснователни. Уважените искове са 44%. Вероятно някои от вас ще се изненадат, но в 80% от случаите става дума не за грешка на медик, а за пропуски в различни нива от организацията на лечебния процес. Средната цена на исковете е 75 500 лв., а средната продължителност на едно такова дело е 46 месеца. Най-уязвимите специалности са "Хирургия" и "Акушество и гинекология".

Данните бяха представени от адвокат Мария Шаркова, един от презентаторите на конференцията "Лекарска грешка и правила за добра медицинска и клинична практика". Организатор на събитието бе Столичната лекарска колегия на Българския лекарски съюз (БЛС). Според адв. Шаркова практиката предлага разнообразие от случаи, свързани с лекарската грешка. Не липсват екзотични казуси като забременяване след вазектомия или задържане на бебе до заплащане на дължими суми за престоя на родилката. Солидна част от исковете са за нарушено право на информирано съгласие - документът, който всеки пациент, на когото предстои лечение в болница и някаква интервенция, подписва.

За кого е по-важно информираното съгласие, адв. Шаркова, не е ли това документ по-скоро в полза на лечебното заведение?

Информираното съгласие е еднакво важно както за лекарите, така и за пациентите, защото пациентът, за да се съгласи, трябва да е информиран. Когато е информиран, той може да вземе адекватно решение и това е първата му защита, тъй като ще бъде наясно с това, което му предстои, с рисковете от лечението, с възможните усложнения. Това е изключително важен момент.

При един съдебен спор пациентите разполагат с медицинска документация, с възможност за изискване на съдебно-медицински експертизи, но делата са доста сложни като развитие. Все още нямаме пълна електронизация в здравеопазването, възможно е, и съм срещала в практиката си, подправяне на медицинската документация. От гледна точка на експертизите също има затруднения, защото трудно се намират вещи лица – и д-р Маджаров от БЛС очерта този проблем, така че делата са сложни.

525 дела от 2007 до 2022 г. - малко или много са, има ли тенденция за увеличаване на броя им в последните години?

В последните години има тенденция за увеличаване на броя на съдебните дела, което в никакъв случай не означава, че се увеличава броят на лекарските грешки. Просто пациентите станаха по-информирани, по-активни, натрупа се съдебна практика. Хората имат възможност да сезират Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, предварително да се провери какъв е техният случай. Много са факторите, които влияят на увеличаването на делата. Такава тенденция има и в Европа. Другото, което трябва да се спомене е, че нарастват размерите на обезщетенията, които се присъждат в последните години.

Според Вас правилата за добра медицинска практика, които се коментираха на конференцията, ще решат ли проблема с лекарската грешка?

Няма да решат изцяло проблема, това не се е случило никъде по света. Но са изключително важен процес не само за превенция на лекарската грешка. Първата цел е да подобрят качеството на медицинската помощ, да създадат повече сигурност за пациента и лекарите, защото протоколите и правилата за добра медицинска практика са изготвени при прилагане на правилата за медицина, базирана на доказателства, и се изменят, когато това е необходимо. Пазят едновременно и пациентите, и лекарите.

Разполага ли правото с всички инструменти за защита на пациента при лекарска грешка?

Има различни начини пациентът да защити правото си на качествена, достъпна и своевременна медицинска помощ. На първо място той има право да подава сигнали и жалби до НЗОК, ИА „Медицински надзор“, съответните районни здравни инспекции - в зависимост от оплакванията. Отделно от това може да сезира съда или прокуратурата, защото в някои случаи може да се касае за престъпление. Може да потърси защита от пациентски организации, в зависимост от това какви права са нарушени. Има различни механизми и според мен контролните органи трябва да имат по-прозрачна дейност. Освен това смятам, че пациентските организации трябва да участват по-активно в контролните дейности, не проформа, за да направят тези дейности прозрачни, разбираеми за пациента и да осигурят наистина обективна, безпристрастна проверка.

За какво да следи, какво да изисква пациентът при лечение, за да защити правото си на качествена медицинска помощ?

