OffNews.bg

Теснолинейка е топ атракцията на Северозападна Румъния

Едва ли сте чували за градчето в Вишеу де Сус. Сгушено в полите на Карпатите, то се намира в северозападния край на съседна Румъния, а най-близкото летище е на около 4 часа път с автобус и на 5 часа с влак. Въпреки отдалечеността му, почти през цялата година ежедневно там пристигат стотици туристи от страната и целия свят.

В тази посока преди седмица замина и Иван Вълков от Гражданско сдружение „За теснолинейката” – за да види каква е тази притегателна сила дълбоко в планината и да разкаже.

От опасността от закриване до европейската защита

След падането на социалистическия строй в Румъния през 1989 година и настъпилите промени, множеството планински теснолинейки, изградени десетилетия по-рано за добив на дървесина в Карпатите, поетапно са закрити и демонтирани, а подвижният състав – разпродаден и бракуван. Оцелява само една жп линия – тази по река Васер, в северния край на страната. От 2003 година линията и горите по протежението ѝ се управляват от голямата частна румънска корпорация „R. G. Holz Ltd”, занимаваща се с дървопреработвателна дейност. Фабриката е изградена в градчето Вишеу де Сус, където започва железопътното трасе, продължаващо над 40 километра по долината на реката и нейните по-малки притоци.

През следващите години с помощта на швейцарско сътрудничество са възстановени множество локомотиви и вагони, закупени са други от Европа, ремонтирани са жп сградите и така от 2005 година по 20 километра от трасето се движат редовни туристически влакове с парни локомотиви. Две години по-късно долината на река Васер и жп линията са под европейска закрила като част от природен парк „Марамуреш”. Днес околността се развива предвид нарастващите изисквания на туризма, а приятелите на планинската железница са по целия свят.

Въпреки трудностите, които се срещат, постоянно нарастващата популярност на последната действаща дърводобивна жп линия в Румъния дава надежда на местните хора, че нейното бъдеще все пак ще бъде стабилно и позитивно. Ето какво още разказа Иван Вълков след посещението си в Карпатите…

Достъпен за всекиго уют из Вишеу де Сус

В градчето има множество хотели и къщи за гости, а любезни домакини настаняват гостите в уютни стаи срещу прилични цени, достъпни за всеки клас туристи. Срещу още няколко леи гостът получава вкусна домашна храна сутрин и вечер.

Ретробилет за 40 лв. и добро обслужване привличат стотици туристи всеки ден

След като се настани, човек се отправя към най-забележителното – гарата, откъдето тръгва влакчето. Непрекъснато прииждат посетители от страната и чужбина, но организацията е добра и няма нито хаос, нито суматоха и напрежение. Билетите се издават на място като е възможна и онлайн резервация, която е за предпочитане, защото често билетите са разпродадении за много дати напред поради огромния интерес.

При заявено пътуване по интернет, на гарата във Вишеу издават билетите срещу документ, удостоверяващ онлайн заявката. Превозните документи са картончета, каквито използваше и БДЖ в миналото. Отпечатват се дата и номер на влака, което прави билета напълно валиден. Заедно с него, служителят дава на всеки турист две дипляни – карта на маршрута и описание на цялата железница. Цената на билета до крайната гара и обратно, общо около 6 часа, струва приблизително 40 български лева. Няма конкретни места. Всеки се настанява където си избере, но въпреки това няма нито хаос, нито разправии за местата.

Едно пътешествие с парен локомотив в красиви панорамни ретро вагони

Композициите заминават всеки ден от ранна пролет до късна есен, както и през коледните празници, когато падне сняг. Първият влак заминава в 09:00 ч., следващите са през 30 минути и така до 11:30 или общо 5-6 влака. Често се назначават и допълнителни композиции. Пътуването до крайната гара по маршрута - Палтин, продължава 2 часа и включва няколко кратки спирания. На гара Глимбоача влакът престоява между 15 и 20 минути за зареждането на локомотива с вода, a пътниците имат уникалната възможност да наблюдават процеса, да си поговорят с машинистите или да вземат напитка и храна от товарния вагон.

