Полина Карастоянова: Задава се спад на туризма, държавата трябва бързо да отпусне пари за реклама

Във вторник, 23 април, в София ще се проведе най-представителното събитие за годината в туристическия бранш у нас – 6-ата годишна среща на Националния борд по туризъм. Регистрацията за събитието все още е възможна оттук.

Гости на форума са министърът на туризма Николина Ангелкова, кметът на София Йорданка Фандъкова, председателят на комисията по икономическа политика и туризъм в 44 НС Петър Кънев, както и над 150 лидери в туристическия бранш, международни и местни корпорации и организации, сред които представители на IT компании, телекоми, банки и финансови институции, работодателски и браншови организации.

За предизвикателствата и шансовете пред туристическия бранш у нас OFFNews разговаря с изпълнителния директор на Националния борд по туризъм д-р Полина Карастоянова.

- Госпожо Карастоянова, във вторник ще бъде годишната среща на Националния борд по туризъм. Какво ново се случва в този бранш?

- Шестата годишна среща на Националния борд по туризъм се организира съвместно с ресорното министерство и министъра на туризма г-жа Николина Ангелкова, Столична община и всички институции, които имат отношение към развитието на българската икономика като цяло - комисията по икономическа политика към Народното събрание, кметове, четирите национално представени работодателски организации и над 150 представители на корпоративния сектор у нас от областта на технологиите, комуникациите, банки, финансови институции и големи производители. Изреждам всички участници в подробен ред, защото е важно да кажем, че това е годишната среща на върха на туристическия корпоративен сектор. Нашата основна задача като най-голямата работодателска организация в сектор Туризъм от една страна е да бъдем коректен партньор на държавните и публични институции в техните компетенции и правомощия да формират политиката в сектора, но от друга страна се стремим да бъдем проактивни, да бъдем коректив, да даваме компетентни решения по възникнали проблеми. Затова на срещата ни на 23-и април ние поставяме на фокус ключовите теми, които стоят на дневен ред пред туристическата ни индустрия. Голямата рамка - промяна на мащаба в провеждането на национална реклама на България на международните туристически пазари. За нея е необходим много по-голям финансов ресурс от средствата, които се заделят в момента. Имаме готовност да представим аргументирани предложения в това отношение.

- Какъв би трябвало да е по размер този бюджет?

- Механизмът за национален маркетинг и реклама би могъл да бъде цялостен и много ефективен. НБТ настоява 1 процент от приходите, които секторът генерира в националната икономика да бъдат реинвестирани в национална реклама и маркетинг. За 2017 г. приходите от туризъм са 6,9 милиарда лева, а за 2018 г. по неокончателни данни очакваме да надминат 8 милиарда лева. Искаме коренна промяна в модела, по който се определя и усвоява бюджетът за реклама, тъй като считаме, че конкурентоспособността на българския туристически продукт е пряко свързана със средствата, които се влагат.

На второ място, ние предлагаме и вече работим с Министерството на туризма като конструктивни партньори върху европейски проект, който има за цел да анализира най-добрите практики в други развити като туристически дестинации държави за създаването и функционирането на специален туристически фонд за маркетинг и реклама, в който средствата да се генерират от много широк кръг участници, тъй като туризмът е мултипликатор за българското производство. Има мултиплицираща положителна икономическа роля за други отрасли. В разговорен смисъл можем да кажем, че те живеят и се развиват благодарение на туризма. За нас е важно този много широк кръг рецептори - в областта на леката промишленост, в производството на храни, на отличните вина, които България произвежда, на транспорт и други, да бъдат съпричастни във формирането на този фонд, който на широка база създаден, ще изисква малък процент или такса, това е въпрос на финансов инструментариум, начинът на съучастие. Той обаче в никакъв случай няма да е голям и да създаде някаква тежест на който и да е. Важното е да се сформира една голяма основа и този вече бюджет в съотвествие с добрите практики, които в момента анализираме, би могъл да се изразходва и в други дейности, които досега поради скромността на националния бюджет не са били реализирани.