Приема се, че лечението протича според всички правила и принципи на закона и медицинската наука и лекарските грешки са по-скоро изключения. Но, разбира се, пациентите могат да вземат различни мерки: могат да изискват медицинската си документация в хода на лечението, за да установяват какво се записва в нея; имат право на второ мнение, стига да може да се осигури; имат право на сигнали и жалби, когато смятат, че някои от правата им по Закона за здравето са нарушени; могат още по време на лечението да сезират съответните органи.

Казахте още в началото, че информираното съгласие е еднакво важно и за пациента, и за лечебното заведение, но много често то се дава формално.

Информираното съгласие не е лист хартия, то е процес между медицинските специалисти и пациентите. Ненапразно обърнах внимание, че информираното съгласие е много важно. Част от делата са свързани именно с нарушаване на информираното съгласие. Вече има случаи на решения в полза на пациента, по които се присъждат обезщетения заради липсата на информирано съгласие или негов недостатък, без дори да има грешка в лечението. Освен това лошата комуникация, липсата на адекватна информация или изобщо на информация играе ролята на катализатор при конфликтни ситуации и в крайна сметка, в резултат на това, се стига до съдебни спорове.

Според данните, които представихте, най-много са делата свръзани с акушерство и гинекология и хирургия, имате ли в практиката си някакъв обсурден случай?

Има, разбира се, сещам се за случай, при който осъдиха медицинска сестра. Това е изключително рядко, по-често се водят дела срещу болници, срещу лекари. Делото беше заради това, че медицинската сестра по погрешка е съобщила за смъртта на лице, което всъщност не е починало. Беше известила роднините, че близкият им е починал, те отиват в болницата, за да му вземат документите и багажа и го заварват жив. Медицинската сестра им беше причинила стрес заради тази информация. Това е такъв фрапиращ случай.

Кои дела надделяват срещу лекари или срещу болници?

В 80% от случаите делата се водят срещу болници. Първо, защото изключително рядко имаме грешка на един човек, която да е довела до неблагоприятните последици. В повечето случаи се касае за системен проблем, поредица от пропуски. От друга страна, ако пациентът спечели делото много по-лесно е да си получи обезщетението от лечебното заведение, отколкото от конкретен човек.

От съсловната организация смятат, че етичните комисии към районните лекарски колегии не са достатъчно овластени. Те могат ли да поемат ролята на медиатор, така че да не се стига до съдебен процес?

Към този момент има дефицит в законодателството и като цяло тези етични комисии нямат достатъчно инструменти, за да играят тази роля, а би било добре да е така. Защото най-грешния подход е да предотвратяваме грешките като наказваме хората за тези грешки. От тази гледна точка етичните комисии биха били добър медиатор между лекарите и пациентите, стига да се направят съответните законови изменения и това да може да им се вмени като правомощие.

Мария Шаркова работи в областта на медицинското право повече от 10 години. Завършила е СУ "Климент Охридски"със специалност "Право". През 2013г. е един от осемте адвокати, избрани да вземат участие в програмата „Млади лидери в правосъдието“, проведена в САЩ от International Institute of Education и Фондация „Америка за България“. Член е на Association of Bulgarian Leaders and Entrepreneurs (ABLE). Има множество специализации в областта на медицинското право и правата на децата. През 2014г. е избрана да участва в обучение на „Програма за развитие на съдебната система“ и Международния институт за правата на детето (IDE), Швейцария на тема „Адвокати за защита правата на детето“.

През 2015 г. печели стипендия за 10 месечна специализация в областта на медицинското право, общественото здраве и здравни политики по програма Фулбрайт–Хюбърт Хъмфри, в Emory University,USA. Специализира „Разрешаване на конфликти в здравеопазването. Медиация в здравеопазването“ към Центъра за разрешаване на конфликти в здравеопазването, Мемфис. През 2016г. е стажант в Правната програма на Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) и работи в областта на вътреболничните инфекции, безопасност на пациента и други въпроси от значение за общественото здраве.

През последните години е активен лектор в областта на медицинското право на множество български и международни форуми. През 2018 г. издава книгата „Медицинският деликт“, създател е на сайта лекарска-грешка.bg. Управляващ съдружник е в Адвокатско дружество „Шаркова и партньори“, което специализира изцяло в областта на медицинското право.