67.4% от българите умират от сърце - най-много в целия ЕС
67.4% от смъртните случаи в България са вследствие на сърдечно-съдови заболявания. Процентът е най-висок в целия ЕС-28, сочат данни на Евростат.
Изследването представя данни за здравословното състояние на хората в ЕС по региони, най-честите причини за смъртност, както и регионална информация за проблемите в здравното обслужване, брояt на болниците, на леглата в тях и лекарите.
Най-чести причини за смърт
Малко под пет милиона души в ЕС-28 са починали през 2011 г., което се равнява на 964 смъртни случая на 100 000 души население (почти 1% от населението). Трите водещи причини за смърт в ЕС-28 са били: болести на кръвоносната система (268 случая на 100 000 души население); рак (253 на 100 000 население) и болести на дихателната система (75 случая на 100 000 души население).
Статистиката осигурява информация за директните причинители на смърт, а факторите за преждевременен фатален край са много: по-общите са свързани с пола, възрастта, етническата принадлежност, околната среда, социални фактори, условията на живот и работа, а личните включват стил на живот, тютюнопушене, консумация на алкохол, шофьорски навици.
Болести на кръвоносната система
Болестите на кръвоносната система засягат сърцето, кръвоносните съдове, артериите и често са в резултат на натрупване на плака, която е съставена от, наред с другото, холестерол или мастни вещества, натрупани във вътрешните стени на артериите. Най-честите заболявания, които засягат кръвоносната система са исхемична болест на сърцето, инфаркт и мозъчно-съдови заболявания (мозъчен удар или инсулт).
Физическите упражнения, хранителният режим, тютюнопушенето и стресът могат да окажат положително или отрицателно влияние върху нивото на смъртност от заболявания на кръвоносната система. Диетата наистина играе важна роля, защото нивата на смъртност са по-високи в регионите, в които хората консумират повече наситени мазнини, млечни продукти и месо.
Повече от 2/3 от смъртните случаи в България са причинени от заболявания на кръвоносната система.
През 2011 г. общо в ЕС-28 са починали 1.9 млн. души в резултат на заболявания на кръвоносната система, което се равнява на 38.2% от всички смъртни случаи. Най-високите нива са в България - 67.4% от всички смъртни случаи в страната през 2011 г. В съседна Румъния те са съвсем малко по-ниски - 60.2%.
Ако се вгледаме детайлно, има три региона в България - Югоизточен, Северен централен и Северозападен, където нивото на смъртност заради заболявания на сърдечно-съдовата система нараства до над 1000 смъртни случая на 100 000 души население. С други думи, повече от 1% от населението там е починало от тези заболявания през 2011 г.
Шест от седемте региона в ЕС с най-високи нива на смъртност вследствие на заболявания на кръвоносната система са българските (България е разделена на шест региона в изследването). Седмият е румънският Олтения, който е на границата с България. Извън тези седем региона, най-високите нива на смъртност заради заболявания на кръвоносната система са регистрирани в балтийските страни членки на ЕС, Унгария, два източно германските региона - Кемниц и Саксония-Анхалт, и един хърватски. Високи са нивата и в Сърбия. Сред районите с най-ниски нива на смъртност от заболявания на кръвоносната система са във Франция.
Изследването показва положителното влияние на средиземноморската диета, като се подчертава ползата от зехтина и умерената консумация на червено вино (особено по време на хранене).
Сред другите причини за висока смъртност от болести на органите на кръвообращението е достъпът до медицинска помощ. Най-ниските нива на смъртност често са регистрирани в столиците и големите градове, където пациентите могат бързо да получат спешна помощ.
Съществуват много значителни разлики между най-високите и най-ниските нива на смъртност от заболявания на органите на кръвообращението. Най-високите нива са регистрирани в българския Северозападен район - 1345 смъртни случая на 100 000 души население, което е 10.6 пъти по-високо отколкото в Лондон - 127 на 100 000 души население, където е най-ниското ниво, с изключение на автономни испански градове и френски отвъдморски департаменти.
Рак
Ракът е вторият най-чест причинител на смъртност: през 2011 повече от 1/4 млн. души в ЕС-28 са починали от рак, малко над 1/4 от всички смъртни случаи (26.3%). Ракът е причина за повече от 30% от смъртните случаи в Нидерландия, Словения и Ирландия. На другия полюс са България, Румъния и Литва, където по-малко от 20% от общия брой на смъртните случаи са причинени от рак. Ниският процент тук обаче до голяма степен не отразява високите нива на смъртност от заболявания на органите на кръвообращението.
Всички хърватски и унгарски региони регистрират много високи нива на смъртност от рак.
Докато при смъртността заради заболявания на органите на кръвообращението има ясна разделителна линия между Изтока и Запада, при рака няма толкова ясно разделение.
Някои от най-високите нива на смъртност вследствие на ракови заболявания са в Хърватия и Унгария, където нивата постоянно надхвърлят 300 смъртни случая на 100 000 души население през 2011 г. Най-ниските нива пък са регистрирани в Ирландия и на гръцките острови, в Кипър, Южна Испания и няколко регионални центрове.
