Туристически бюлетин - Западни покрайнини (част 2)

Втора част на туристическия бюлетин за Западните покрайнини - Драгоман, Сливница, Брезник и Трън. 

ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ “БУСИНСКА КЕРАМИКА”, с. Бусинци

Един от най-значимите стари центрове на традиционното грънчарство в България и люлка на известната Бусинска керамична школа, чиито корени се губят далеч в Средновековието и Античността.

През Възраждането занаятът се превръща в основен поминък за селото, достигайки истински разцвет в края на XVIII и особено през XIX в. (над 300 работилници), когато се развива цяла индустрия и започват да се роят множество “дъщерни” центрове (Самоков, Берковица, Разлог, Неврокоп) и др. Етнографският музей “Бусинска керамика” е изграден през периода 1978-83 г., за да съхрани и популяризира богатото културно наследство на с. Бусинци. Създаден като оригинален етнографски комплекс с музей и творческа база за художници-приложници, той включва етнографска експозиция, демонстрационно керамично ателие, реставрирана традиционна къща с автентична грънчарска работилница и хотелска част. Етнографската експозиция е разположена в 2 зали, където могат да се видят над 200 оригинални експоната традиционна бусинска керамика от стари майстори, както и модерна керамика в духа на бусинските традиции от съвременни художници-приложници. Реставрираната къща представя автентична бусинска грънчарска работилница с мазе за отлежаване на глината, грънчарско колело, стара пещ на дърва и камък за мелене на глеч.

Драгоманското блато

Драгоманското блато е единственото в България с карстов произход, което му придава особено природозащитно значение. Заедно с влажните ливади от град Драгоман до с. Църклевци, то е обявено за Орнитологично важно място. То и областта “Чепън” са определени за представително местообитание от европейско значение за опазване на биологичното разнообразие (програма CORINE Biotopes). Блатото е обитавано от 226 вида птица, 126 от които гнездят тук. То е жизненоважно за гнезденето на два световно застрашени вида - белооката потапница (Aythya nyroca) и ливадния дърдавец (Crex crex). През блатото минава прелетният път “Via Aristotelis”, затова е от изключителна важност за мигриращите водолюбиви птици. Сред растителните видове се срещат папур, камъш, острица, тръстика. Сред интересните видове е прешленолистният наводник (Elatine alsinastrum), обикновената мехурка (Urticularia vulgaris - вид насекомоядно растение), хищното плаващо растение без корени алдрованда (Aldrovanda), орхидеи и др.

ОБЩИНА СЛИВНИЦА

За любителите на пешеходния и вело туризъм има живописни пътеки и маршрути, водещи до интересни местности и забележителности. 

Пешеходните туристически маршрути са леки и краткотрайни, което ги прави подходящи за хора от всяка възраст

Община Сливница се намира в централната част на Западна България. Разположена е на 25 км от София и на 26 км от западната ни граница със Сърбия. Заема площ от 187 кв.км, наброява 9760 жители и включва 13 населени места:
Aдминистративният център гр.Сливница и селата Алдомировци, Гълъбовци, Гургулят, Ракита, Извор, Бахалин Братушково, Бърложница, Радуловци, Драготинци, Пищене и Повалиръж.
През територията на община Сливница преминава международният път Е-80 Белград – Калотина – София – Пловдив – Капитан Андреево, т.нар. „диагонален път”, свързващ Европа през Белград, София, Истанбул с Мала Азия. Археологическите находки свидетелстват, че на мястото на днешния град е имало селище още от дълбока древност. Най-ранните следи, слидетелстващи за човешко присъствие, датират от каменно-медната епоха (преди 5-6 хиляди години). Историческите находки открити в местността “пеклюк” (с. Гургулят) и в местността на с. Гълъбовци са именно от този период.
Векове наред тук са живели траки, трери и цилатери. Тракийско светилище е намерено в околностите на града в местността “Гърлин въртоп”. Намерени са също гръцки и византийски монети, изображения на тракийски конник, гръцкия бог Асклепий и др. исторически находки. Имало е тракийско селище, което продължило да съществува и по времето на Римската колонизация.