И не на последно място, когато говорим за парите, трябва да кажем, че с изключителна важност стои въпросът за необходимостта от спешен ресурс, който да бъде одобрен с решение на Министерския съвет за подкрепа на националната реклама в български и международни медии. Необходимо е, тъй като има ясни индикации, и нашите професионални оценки сочат, че тази година ще наблюдаваме своеобразен спад на основни пазари. Този спад, веднага трябва да подчертая, се дължи на независещи от нас обстоятелства, на една сравнително спокойна геополитическа обстановка в региона и на невероятно атрактивни, професионални и много добре финансово осигурени кампании, които провеждат нашите преки конкуренти - Турция, Гърция, Египет, Мароко, Тунис, Черна гора, Хърватия, Сърбия и Македония и дори. В този смисъл ние се обръщаме към министър-председателя и министъра на финансите да намерят време и да осмислят необходимостта от тази мярка, защото тя трябва да дойде сега, достатъчно бързо, за да можем да спасим късните записвания за предстоящия летен и ранните записвания за предстоящия зимен сезон. Работим в много тясна координация с министъра на туризма, имаме готовност да предложим ад хок най-ефективните възможно медийни кампании, които да достигнат до широк кръг потребители.

Тук трябва да подчертая, че говорим не само за нашата експозиция на международните пазари, но и за фокуса върху българския турист. Ние сме убедени, че с по-активна, по-атракивна и допълнителна медийна реклама, бихме могли да спечелим избора на българските граждани за тяхната почивка.

- Бихте ли казали конкретните мерки, с които да опитаме да спасим летния сезон?

- Две са основните възможности да се действа бързо и ефективно в тази посока.  Едната е това, за което говорихме - спешен финансов ресурс за реклама. Нашето предложение е той да е в размер на 10 милиона лева, защото смятаме, че с тази сума бихме могли да покрием основни медийни комуникационни канали в България и чужбина, социални платформи, интернет комуникацията - всички възможни модерни начини да достигнем до максимален брой потенциални туристи. Трябва да кажем, че индикациите при ранните записвания може да бъде компенсиран при късните записвания. Но това може да стане само и единствено чрез много активна, професионална, бърза и дори агресивна реклама. Късните записвания също са сериозен процент и играят сериозна роля.

Вторият аспект, разбира се, е да имаме стабилна политическа картина, която България следва да излъчва, защото все повече и повече хората се информират не само за дадености като климат, природни забележителности и културно-историческо наследство, но и следят много повече неща - начинът, по който се представя държавата в политически и икономически план, инвестиционен климат и други. Всички сигнали, които излъчва държавата и институциите ѝ, имат важно значение. Интелигентните хора формират избора за държавата, която да посетят на базата от много широк кръг от фактори, които са извън информацията в една туристическа брошура.

- Една от темите на форума ви ще е конгресният туризъм, който е един от най-печелившите сегменти. Как София може да се превърне в център за събитиен туризъм?