На гара Палтин туристите престояват още 2 часа в компанията на народна румънска музика, храна и други забавления. Следват още два часа връщане. При закупуване на билета всеки може да си доплати скромна сума за ваучер, осигуряващ храна в крайната гара – поничка, сиренка и порция вкусна скара с гарнитура.

Композицията се движи в състав от 7-8 вагона, сред които товарен вагон за дърва, с които се задвижва парната машина, няколко закрити ретровагона с дървени пейки и още няколко открити панорамни вагона. Максималната скорост е 15 км/ч., което обяснява 2-часовото пътуване по маршрут с дължина 21,6 км. Между вагоните няма възможност за преминаване. Панорамните вагони са преустроени товарни вагони. Поради тази причина има служител на влакчето във всеки вагон, a в определени вагони романтиката е допълнена от служител, изпълняващ една забравена длъжност по света и у нас – спирач, тъй като вагоните се спират с ръчни спирачки. В условията на пътуване, с които всеки трябва да бъде запознат, се казва, че пътниците сами носят отговорност за безопасността си.

Перони няма никъде, тъй като линията не е проектирана за превоз на пътници и никога не е имало регулярно пътническо движение. Разстоянието от влака до земята е голямо, но всеки отговаря сам за себе си при качване и слизане, а инциденти няма, защото хората са с повишено внимание.

Така ежедневно се превозват над 1000 туристи с редовните туристически влакчета по маршрута Вишеу де Сус – Палтин и обратно. В допълнение, често се назначават допълнителни влакове за големи групи.

Уникално пътуване с дърварски влак

Предвид основната дейност на компанията собственик на железницата, ежедневно пътува и така нареченият „дърварски влак” – композиция от стар дизелов локомотив, два пътнически вагона за дърварите и група товарни вагони за дървесина. Всеки турист може да си закупи билет за пътуване с товарната композиция срещу скромна сума. Влакът тръгва най-често рано сутрин и навлиза два пъти по-навътре по линията в планината, отколкото редовните туристически тренове. Интересното е, че туристът се потапя в ежедневието на горските работници. На различни гарички се оставят и взимат вагони, работници, техника, товари се дървесина и така през целия ден.

Освен всички възможности за пътуване – с парен и дизелов локомотив, с мотриса, с открити и закрити вагони, в пътническа и товарна композиция, туристите имат шанса да посетят локомотивното депо, където се гарират и ремонтират всички локомотиви на теснолинейката. Особено за феновете на техниката, това е страхотна възможност – да се разходиш свободно между исторически возила и да видиш отблизо тяхната поддръжка в естествени условия.

Планинският рай на река Васер

И не на последно място трябва да се обърне внимание на природата, през която минава живописният маршрут. От двете страни на влакчето се менят широколистни и иглолистни гори, а от едната е коритото на реката, която разделя планинските ридове. И така два часа очите и съзнанието се зареждат от зеленината и простора на природната картина. По трасето се преминава през няколко тунелчета, както и покрай два малки водопада. На места, съвсем близо до вагоните и техните пасажери, стърчат красиви скални масиви, които събират погледите на преминаващите с 15-20 км/ч. стотици туристи от целия свят.

Нека се върнем в Родопите…

А можете ли да си представите, какво чудо ще бъде Родопската теснолинейка Септември-Добринище, ако се развие поне малко с инвестиция било от държавата или частна компания? Колко по-богата история има, колко по-красива природа, колко по-разнообразен подвижен състав и възможности за пътувания, колко големи курорти свързва, препълнени с туристи не веднъж и два пъти, а целогодишно… България наистина е Швейцария на Балканите, а нашата теснолинейката с право се нарича „Алпийската железница на Балканите”. Надяваме се да дойде времето, когато и нашата страна ще види какво богатство притежава и ще му даде шанс да се развие и да носи популярност за страната по целия свят!

Б. ред. - Репортажът е на екип на "Родопската теснолинейка". Публикуваме го с тяхно разрешение. Оригиналната публикация може да прочетете тук.