По времето на хан Аспарух сегашните земи са били византийски владения. След превземането на София от войските на Ках Крум (809г.) тези територии влизат в пределите на Българската държава.
През земите около Сливница преминават два кръстоносни похода: 1095-1096г. и 1146-1147г..
Природните дадености и самото местоположение на община Сливница са подходящи за развитието на селски туризъм и екотуризъм В общината се развива и културно-познавателния туризъм.
Община Сливница е подходящо място и за почитателите на религиозния туризъм. Почти всяко село може да се похвали със свой собствен православен храм.
В региона съществуват условия за практикуване и на риболовен туризъм. Интересен факт е, че именно на територията на община Сливница е рекордът за уловен бял амур с въдица – 22,700 кг. от 1982 година.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ?
Обявяването на ждрелото на р. Ерма за природна забележителност през 1961 г. е с цел да се запазят естествените екосистеми, видовото разнообразие в региона, местообитанията на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и забележителни пейзажи и обекти от неживата природа, имащи национално и европейско значение за науката и културата. Уникалната флора и фауна и богатството от ендемични видове определят високата му консервационна значимост.

ЖЕЛЯЗНАТА ВОДА КРАЙ ГР. БРЕЗНИК ЛЕКУВА ОТ ВЕКОВЕ



В близост до гр. Брезник на около 50 км. от София има извор, от който извира студена, но кафява на цвят, богата на железни йони минерална вода. От векове хората от близо и далеч лекуват много болести с нея. Когато отпиете, водата е студена, а в устата остава метален вкус, сякаш сте яли пирони. Ако си напълните шише, ще забележите малки ръждиви частици.

„Това, което има брезнишката минерална вода, а другите води нямат, е наличието на железни йони, на разтворимо двувалентно желязо, което не само че е полезно, но е необходимо при някои видове анемии, оказва положително влияние при стомашно-чревни и чернодробни заболявания. Богатата на железни йони, на калций и магнезий вода оказва и противовъзпалително действие върху кожата”- коментира ст.н.с. д-р Коста Василев, от Националния център за опазване на общественото здраве.
Желязната вода е използвана и разработвана от много години. През 1907 г. брезнишката вода е била отличена със златен медал на изложението за минерални води в Лондон. Едно време хората са се качвали с мулета, точели вода и я носели в града. След това – през 40-те години на миналия век, с указ на цар Борис III изворът е бил модерно каптиран, имало е чешма, басейн и съблекалня. Днес изворът е с намалял дебит, водата не се бутилира, но хора от цяла България пристигат, за да си налеят от лековитата вода.

МАНАСТИРЪТ “СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ” в Трънско



Манастирът се намира на около 2 км северозападно от гр. Трън, на северните склонове на Руй планина, на левия бряг на река Ерма в непосредствена близост до Трънското ждрело. Той е оригинален, изключително рядък представител на средновековната култова архитектура в България и е обявен за археологически и художествен паметник на културата с национално значение. Манастирът води началото си от края на ХІV век.

Особена забележителност на манастира е светият престол в средата на олтарната абсида - за целта служи античен жертвен камък. Камъкът е пренесен именно от местността “Престол”. Върху камъка днес все още се чете латински надпис, който в превод гласи: "На божеството Касибоно постави дар за здравето си Марк Антониус Филисимус"..
Стените на храма са били изцяло изписани. Днес могат да се видят само частично запазени фрагменти от стенописи. Зографите са неизвестни, но са успели да придадат на творбите си както традиционната православна естетика, така и свой, своеобразен художествен реализъм.
Сега манастирът е в много лошо състояние – останала е само църквата, която е пред падане, а от магерницата има само останки.