- За нас е важно да поставим тази тема за София с разбирането, че тогава, когато е разработен професионален модел за развитие на един град като център за конгресен и конферентен туризъм, лесно би могъл да бъде пренесен и на други места. Без никакво съмнение столицата е първият и най-важен център на внимание в нашата програма и с кмета Йорданка Фандъкова ние ще търсим възможност даденостите, които имаме в момента, ще ми позволите една метафора "те са като частите на разглобен автомобил", да ги сглобим в един механизъм и да се придвижим на международната карта като MICE дестинация. Това е терминът за Meetings, incentives, conferencing, events. Събирателното понятие включва всички различни възможности за прояви в рамките на един град - посещения под формата на бонус или награда към служители в корпоративния сектор, организиране на събития с културен, спортен, политически, научен или бизнес характер, класическите конференции и конгреси, които са календара на събития на международните организации и, разбира се, всякакъв вид местни фестивали и събития. Всичко това придава уникалност на едно място. Оттук нататък започва много сериозна и тежка работа по формирането на механизъм. Той съществува и дава гаранции за развитие единствено по начин показал отлични резултати в много европейски градове. Първата лига са Виена, Париж, Лондон, Рим, следвани от Будапеща, Варшава, Милано. След това идва ред на Краков, Букурещ и имаме известно психологическо предимство затова, че София все още е слабо позната като град за конферентен туризъм. Но трябва да е съвсем ясно, че единственият работещ модел за развитие и успешно позициониране минава през формиране на конгресна организация, в която мажоритарният собственик е общината, тъй като тя е най-големият бенефициент от всяко едно такова събитие. Втори, също много важен партньор, в този процес би трябвало да са БАН и университетите, защото те са членове на международните научни организации и те са единствените, които имат правомощия да канят и организират срещи на съответните международни организации в София. Едва на трето място идва групата на туристическия сектор, а това са 4 и 5-звездните хотели, защото повечето събития имат предпочитания към високия клас хотели, авиокомпаниите, превозвачите, преводачите, компаниите за охрана, всички специализирани услуги по провеждането на събития. Докато този механизъм не е на място и не е структуриран, нешето участие и опитите ще бъдат абсолютно палеативни. Развитието на конгресния туризъм е дългосрочен процес. Повечето големи събития на международните туристически изложения и конференции се развиват като процедура и се осъществяват в период от 3,5 и дори 8 години напред. 

- През последните 2-3 години благодарение на нискотарифните авиокомпании София се напълни с туристи. В каква посока трябва да са насочени усилията на общината към тях?

- Работим вече за оптимизиране на тази даденост, за която ме питате. Неслучайно новаторската дискусия в рамките на 6-ата годишна среща на НБТ е за умния град. Това е съвременната концепция, която провокира вниманието на целия корпоративен сектор и е изключително привлекателна за интелигентните млади хора. Какво означава един турист да попадне в един умен град? Това е съвременното удобство всеки един от нас чрез мобилния си телефон да държи в ръката си образно казано цялата информация за мястото, в което се намира. Това прави един град по-привлекателен в два важни аспекта. От една страна туристите с включването на мобилните си устройства имат достъп до интелигентна и многоезична информация, а вторият аспект се отнася до деловите посещения. В този случай лесно достъпната информация ще има още по-висока добавена стойност, защото доскоро туризмът се развиваше на плоскостта на конкуренцията между хотели, ресторанти, кухнята, винената листа, природните и културни забележителности. Но нека да кажем, че днес професионалната провокация, най-голямата конкурентна среда е всъщност с времето. Колкото по-бързо успеем да предоставим нужната информация на всеки човек, който дори неволно е обърнал погледа си към България, толкова по-успешни ще бъдем.

- Работи ли се вече в посока за превръщането на София в умен туристически град?

- Да. На форума ни ще коментираме темата за умните градове. Там ще срещнем представителите на водещите технологични и комуникационни компании със заместник-кмета на София Дончо Барбалов и други ангажирани с развитието на тези проекти компании. Всъщност умният град е една синергия между свързаност, сигурност, мобилност и екология. Това са обвързани системи, базисни, изключително важни за движението, а туризмът в крайна сметка е придвижване от едно туристическо място в друго и тяхната обезпеченост от гледна точка на инфраструктура, на комуникация, достъпност и завършен туристически продукт.

Затова и бяхме изключително заинтригувани да проследим една инициатива на ЕК за своеобразни номинации по аналогия с градовете културни столици на Европа, която е създадена с идеята да представя смарт сити градове за туризъм в Европа. Ние смятаме, че имаме всички основания и сме готови във вторник на 6-ата годишна среща на Националния борд по туризъм да обединим усилията си и да предложим София да бъде подготвена и да се включи в тази инициатива, да търси възможност за своето представяне