В Хърватия и Унгария са най-високите нива на рак на трахеята, белия дроб, дебелото черво и ануса.
Сред столиците с най-ниски нива на рак в Европа са тези на Испания, Франция, Великобритания, Белгия, България, Финландия и Швеция. Най-високи са в окръг Илфов, който обгражда столицата на Румъния Букурещ.
Рак на простатата
Над 700 000 души в ЕС-28 са починали от рак на простатата през 2011 г. Това е еквивалентно на 5.7% от всички смъртни случаи от рак и 1.5% от общия брой на смъртни случаи вследствие на заболявания.
Най-високите нива на рак на простатата са в Швеция. Той е причината за 1.5% от смъртните случаи в Румъния, 1.6% в България и 5.5% в Швеция.
Някои от най-ниските нива на рак на простатата са регистрирани в четирите най-западни региона в Румъния и югоизточният в България.
Ниски са нивата още в Кипър и Малта, в Испания и Франция, някои региони в Нидерландия, Австрия и Полша.
Рак на гърдата
През 2011 г. около 93 000 души са починали от рак на гърдата в ЕС-28. От тях 1000 са мъже. Ракът на гърдата причинява средно 7.2% от смъртните случаи от рак, а при жените процентите са 16.3% от болните от рак и 3.8% от всички смъртни случаи при жените.
Най-високите нива на рак на гърдата са регистрирани в Дания (43 на 100 000 жени от населението) и Германия. Най-ниските са във френските отвъдморски територии и испански автономни области.
Смъртните случаи от рак на гърдата са 5% от общия брой смъртни случаи в Ирландия и Малта и падат до 3% и по-малко в Швеция, Латвия, Литва, Румъния и България.
Под 30 на 100 000 души население са смъртните случаи в Ирландия, Швеция, Испания, Португалия, Кипър, Полша, Румъния, както и Норвегия и Турция.
Трите региона с най-висока смъртност от рак на гърдата са в Германия - Бремен, Трир и Саарланд, в последния от които смъртността е 59 на 100 000 жени население.
Заболявания на дихателната система
Те включват острите респираторни заболявания като грип и пневмония, както и хроничните заболявания на долните дихателни пътища като бронхити и астма.
Най-ниските нива са в Естония, където смъртните случаи са 31 на на 100 000 души население през 2011 г. Средното за ЕС-28 е 75 смъртни случая на 100 000 души население. Ниски са нивата също във френските отвъдморски департаменти - Френска Гвиана, о. Реюнион, както и община Уусимаа, където е разположена столицата на Финландия Хелзинки.
През 2011 г. в ЕС от заболявания на дихателната система са починали приблизително 380 000 души в ЕС-28 или 7.8%. Тези заболявания засягат основно възрастните хора - около 90% от смъртните случаи от такива заболявания са при хора на и над 65-годишна възраст.
Най-високи са нивата на смъртност от такива заболявания във Великобритания - 13.8% от всички смъртни случаи или почти двойно повече от средното за ЕС. Във Великобритания има региони със 100 смъртни случая на 100 000 души население.
Много смъртни случаи от заболявания на дихателната система са концентрирани и в Дания, Белгия, Португалия, повечето от регионите в Испания и южните региони на Гърция.
Един от шестте български региона - Южен централен - е сред регионите с най-ниски нива на смъртност от заболявания на дихателната система.
Болнични легла
През последното десетилетие броят на болничните легла в ЕС-28 продължава да намалява. Те намаляват от 2.93 милиона през 2004 г. на 2.73 милиона през 2012 г., със 7.7%. През 2012 г. 67.7% от всички болнични легла са за лечение, 13.6% за психиатрична грижа, 18.7% - за дългосрочни грижи и други цели.
Германия има най-високия общ брой болнични легла (670 000 през 2012) и най-големият среден брой легла на глава от населението (818 на 100 000 души население). Повече от 700 легла на 100 000 души население има и в Австрия, Литва и Унгария. На противоположната част на скалата са Швеция, Великобритания, Ирландия и Испания. Там леглата са под 300 на 100 000 души население.
Медицински специалисти
Най-много лекари има в Германия, въпреки че в Гърция е най-големият брой лекари на глава от населението.
През 2012 г. лекарите в ЕС-28 са били приблизително 1.7 милиона. 319 000 от тях са работили в Германия, 229 000 - в Италия. В Гърция обаче има най-много лекари на глава от населението - 614 на 100 000 души население. Единствените други държави с над 400 лекари на 100 000 души население са Австрия, Литва и Португалия. Най-малко лекари на глава от населението има в региони на Полша, Нидерландия и Румъния - под 150 на 100 000 население.
В 54 от европейските региони зъболекарите са най-малко 400 на 100 000 души население. Извън столиците регионите с най-много зъболекари са в Северозападна Испания, Южна Франция, Северна Италия, Южна Германия, в Австрия, в части от Словакия, Южна България и части от Гърция.